Как Климент Ворошилов става първият съветски маршал

"И първият маршал ще ни поведе в битка!" се пее в популярна съветска песен за Климент Ефремович Ворошилов. Формално той не е първият маршал на Съветския съюз, тъй като едновременно с него на 20 ноември 1935 г. високото военно звание е присъдено на още четирима военачалници. Но все пак в народното съзнание именно Ворошилов заема специално място, което е някак по-високо от това на другите военни.

Климент Ефремович наистина има много по-голямо влияние от другите военачалници. От 1925 г. той ръководи военното ведомство на страната, първоначално като Народен комисар (нарком) по военните и военноморските въпроси на СССР, а от 1934 г. като Народен комисар на отбраната.

Освен това Ворошилов е близък приятел и колега на самия "велик лидер и учител" Йосиф Сталин, с когото се запознават по време на Гражданската война. Съветският лидер високо цени усърдието и личната преданост на Климент Ефремович.

Покровителството на Сталин много помага на Ворошилов през втората половина на 1930-те години, когато последният има конфликт със своя заместник, изключително амбициозния и честолюбив маршал Михаил Тухачевски. Визията за методите за повишаване на отбранителната способност на страната се различават сред военачалниците, като всеки от тях намира своите поддръжници във военнополитическото ръководство на СССР, което води до ясен разкол.

В крайна сметка Сталин подкрепя стария си приятел. През 1937 г. "Червеният Наполеон" Тухачевски и няколко военни, които споделят неговите възгледи, са арестувани, обвинени в подготовка за държавен преврат и бързо са разстреляни.

В знак на благодарност Ворошилов взима активно участие в наскоро започналите мащабни репресии срещу командния състав на Червената армия. Той решително изпраща до органите на НКВД списъци с командири за арестуване с резолюция, която гласи незабавно да бъдат отведени "всички подлеци". Когато неговият приятел, командирът от 1-ви ранг Йоан Якир, е арестуван, той изпраща писмо до Ворошилов, в което твърди, че е невинен, отговорът на маршала е безкомпромисен: "Съмнявам се в честността на човек без чест".

Ворошилов лично подписва 185 списъка за разстрел. До пролетта на 1939 г. само двама от петимата маршали на Съветския съюз оцеляват и единият от тях е Климент Ефремович.

Като Народен комисар на отбраната Ворошилов променя напълно остарелия териториално-милицейски принцип на кадровото комплектуване в Червената армия и започва редовното ѝ снабдяване с модерни образци на оръжия. Освен това е стартирано масово обучение на команден персонал, започва да функционира и система за допризивна военна подготовка на младежи. Така е осъществен мощен пробив в развитието на военноморския флот и въздушнодесантните войски.

Тежката и кървава Зимна война срещу малката Финландия през 1939-1940 г. обаче показа, че съветските въоръжени сили не са толкова страховита сила, колкото им се иска да бъдат. Възникват огромни проблеми с командването и управлението на войските, тяхното снабдяване, бойната подготовка и бойното сближаване на частите и подразделенията. Нивото на подготовка на командирите се оказва незадоволително, а в самия Народен комисариат на отбраната "се разкрива голямо разпускане".

Способността на Климент Ефремович да управлява ефективно военния отдел често се поставя под въпрос от други военачалници. Освен Тухачевски, маршал Георги Жуков също активно го критикува.

"Трябва да се каже, че Ворошилов, тогавашният Народен комисар, в тази роля беше човек с малка компетентност. Той остана аматьор във военните въпроси до края и никога не ги познаваше дълбоко и сериозно", твърди известният пълководец.

Фактът, че съветските войски се представят слабо в Зимната война, принуждава Сталин да преразгледа отношението си към маршала. През май 1940 г. Климент Ефремович е отстранен от поста си, който заема почти 15 години.

Въпреки това "бащата на народите" няма намерение да отстрани своя верен фаворит от властта. Ворошилов заема поста председател на Комитета по отбрана към Съвета на народните комисари на СССР, който ръководи най-важните въпроси на отбранителната способност в държавата.

След началото на войната срещу нацистка Германия Сталин дава шанс на Климент Ефремович да се докаже като пълководец, но командването му на войските от Северозападното направление и Ленинградския фронт завършва с доближаването на вражеските войски към най-близките подходи към града. В бъдеще маршалът многократно посещава фронтовете като представител на Щаба на Върховното главнокомандване и подпомага подготовката на военните операции, но вече не участва в прякото командване на войските.

Ворошилов действа много по-ефективно като главнокомандващ на партизанското движение през есента на 1942 година. С неговите усилия е въведена ефективна схема за управление на партизанските сили, решени са много проблеми с подготовката на кадри, осигуряването и снабдяването на отрядите и други. По-късно той оглавява Трофейния комитет и участва в Техеранската конференция.

Преданият Ворошилов остава верен на лидера Сталин чак до смъртта му през 1953 г., но дори след това той не губи политическата си тежест. Четири години по-късно Ворошилов се присъединява към така наречената антипартийна група в опит да лиши от власт Никита Хрушчов.

Опитът е неуспешен, но Климент Ефремович има късмет. Като самостоятелна единица, възрастният маршал не представлява никаква опасност за Хрушчов и той не иска изключването му от Комунистическата партия, както се случва с други членове на победената група. Скоро Ворошилов се пенсионира и посвещава последните години от живота си на писане на мемоари.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви