В края на 1986 г. всички в Лангли разбират, че ЦРУ е на ръба на катастрофа. В продължение на години преди този съдбоносен момент съветското КГБ подозрително успешно успява да идентифицира, арестува и екзекутира двойни агенти, вербувани от агенцията в СССР. Неудобната истина е, че в редиците на ЦРУ има къртица. Когато това става очевидно, издирването на един от най-разрушителните и най-високоплатени шпиони в американската история започва.
Смъртоносен капан
През 1985 г. Олег Гордиевски, който оглавява клетката на КГБ в Лондон, получава паническа телеграма от Москва. Заповядват му да се върне в съветската столица. Тъй като е двоен агент и работи и за Ми-6, Гордиевски има добра причина да не се подчини. Той обаче решава да поеме риска и да се върне в Москва, където по-късно е упоен и разпитан.
Вижте още: Запознайте се с Олег Гордиевски, прословутия двоен агент, работил за КГБ и Ми-6
По онова време ЦРУ губи активи за сметка на КГБ – един по един. Високопрофилни представители на съветските служби за сигурност и научни институции се вербуват от контраразузнаването на КГБ с ужасяваща лекота. Онези от тях, които са хванати да шпионират за САЩ, са заплашени от смърт.
През 1990 г. ЦРУ спира да вербува нови двойни агенти в СССР, защото списъкът с действащи агенти буквално се топи. Ако не открият откъде изтича информацията, от ЦРУ няма как да защитят активите си в СССР.
Лов за къртица
В отчаян опит да намерят злосторника, от ЦРУ сформират екип по залавянето на къртицата, състоящ се от ветерани на агенцията. Групата от три сивокоси жени и двама мъже изобщо не приличат на ловците на шпиони от филмите, но разполагат с всички средства и опит, за да открият смъртоносните течове, обхванали агенцията.
Въпреки че е възможно КГБ да е получил достъп до документите или комуникациите на ЦРУ чрез бръмбари, теорията за къртицата е най-логична.
В рамките на разследването екипът на няколко пъти е отклонен от правилния път. Първо, КГБ пуска кампания за дезинформация, която кара екипът да мисли, че къртицата е позиционирана в тренировъчния център в Уорънтън – класифицирано комуникационно съоръжение на ЦРУ във Вирджиния. "Ловците" разследват над 90 души в центъра, без да стигнат до категорични резултати.
Екипът се натъква на следващата следа, когато източник доброволно предоставя информация, че КГБ е проникнала в ЦРУ чрез къртица, родена в СССР. Това не е истина, което позволява на къртицата да продължи да работи безнаказано.
Скоро търсенето води до съставянето на списък с всички хора, които имат достъп до информацията, разкрита на Съветите. "Знаехме кои хора имат най-добрия достъп. Така че успяхме да съкратим списъка чрез нивото на достъп, което има лицето, освен останалите фактори", казва членът на екипа Жан Вертефьой.
В крайна сметка списъкът е свит до 28 души. Ако в ЦРУ наистина има къртица, той или тя е в него.
Екипът започва да кара заподозрените да се подлагат на детектор на лъжата. Един от проучваните служители е Алдрич Еймс, който работи в отдела за СССР/Източна Европа на ЦРУ. Той успешно преминава теста на полиграфа два пъти.
Опустошителен развод
Алдрич Еймс започва кариерата си в ЦРУ през 1962 година. Жени се за колежката си Нанси Сегебарт, която по-късно напуска, защото ЦРУ не позволява на съпрузи да работят в една и съща служба.
Еймс редовно получава награди за службата си и повишения. През 1969 г. Еймс заминава за Анкара на първата си мисия в чужбина. Работата му там е да вербува съветски разузнавачи да работят за ЦРУ.
Зад фасадата на този ценен и надежден служител обаче назряват проблеми. Никой не знае, че бракът на Еймс не върви. Освен това Еймс е забелязван многократно да злоупотребява с алкохол и да се замесва в инциденти, предизвикани от тази злоупотреба. Освен това често проточва подаването на финансови документи. Всичко това обаче се замита под килима.
През 1981 г. Еймс е пратен в Мексико сити, а жена му остава в САЩ. В Мексико Еймс започва връзка с културното аташе в колумбийското посолство Мария дел Росарио Касас Дюпуй, която също е информатор на ЦРУ, разработван от Еймс.
Раздялата със съпругата му и новата връзка с жена, която харчи много, поставят Еймс в трудна финансова ситуация. Еймс се споразумява с жена си да изплати дълговете, натрупани по време на брака, и да плаща на Нанси издръжка в продължение на три и половина години на обща стойност 46 000 щатски долара. От страх, че разводът и навиците на новата му тръпка могат да го разорят, Еймс предлага услугите си на КГБ.
Шпионинът за един милион долара
На 16 април 1985 г. Еймс влиза в съветското посолство във Вашингтон и предлага на КГБ да купи тайните на агенцията. За негов късмет в онзи момент той отново е върнат на работа в отдела на ЦРУ за СССР/Източна Европа и има достъп до всички активни случаи и планове на ЦРУ за проникване в КГБ и съветското военно разузнаване. За съветското КГБ това е златна възможност и то е готово да плати подобаващо.
"Ето някои съобщения за медиите, които според мен ще са ви интересни", казва съветският разузнавач, който разработва Еймс, при първата им среща. След срещата Еймс кара до отдалечен парк и поглежда в чантата. Тя е пълна с банкноти от по 100 долара, а общата сума е 50 000 долара.
Първоначално Еймс доброволно предоставя информация, която, колкото и да е невероятно, няма никаква стойност и не може да накърни интересите на САЩ. И все пак, след като прекосява линията, няма връщане назад. Еймс вече е лапнал щедрата, макар и мръсна кукичка на КГБ.
Еймс не прави никакви опити да крие контактите си със Съветите, когато започва да шпионира за КГБ. Вербуването на съветски граждани за шпиони на ЦРУ е част от работата му и това му дава най-доброто прикритие, на което може да се надява.
С подобно силно оправдание за честите си срещи със Съветите Еймс активно шпионира срещу САЩ. Всяка среща със съветската му връзка носи на Еймс хиляди долари. Смята се, че всеки път, когато обядва със съветския си контакт, Еймс получава от 20 000 до 50 000 долара.
За Еймс съветската връзка се оказва много доходоносна. През следващите девет години той получава 2,5 милиона долара в брой от държавата и още 2,1 милиона долара, отделени за него в Москва. Общите му доходи от шпионаж са на обща стойност близо 4,6 милиона долара, което го певръща в най-високоплатения шпионин в американската история.
Семейство Еймс не се свенят да харчат приходите си доста екстравагантно. Еймс плаща 540 000 долара за нова къща в брой, купува си луксозен "Ягуар", прави си скъпи дентални манипулации и трупа шити по поръчка костюми. Любовницата му Мария дел Росарио Касас Дюпуй пазарува с размах и прави огромни телефонни сметки, като редовно се обажда на семейството си в Колумбия.
В крайна сметка начинът, по който живее Еймс, буди подозрения у ЦРУ. Той обяснява финансовото си състояние с твърдение, че семейството на жена му в Колумбия е богато, но ЦРУ скоро разбират, че това не е така.
Дан Пейн, финансов експерт от екипа, който се занимава с разкриване на къртици в ЦРУ, анализира финансовите документи на Еймс. Екипът за контраразузнаване сравнява вноските в сметката на Еймс с хронологията на местоположението му и дейностите му през годините и открива тревожен модел: срещите на Еймс със съветския дипломат, за когото той твърди, че вербува, съвпада с големи депозити в сметката му.
"Когато (Санди Граймс, член на екипа на ЦРУ, който се занимава с откриване на къртици) осъзна това, тя изтича при Пол Редмънд, за да му каже, че Рик Еймс е шпионинът", казва Жан Вертефьой.
Арестът
След като проучват Еймс по-задълбочено, от екипа събират уличаващи доказателства. Разбират, че Еймс трябва да пътува до Москва по работа за ЦРУ и решават, че моментът е сега или никога.
На 21 февруари 1994 г. Еймс е арестуван от ФБР, докато излиза от вкъщи след фалшиво обаждане от шефа му, който го моли да отиде в ЦРУ да обсъдят подробности около предстоящото му пътуване до Москва.
"Изпитахме огромно облекчение, когато чухме, че са го хванали. Тревожехме се, че ще се измъкне", казва Вертефьой.
На следващия ден Еймс и жена му са обвинени в шпионаж, избягване на плащане на данъци и заговор за шпионаж срещу САЩ. Еймс се признава за виновен и получава доживотна присъда. Жена му се споразумява с прокуратурата и получава присъда от пет години затвор.
Към февруари 2023 г. 81-годишният Алдрич Еймс продължава да излежава доживотната си присъда във федерален затвор в Тера Хоут, Индиана.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви