Врачката или "ведма" в Русия е човек, който "ведает" (знае), притежава тайни знания. За Русия преди времената на Петър врачката, гадателката, знахарката, е необходим член на обществото. Врачките се занимават с лечение и други подобни дейности, както и с любовни магии и магии за отблъскване на женихи и невести, с предсказване на бъдещето по гадателски книги – изобщо, с всичко, за което и до днес народът се обръща към таролози и "лечители". С тази разлика, че през XVII в. за това могат да те накажат с бой с камшик, а за нанасяне на вреда – с изгаряне на специална дървена барака.
Руските вещици-изгнаници
Калужки облстен художествен музей/Свободни източници
Като врачка в селото в миналото могат да те "зачислят", ако водиш "неправилен", според общественото мнение, живот. "Статут на врачки или вещици най-често имат жени, отклонили се от обичайния житейски път, свързан преди всичко с осъществяване на семейната им роля", пише етнографът Татяна Шчепанская в статия за вещерството, публикувана в енциклопедията "Мъже и жени: мъжкото и женското в руската традиционна култура". "Простоволоските" или момичетата, съгрешили преди брака, "самокрутките", омъжили се според собствената си воля, жените без родители, "вековухите" (старите моми) – именно те с голяма вероятност могат да си навлекат подозрения във вещерство и знахарство.
В статията си "Религия и упадък на магията" Кит Томас изказва мнение, че жените които често се нуждаят от битова помощ, са най-уязвими и, за да имат повод да им откажат, ги "обявяват" за врачки и ги гонят от портите си. Разбира се, има и жени, които се прехранват с "гадаене".
Врачките в Рус, обаче, не винаги са неомъжени. В книгата на Николай Новомбергски "Магьосничеството в Московска Рус през XVII век" е указано семейното положение на някои градски магьосници – те са жени на дякони, стрелци, "пришълци", войници-наемници. При това повечето от тях са от низшите и безправни съсловия: крепостници, селяни, чужденци (татари и "черкези").
Изобщо руските врачки и магьосници се отличават с това, че като правило са много бедни. Магьосническите услуги струват копейки, а много от вещиците, известни ни днес, живеят от подаяния. "Гадаенето е било оръжие на слабите и на безпомощните", пише Нада Бошковска. "Жените използвали страха от магиите, за да плашат по-влиятелните и по-силните".
И наистина ги плашат. В Болхов през 1627 г. Анна, която е жена на стрелец, заплашва сина на дребен военачалник, че ще го урочаса. А по време на бунта на Стенка Разин се прочува врачката Анна Арзамская (Темникова), която урочасва и предава на други умението си.
Руските врачки имат важни социални функции
Свободни източници
В руските източници не се среща споменаване на врачки, създаващи обективно зло – те не пращат градушка и лошо време, не викат дявола и не правят човешки жертвоприношения. Тогава защо са му нужни врачки на руското общество? За обредни функции, народна медицини и дори... разследване на кражби.
Селските знахарки и врачки, както и обикновените вдовици и самотни жени, участват в различни обреди, останали още от езическите времена. Например, те са част от обеда "оране", който пази селския добитък от "кравешка смърт", т.е. от загуба. Вдовиците и старите моми са жизненоважни за провеждането на този ритуал.
В условия, в които няма лекарска помощ, именно знахарите и знахарките помагат при зъбобол, херния, "черна немощ" (епилепсия) и други популярни недъзи. През 1642 г. един стрелец дава на своя позната жена молитва срещу "черна болест", която получил най-вероятно от знахарка. Вдовицата Улица Шчипанова от Вологодския край се учи да лекува от майка си и има много корени и камъни срещу всякакви болести, включително въшки.
Разбира се, врачките могат не само да лекуват, но и да причиняват болести и уроки. По селата най-често ги обвиняват и в т.нар. "икота", истерични припадъци, "суха болест" и мъжко полово безсилие ("невстанихи"). Отделна сфера са т.нар. "кили" или израстъци – на тях се бае, а понякога и ги "изпращат", например, с отвара от блатна вода. Привличането и отблъскването на женихи и невести също е обект на вещерската област на познание.
Към врачките и знахарките се обръщат и хора, които са измамени, имат проблеми в работата – изпълнителната власт няма желание да се занимава с дребни конфликти между селяни и бедняци, така че към кого биха могли да се обърнат за помощ? През 1647 г. в Москва селянинът Симон е обран и той търси врачката Дарица, която разкрива кой е виновникът. През 1658 г. в Луха селянка получава урочасана сол и я разпръсква, за да може мъжът ѝ да бъде освободен от затвора. Московските предсказатели "продават" уроки за успешна търговия, а един вещер препоръчва: "да закопаеш меча глава в двора, за да имаш добитък".
В Рус има начини да станеш врачка
Свободни източници
В Рус се смята, че човек може да стане врачка – но не като контактува с дявола, а като общува с неземни създания. Новгородско момиче, изоставено от приятеля си, пише Шчепанская, сънува мечка-магьосник, която ѝ разкрива тайни познания. Момичето става знахарка и се прочува в Окуловския район. Дарбата, която получава, е резултат от връзка с неземен покровител, който "земеня" съпруга ѝ и влага нов смисъл в живота ѝ – знахарството.
Демон-покровител или тайна сила може да се получи и от друг вещер или магьосник, например, когато умре. В Новгородска област разказват за змейове – огнени топки. Те могат да се получат, ако намериш "петльово яйце" (недоразвито, меко кокоше яйце с размерите на пъдпъдъче яйце) и го носиш под мишница в продължение на две седмици, като през това време спазваш обет за мълчание. Според поверието от такова яйце трябва ще се излюпи змей, който ще носи на стопанина си мляко от чужди крави – трябва само нощем да слагаш перваза на отворен прозорец празни саксии и стомни.
Руските врачки са преследвани от самото общество
Ловът на вещици обикновено е свързан с кризисни ситуации в живота на селото. Суша, епидемии сред хората и животните, парализи и хернии сред селяните – всичко това хвърля хората в отчаяно търсене на виновниците.
Най-лесно е да се уличат врачките и да бъдат заставени да проведат специфичен обред. На разсъмване те правят "заломи" (възли) от ръж или пшеница на полето, ходят по росата с разпуснати коси и влачат покривка след себе си – събират роса, за да може да "вземат" млякото на кравите.
Смята се, че вещицата може да общува с животните – котки, кучета, прасета. Понякога хващат бездомни животни и ги бележат – с разрез на ухото или на муцуната. Ако след това заподозреният се разболеел, "вината" му се смята за доказана.
Селските жени зорко следят дали често в избата на самотните жени не свети – ако има светлина, значи "змеят долита при нея", "горският дух идва при нея". Появата на извънбрачно дете се смята за дяволско дело. Ако старата жена "не вземе смъртта", това е повод тя да бъде разпитана кого е урочасала, тъй като се смята, че греховете не пускат вещиците да напуснат този свят. На вещицата може да се помогне да умре, като ѝ бъдат "отнети" силата и знанията.
"Доказаните" врачки не само се избягват, но и могат да бъдат наказвани. Преди всичко хората престават да ги пускат в домовете си, не има дават сол, кибрит, брашно. Понякога палят дома или самата вещица. В Пошехонския уезд в Ярославската губерния в края на XIX в. селяните заподозрели старица във вещерство, предизвикало загуба на добитък, и се опитали да я запалят в къщата ѝ. Само свещеникът успял да я спаси.
Руските вещици са различни от европейските
Свободни източници
В Рус като цяло наказанията за вещерство не са често явление. От 99 дела за вещерство в Москва през 1622-1700 г. с изгаряне завършват само 10. При това, горенето не става на клада, а в дървена колиба – така, както се изгаряли старообредците. В руските източници няма и сведения вещиците някога да са се събирали заедно. "В книжата не се споменава нито полети на вещици, нито нощни събирания на вещици", пише Нада Бошковска.
Руснаците си имат начини да "изобличават" вещиците, но няма "изпитания" като потапяне във вода или претегляне, търсене на дяволски символи или признаци по тялото. Руските знахари и врачки са измъчвани чрез разтегляне, но тогава това е един от най-разпространените начини да се узнава информация по углавни дела. Изобщо, както пише Бошковска, "вещерството така и си остава в Московското царство причинявана на вреда на здравето по особен начин", като се има предвид преди всичко урочасването.
Наказанията по повечето дела за вещерство не се различават по нищо от останалите наказания по углавни дела. Бой с камшици, бой с пръчка, заточение в Сибир – ето какво очаква обвинените в магьосничество, чиято вина бъде доказана.
Друга важна разлика е, че в Рус магьосничеството не е само женско дело. Жените, обвинени във вещерство, винаги са били по-малко от мъжете. Историкът Валери Кивелсон разглежда 223 процеса, свързани с вещерство, през XVII век. От 495 обвинени в тях 367 души (74%) са мъже, а 128 (26%) – жени.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви