Как Червената армия превзема Берлин (СНИМКИ)

История
БОРИС ЕГОРОВ
Дори когато вече се водят боеве за Райхстага, немското командване предлага на СССР да сключат примирие. Отговорът е категоричен – само пълна и безапелационна капитулация.

В началото на февруари 1945 г. войските на 1-ви Беларуски фронт под командването на маршал Георгий Жуков излизат на дългите подстъпи към Берлин. До "леговището на фашисткия звяр" остават  едва 70 км.

В течение на идните няколко месеца Червената армия натрупва сили, като се готви за най-важната операция от последния етап на войната. Междувременно провежда успешни настъпления в Източна Померания, Унгария, Словакия и Австрия, които ѝ позволяват да подсигури безопасността на фланговете, действащи по посока главния удар на съветските войски.

За превземането на Берлин СССР съсредоточава групировка с численост от около два милиона души. Освен войските на Жуков, към операцията са привлечени и 1-ви Украински фронт на маршал Иван Конев, както и 2-ри Беларуски на маршал Константин Рокосовски, 18-та въздушна армия на авиацията за далечни разстояния, Днепровската военна флотилия и Балтийския флот. В състава на фронтовете действат и 1-ва и 2-ра армии на Полската Войска (Wojska Polskiego).

"Решихме да се нахвърлим на отбраняващата се войска на противника с такава сила, че веднага да ги ошашавим и да ги разтърсим из основи, хвърляйки срещу тях авиация, танкове, артилерия и други видове оръжие", пише Жуков в своите "Спомени и размисли".

Стлицата на Третия райх е защитавана от войските на групи армии "Център" и "Висла", както и батальоните на народното опълчение фолксщурм с обща численост от 800 000 души. Съветската групировка превъзхожда противника в хора и самолети двукратно, а в артилерия, танкове и САУ  - четирикратно.

Всичките си надежди немците възлагат на мощната дълбока ешелонирана отбрана, която са построили от Одер до Берлин. Едно от първите сериозни гранични укрепления, които предстои да преодолеят съветските войски, са височините в района на гр. Зеелов. Там е разположено тежко въоръжение и значителен гарнизон от 100 000 души. Както отбелязва маршал Жуков, "вкопавайки се дълбоко в земята, особено зад задните склонове на височините, врагът успя да спаси силите и техниката си от огъня на нашата артилерия и въздушните бомбардировки".

На първия етап, започнал на 16 април, съветското настъпление върви доста трудно. Войските трябва да разкъсват немската отбрана, потискайки ожесточената съпротива на врага. Зееловските височини са взети едва на 18 април.

И все пак след няколко дни танковите съединения на 1-ви Беларуски и 1-ви Украински фронт набират обороти и започват успешно да пробиват вражеските отбранителни линии, като откриват пътя към германската столица за общовойсковата армия. На 20 април съветската далекобойна артилерия за първи път открива огън по Берлин, с което своеобразно поздравява самия Адолф Хитлер за рождения му ден.

Войските на Жуков и Конев планомерно обхващат града от север и от юг, обграждайки го в кръг. Всеки от военачалниците се готви първи да нахлуе Берлин, но в крайна сметка Сталин поверява вземането на столицата на Георгий Константинович.

На 25 април на запад от Берлин в района на Кетцин войските на 2-ра гвардейска танкова армия на 1-ви Беларуски фронт се срещат с частите на 4-та гвардейска танкова армия на 1-ви Украински фронт. Градът е напълно обкръжен и в капана се оказват около 200 000 войници на Вермахта и войските на СС, както и бойци от батальоните на фолксщурм.

По това време столицата на Третия райх е истинска крепост. Всяка улица, всеки многоетажен блок с масивни стени става укрепен район. Немците активно използват подземните комуникации (метро, бомбоубежища, колектори и водосточни канали), за да се придвижват бързо от един в друг квартал и дори неочаквано да се появяват в тила на съветските войски.

Щурмовите групи в състава на стрелковите подразделения, подкрепени от артилерия, танкове, САУ и сапьори, водят настъпление. "Движехме се бавно напред, притискайки се до стените на блоковете, за да може поне една страна да е защитена от "фаустниците". Който излезеше на средата на улицата, веднага биваше подпален", спомня си танкистът Иван Маслов. Не по-малка опасност представляват и немските зенитни оръдия, които работят не само по съветските самолети, но и по бронетехниката и пехотата.

Колкото по-близо до центъра на града стигат съветските войски, толкова по-ожесточена става съпротивата на немците. "Много от защитниците на града се сражаваха за оцеляване с надеждата, че ще могат достатъчно дълго да удържат съветите, за да могат Западните армии да окупират колкото се може повече от Германия, а може би и Берлин. И все пак не е било съдено тази надежда да се сбъдне", утвърждава офицерът на 56-ти танков корпус на Вермахта Зигфрид Кнапе.

В деня на самоубийството на Хитлер 30 април немският гарнизон е разсечен на няколко изолирани групи, започват яростни битки за Райхстага. Съветските 152-м и мощните 203-мм гаубици, наричани "чуковете на Сталин", бият директно по сградите. Вечерта на същия ден червеноармейците успяват да вдигнат на покрива първото щурмово червено знаме.

През нощта на 1 май в щаба на 8-ма гвардейска армия на генерал Василий Чуйков под бял флаг пристига немска делегация начело с генерал Ханс Кребс, която представлява новото правителство на Германия на адмирал Карл Дьониц. Немците се опитват да се договорят за примирие, но получават категоричен отрицателен отговор – само безапелационна капитулация.

Сутринта на същия ден сержант Михаил Егоров и младши сержант Мелитон Кантария издигат над Райхстага щурмовия флаг на 150-та стрелкова дивизия, прославило се впоследствие като Знамето на Победата. И все пак боевете в пламтящото от престрелки здание се водят до късно вечерта.

На 2 май немското командване най-сетне решава, че по-нататъшната съпротива е безсмислена. Към 6:30 сутринта комендантът на Берлин генерал Хелмут Вайдлинг издава заповед остатъците от войските от градския гарнизон да капитулират.

В хода на Берлинската настъпателна операция Червената армия разгромява 70 пехотни, 23 танкови и моторизирани дивизии на врага. Безвъзвратните загуби на немците са около 100 000 души (при 80 000 за съветите), а в плен попадат 480 000.

Десетки хиляди военнослужещи на Червената армия са наградени с ордени за проява на храброст и героизъм в боевете, повече от 600 стават Герои на Съветския съюз. 187 съединения и части присвояват почетното наименование "Берлински".

Вземането на столицата на Третия райх не води до незабавен край на войната. Новото правителство в северната част на Германия е готово да се предаде на американците и британците, но не и на Съветския съюз. В Австрия и Чехия се разполагат готовите за отпор крупни немски войскови контингенти.

Нещо повече, дори част от съветските територии все още е окупирана от врага. В Курландия (западна Латвия) продължава съпротивата си притиснатата към морето 200-хилядна немска групировка, изолирана от основните сили още през есента на 1944 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: