Как англичаните искат да вземат Руския север под свой контрол

История
ЮЛИЯ ХАКИМОВА
Докато развива дипломатически отношения с Англия, първият руски цар Иван Грозни едва ли предполага, че скоро "партньорите" му ще поискат да превърнат част от Московското царство в своя колония.

За първи път англичаните стъпват на руска земя на 24 август 1553 година. Корабът "Едуард Бонавентура" е собственост на английската търговска компания Mystery and Company of Merchant Adventures for the Discovery Regions, Dominions, Islands and Places Unknown, а капитанът му е Ричард Чанслър. Корабът влиза в устието на Северна Двина и акостира недалеч от Николо-Корелския манастир, на 35 км от Архангелск. Оттам Чандлър тръгва към Холмогори, а след това и към Москва, където предава на Иван Грозни писмо от крал Едуард IV. От този момент царят позволява на англичаните да търгуват в Русия.

През 1555 г. в столицата се появява тяхна собствена кантора – Английски двор. Тогава Mystery and Company of Merchant Adventures се превръща в Московска компания.

В Холмогори, Вологда и Москва се появяват английски фактории. През 1569 г. компанията получава максимални права:

- безмитна търговия из цялото Московско царство

- търговия с Близкия изток – през Русия

- откриване на железарски и въжарски заводи в страната

- обращение на английски монети в Москва, Новгород и Псков.

Това пише руският историк Николай Костомаров в книгата си "Очерк на търговията в Московската държава през XVI и XVII век". Англичаните активно изнасят от Руския север лен, коноп, въжета, смола, катран, мас, мачтов дървен материал, кожи, восък, мед, поташ, масло и хайвер.

Иван Грозни иска да превърне Англия в свой "стратегически партньор", затова е и толкова гостоприемен. От началото на Ливонската война (1558-1583) корабите на Московската компания доставят в Русия селитра, сяра, олово и калай. В страната пристигат и английски инженери и лекари.

През 1570 г. Иван дори се сватосва с кралица Елизабет. Така той се опитва да си осигури политическо убежище в Лондон, ако претърпи загуба в Ливонската война. Освен това има намерение да сключи военен съюз с англичаните, но Елизабет игнорира предложението и сватовството.

След Ливонската война и други чужденци получават разрешение да търгуват в северните райони на Русия. Англичаните пък вече не могат спокойно да прекосяват руската територия на път към Персия и Китай. Въпреки това, Московската компания запазва правото си на безмитна и масова търговия чак до средата на XVII век.

Смутно време на нови възможности

Още при Иван Грозни агентите на Московската компания в Русия оказват на английския двор услуги в сферата на военното и икономическото разузнаване: те вербуват руски търговци и длъжностни лица, подкупват ги и ги шантажират, пише съветският историк Виктор Виргински.

Настъпва Смутното време (1598-1613), което носи със себе си династийна криза, народни въстания, полската и шведската интервенция. Всичко това открива пред англичаните нови възможности за разширяване на влиянието им в Русия. Например, шефът на Московската компания Джон Мерик лично получава обещание правата на предприятието му да бъдат разширени – това обещание му дава първо Лъже-Дмитрий I (самозван "син" на Иван Грозни), а след това и от сменилия го на трона Василий Шуйски.

Когато през 1611 г. шведската войска, наета от Шуйски да свали опонента му Лъже-Дмитрий II, превземат новгородските земи (северозападните територии на съвременна Русия), англичаните виждат удобен момент да "завладеят" Руския север.

През втората половина на 1612 г. в Лондон е пратен депеш с подробни описания на събитията в Русия. Вероятният автор на документа е капитан Томас Чембърлейн.

План за установяване на английски протекторат

В проекта се твърди, че в незасегнатия от войната Север "народът желае и дори е принуден от необходимостта да се предаде в ръцете на който и да е господар, способен да го защити, и желае да се подчини на управлението на чужденци, виждайки, че от собствените му господари не е останал никой".

Освен това, през лятото на 1611 г. някои представители на северните руски области вече водят преговори с агент на английската компания (очевидно това е Мерик).

Авторите на проекта уверяват крал Джеймс I, че той има "достатъчно основания да вземе в ръцете си защитата на този народ и да установи протекторат при условия, които могат да обезпечат и защитят свободата на търговията, която вече водим и ще предприемем в бъдеще". Те молят на север да бъде пратено упълномощено лице, за да проведе преговори с местното население за сключване на договор при условията на суверенитет и протекторат.

"Ако Ваше Величество получи предложение за суверенитет над тази част на Московия, която се намира между Архангелск и р. Волга, заедно с пътя по тази река до Каспийско или Персийско море, или в краен случай управление и протекторат над нея с установяване на свобода и гаранции за търговия, това би било велико и щастливо предложение, което не е отправяно към крал на нашата страна, откакто Колумб предложи на Хенри VII да отвори Уест Индия", посочва се в документа.

С цел охрана на реда авторите предлагат в тези територии да бъде пратена английска армия, която да бъде издържана от руското население. А "операторите" по акумулиране на стоки и храна да бъдат местните агенти на английската компания.

Английският план остава тайна в продължение на три века

Докато крал Джеймс I разглежда документа, в Англия започват да се събират отряди от "доброволци", готови да застанат на страната на Московското царство срещу полските интервенти. На практика те се опитват да проникнат в Архангелск. По съвет на княз Дмитрий Пожарски – глава на народното опълчение, който се разправя с поляците на руската територия, англичаните-доброволци не са допуснати на Север. Междувременно, през октомври 1612 г. полските интервенти са прогонени от Москва, а през януари 1613 г. на престола застава Михаил Романов.

Когато през май 1613 г. Джон Мерик и колегата му в Московската компания Уилям Ръсел са издигнати в ранг извънредни кралски посланици и са упълномощени да водят преговори с жителите на Руския север, тяхната мисия губи смисъл. Михаил Романов вече е признат за господар на цялата страна, включително в северните райони.

Тогава Мерик, който от лятото е в Архангелск, побързва да увери новия цар, че слуховете за намеренията на англичаните да установят протекторат не съответстват на действителността. Той успява да запази репутацията си на дипломат и дори става посредник при сключването на Столбовския мир във войната между Русия и Швеция (1610-1617). През 1621 г. Мерик завинаги напуска Русия, а през 1629 г. става управляващ на Московската компания.

През 1649 г. цар Алексей Михайлович Романов ограничава правата на Московската компания да търгува в Русия до пределите на Архангелск. Монополните си привилегии тя губи през 1698 г. по време на реформите на Петър I.

За плановете на англичаните да се възползват от Смутните времена и да наложат господството си в Руския север не се знае чак до 1914 година. Проектът на Чембърлейн е намерен в британските архиви от руския архивист Инна Любоменко. През 1914 г. тя публикува този текст в неговата цялост в статията си "Проект за придобиването на Русия от Джеймс I".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: