Каква е била жената на Сталин Надежда Алилуева?

Когато Надежда Алилуева като млада гимназистка се омъжва за 40-годишния Сталин, тя едва ли подозира, че съпругът ѝ скоро ще стане "баща на народите". За нея говорят като за скромна, но горда и целеустремена девойка. Тя не се стреми към властта и не мечтае за статут на "първа дама". И до днес не се знае със сигурност какво я сломява: тежкият характер на мъжа ѝ, невъзможността да живее с тиранин или просто психологически проблеми и жестока и мъчителна ревност.

Семейство приятели на Ленин

Родителите на Надежда Алилуева са известни членове на социалдемократическото движение. Те се познават добре не само със Сталин, но и с Ленин, който известно време се крие от преследване в техния апартамент. Само че с бъдещия "вожд на народите" Алилуеви споделят наистина дружески отношения – той често им гостува в дома им в Баку. Има запазена семейна легенда, че Сталин е спасил двегодишната Надежда през 1903 година: тя си играела на крайбрежната улица и паднала в морето, а бъдещият ѝ мъж я измъкнал от водата.

През 1917 г. Сталин се завръща от сибирското си заточение в Петроград и там среща порасналата Надежда (семейството тогава вече се е преместило в северната столица). Към онзи момент Сталин вече е известен партиец с наложена политическа кариера, а Надежда е ученичка в гимназията (тя така и не я завършва и има комплекси заради грешките, които допуска на руски език, когато работи като секретарка).

Светлана Алилуева, дъщерята на Сталин и Надежда, по-късно описва външността на майка си по следния начин: "Южната ѝ външност понякога караше хората, които не познаваха Грузия добре, да я приемат за грузинка. На практика така изглеждат българките, гъркините, украинките – с правилен овал на лицето, черни вежди, леко вирнат нос, смугла кожа и меки кафяви очи с прави черни мигли. Наистина, към този облик на мама имаше и нещо циганско – някаква източна мрачност, печални очи и дълги, суховати пръсти". Надежда действително не е грузинка, а в жилите ѝ тече смес от циганска, руска, немска и грузинка кръв.

Независимо от разликата във възрастта, между нея и Сталин избухва романс. Не знаем нищо за това как Йосиф е успял да очарова младото момиче. Но Ирина Гогуа, близка позната на Алилуева, си спомня: "… Веднъж дотича Сергей Яковлевич (бащата на Надежда Алилуева) и ужасно развълнувано каза, че той (Сталин) е отвел Надя. Надя не беше навършила и 16 години. Мисля, че това се случи след октомврийския преврат. На фронта я отведе…". Те се женят през 1918 г. (официално – през 1919 г.), когато Надежда е на 17 години, а Сталин – на 40.

Строгата мама и добрият татко Сталин

След като се мести в Москва заедно с правителството, Надежда започва да работи в секретариата на Ленин, но скоро ѝ се налага да изостави и работата, и обществената си дейност – през 1921 г. на семейството му се ражда син на име Василий. Освен това през същата година при семейството на Сталин се нанася и синът му от първия му брак Яков. Надежда приема ласкаво свитото момче, но отношенията с баща му категорично не потръгват.

Ролята на домакиня не се харесва на Надежда. Малко след раждането на дъщеря им Светлана през 1926 г. тя пише на своя приятелка: "Много съжалявам, че отново се обвързах с нови семейни задължения. В наше време това не е много лесно, защото като цяло има страшно много нови предразсъдъци и ако не работиш, естествено, вече си "баба". (…) Трябва задължително да имаш специалност, която да ти даде възможност да не си ничия слугиня, както обикновено се случва в "секретарската" работя, а да изпълняваш всичко, свързано със специалността". Когато децата поотрастват, тя се връща на работа и към партийната си дейност, като едновременно учи в промишлената академия, изучава френски, занимава се с музика и се увлича по фотографията.

Към децата си тя е взискателна и дори строга. Светлана Алилуева си спомня за родителите си по следния начин: "Тя рядко ме милваше, а баща ми вечно ме носеше на ръце, обичаше да ме целува гръмко и сочно, наричаше ме с ласкави думи "врабченце", "мушичка". Веднъж прорязах новата покривка с ножицата. Боже мой, колко болезнено ме шляпна мама по ръцете! Така плаках, че татко дойде, взе ме на ръце, започна да ме утешава, да ме целува и ме успокои…!".

От писмата между съпрузите човек може да си помисли, че отношенията им са били идеални: Сталин нарича жена си "Татка", интересува се от успехите ѝ в учението, от децата и всяко писмо завършва с "целувам те". Надежда му отвръща по същия начин, като загрижено пита за здравето и работата му. Но на практика Надежда е разкъсвана от ревност: "Нямам новини от теб (…) Може би пътешествието за лов на пъдпъдъци те е увлякло (…) Чух за теб от млада интересна жена, че изглеждаш великолепно (…), че си бил забележително весел и си се шегувал с всички", пише тя на мъжа си в едно от писмата. Той се оправдава: "Намекваш за някакви пътувания. Казвам ти, че никъде (абсолютно никъде!) не съм ходил и нямам намерение да ходя". По спомените на сестра ѝ Надежда искала да се раздели със Сталин, а през 1926 г. взема децата и заминава за Ленинград с намерение вече да не се връща при мъжа си, но историята завършва със сдобряване.

Загадъчна смърт

По спомените на Ирина Гогуа Надежда тежко понасяла грубостта и избухливостта на мъжа си: "… В присъствието на Йосиф Надя приличаше на факир, който излиза на цирковия манеж бос върху натрошено стъкло – с усмивка за публиката и със страшно напрежение в очите. Тя никога не знаеше какво ще се случи, какъв взрив. Той беше завършен грубиян". Фаталната кавга се разгаря на 8 ноември 1932 г. – по време на празненство по случай годишнината от Октомврийската революция Сталин се провиква на жена си: "Ей, ти, пей!", на което тя отвръща: "Не съм ти "ей!". Версиите според различни източници се различават: някои казват, че Сталин замерил жена си с трохи, след което Надежда си тръгнала от тържеството; други твърдят, че Надежда останала на масата, а Сталин отишъл при любовницата си.

След като се прибира в апартамента си в Кремъл през нощта, Надежда Алилуева се застрелва. Никой не чува изстрел и тялото е намерено едва на сутринта, когато икономката влязла да събуди Надежда. Светлана Алилуева по-късно пише в мемоарите си, че Надежда уж оставила на мъжа си писмо, пълно с упреци, почти с политически характер, но за това няма потвърждение. Според свидетелствата на съвременници Сталин е потресен и казва, че самият той вече не иска да живее, а две години и половина по-късно казва на роднините си: "Тя постъпи много  зле, осакати ме (…) осакати ме за цял живот". Светлана пише, че Сталин бил много ядосан на жена си и смятал самоубийството ѝ за предателство, като по време на панихидата бутнал ковчега далеч от себе си.

Вячеслав Молотов, народен комисар на външните работи, по-късно опровергава това твърдение и казва, че Сталин обвинявал себе си за смъртта на жена си: "Сталин отиде до ковчега в момента, в който хората се прощаваха пред тленните ѝ останки – имаше сълзи в очите. И каза тъжно: 'Не те опазих". Чух го и го запомних: "Не те опазих". Молотов казва още, че това е първият и последният път, в който е видял Сталин да плаче.

Във вестниците съобщават, че Надежда Алилуева е починала от апандисит. Мълчанието поражда слухове, че Надежда е убита по заповед на всесилния си мъж, но и съвременниците, и историците, са на мнение, че става въпрос за самоубийство.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви