Какъв е нощният живот в Съветския съюз?

Повечето хора мислят, че в СССР не е имало нощен живот, но не е така. Нощните клубове и барове действително стават масово явление чак в края на 1980-те и началото на 1990-те, но в друга форма ги има и по-рано.

Дискотеки с чуждестранни хитове

Основен начин за прекарване на времето за повечето съветски граждани са дискотеките. Впрочем, трудно е да ги определим именно към "нощния живот", понеже дискотеките обикновено започват от 19:00 ч. и приключват едва в 23:00 часа. И се провеждат през почивните дни. Самото понятие дискотека се появява в СССР едва в края на 1970-те, преди това масовите танци се наричат "танцувални вечери" или просто "танци". В дискотеките се ходи именно за танци – там няма барове, нито кухня. Впрочем, някои носят със себе си алкохол, въпреки забраните, и го пият в скришно място, за да не попаднат в полезрението на милицията, която охранява дискотеките. До сериозни разговори с правораздавателните органи може да доведе не само консумацията на алкохол, но и незаплащането на входа за дискотеката. Сумата е символична, но някои все пак прескачат оградите и проникват като зайци на дансинга.

Има още едно важно правило – дрескодът. На дискотека не пускат в спортни костюми и дори в "небрежно" облекло. Небрежността се определя от народната милиция (доброволци, които патрулират из дискотеките заедно или вместо милицията), а в дискотеките към институтите – комсомолският другарски отряд.

Диск-жокеите (или както ги наричаме днес, диджеите) пускат не само съветска музика, но и чуждестранни изпълнители: ABBA, Boney M, Eagles, Ricchie e Poveri, Smokie, Scorpions. Впрочем, отделни изпълнители и песни са забранявани, а към края на 1980-те дори е въведено квотиране на дискотечния репертоар: 70% от песните трябва да са съветски, 20% от социалистическите страни и само 10% – от капиталистическите. Някои организатори на дискотеки успяват да заобиколят забраните, но пускането на недекларирани песни заплашва със затваряне на дискотеката.

Само за чужденци

В Съветския съюз има също и барове, но не за всички. Те се намират в хотелите за чуждестранни туристи, което означава, че може да се плаща само във валута. "В хотелите за чуждестранни туристи баровете бяха отворени до 4 часа сутринта. Човек трябваше да плаща там само в чуждестранна валута. И тъй като на съветския гражданин не беше позволено да има чужди пари, присъствието в такъв бар автоматично привличаше вниманието на специалните служби. Аз имах един случай: дойдоха някакви чуждестранни режисьори и аз седях в бара с тях. Изведнъж ме спряха на излизане и ми поискаха документите. Спаси ме това, че не бях плащал сам, а ме черпиха", спомня си събеседник, който по съветско време е работил като преводач и придружител на чужденци.

В такива заведения има и момичета с… леко поведение. "Проституцията беше забранена в СССР. Всички момичета донасяха за клиентите си на специалните служби и така можеха да упражняват професията си. В известния ленинградски ресторант "Астория" (съществувал още в царска Русия и работещ и до днес) имаше едно момиче, което идваше всяка вечер в полунощ подпийнало. Разхождаше се с незапалена цигара, а мъжете ѝ даваха да запали. А тя ги оценяваше с поглед".

Ресторантите на хотела, за разлика от баровете, са отворени за съветски граждани и в тях може да се плаща в рубли. Но малцина могат да си позволят да ходят там, защото цените са високи. Дори някои чужденци предпочитат хотели, които са по-прости и по-далеч от центъра на града.

Единственият бар за съветски граждани

И все пак в историята на СССР има бар за съветски граждани. "Коктейл хол" е основан през 1938 г. в Москва: заведението заема два етажа и е построено по западни образци. От сцената звучи всякаква музика, която дразни и предизвиква недоверие у властите: джаз, танго, фокстрот. Списъкът с коктейли съдържа около 500 имена – всички направени с местен алкохол, а като предястие се сервират печени бадеми със сол, маслини и канапета. Основните клиенти са чужденци, дисиденти и "златната младеж", защото "почитането" на западната култура е чуждо на обикновените съветски хора, а цените са много високи. Например през 1961 г. един коктейл струва 4 рубли и 10 копейки, а месечна карта за всички видове транспорт с неограничено пътуване струва 6 рубли.

По времето на Сталин коктейлната зала е капан за мишки за дисидентите – заведението ги събира на едно място, като по този начин помага на органите на държавната сигурност. През 1968 г. барът е затворен и на негово място е открита сладоледена сладкарница. Подобен бар има и в Киев, който американският писател Джон Стайнбек описва в своя "Руски дневник" (1947 г.). Стайнбек си спомня, че всички напитки имат силен послевкус на сироп от нар. От сиропа всички коктейли изглеждат розови.

По онова време баровата култура е доста аматьорска и само барманите, работещи в хотели за чуждестранни туристи, имат достъп до чужди рецепти и алкохол. Работата в бара се превръща в истинска професия благодарение на Александър Кудрявцев, ентусиаст, смятан за първия съветски барман. През 1978 г. той съставя първата книга с рецепти за коктейли – "Технология на смесените напитки", която колегите му вече могат да използват.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви