Не само чушки: каква продукция СССР внася от България

История
ЮЛИЯ АГЕЕВА
През октомври 1961 г. на XXII-я конгрес на КПСС е приета партийна програма, като основната задача е изграждането на комунистическо общество в СССР до 1980 година. За целта трябва да се изравнят стандартите на страните от соцлагера и да се появи общо икономическо пространство.

Така през 1960-те СССР на практика помага на България да се възползва от това, което природата ѝ е дала. Тогава се появяват нови отрасли, като хранителна промишленост, и нови рекорди – да речем, през 1963 г. за пръв път България е на първо място в света по износ на домати (760 000 тона, от които 240 000 за износ). А някои продукти като чушките получават добавка "български" към името си на руски и до днес се наричат "болгарский перец", защото в страната се внасят именно от България.

През социалистическо време московчани ходят в магазин "Варна" на Ленински проспект, за да си купуват чушки (и не само). Продукти от България – например от "Булгарконсерв" все още се срещат в руските магазини.

В същото време България активно изнася тютюн, който, пише вестник "Известия", руснаците харесват: според анкетата българските цигари са едно от нещата, които са били популярни тогава и които липсват сега на руснаците. Българският тютюн е увековечен не само в българската, но и в руската литература.

Една (или две?) марки цигари се споменават в стихотворението на Бродски "Не излизай от статаята":

Не излизай от стаята, не прави тази глупост,
за какво ти е Слънце, щом "Шипка" пушиш до лудост?

Защо Бродски ги споменава? Може би защото цигарите "Слънце" и "Шипка" се различават само по името си (така казват). Има и друга теория: от тези две думи само едната е името на цигарите ("Шипка"), символ на нещо близко, на руско-българската дружба, съветския бит, докато Слънцето е противопоставено на него, тъй като символизира външния свят. 

През 1970-те съветската външна търговия се стреми да повиши производството и стандарта на живот в цялата световна социалистическа система. През 1971 г. е приета Комплексната програма за по-нататъшно задълбочаване и усъвършенстване на сътрудничеството и развитието на социалистическата икономическа интеграция на страните-членки на СИВ. В рамките на този план България участва в изграждането на съоръжения на територията на СССР - например газопровода "Союз" (тогава се нарича "Оренбург-Западната граница на СССР"), Киембаевския азбестодобивен комбинат, Уст-Илимския дърводобивен комплекс. НРБ доставя машини, оборудване, материали за тези съоръжения, и след пускането им получава газ, азбест и целулоза за период от 12 години.

През 1961 г. е създаден първият български компютър "Витоша", а до 1980-те години България става най-компютъризираната страна в социалистическия блок. В СССР се доставят калкулатори "Елка", компютри "Изот" и ИМКО ("Правец"). Български и съветски специалисти си сътрудничат активно, което води до съвместното производство на компютри в Минск. България осигурява на съветския блок доста качествена електроника, СССР ѝ дава висок темп на развитие. Така например по официални данни ръстът на производството на ИЗОТ през 1970-те е до 30% годишно. През периода на 6-ия петгодишен план (1970-1975 г.) обемът на производството  се увеличава 10 пъти, а до 80% от продуктите се изнасят в страните от СИВ.

1980-те са годините на размразяване и по-голяма отвореност на СССР. За тези, които са ги видели, стоките от България са символи на тяхната младост, опит да се докоснат до интригуващото "забранено". Дънки "Рила", плочите "Балкантон" са сравнително достъпни възможности да се усети "пагубното влияние на Запада". "Рила", разбира се, не са Levi’s, но пък и струват 10 пъти по-малко.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: