Тези градове възникват по волята на Петър I

История
ЮЛИЯ ХАКИМОВА
Освен Санкт Петербург, в петровската епоха в Русия се появяват над 50 големи и малки града. Те възникват като населени места около заводи и пристанища, други като крепости на завоювани територии. По данни на Фонд "Дмитрий Лихачов" в страната има над 120 населени места, свързани с дейността на първия руски император.

Събрахме най-крупните и известни руски градове, които дължат съществуването си на Петър Велики.

1683 – Сизран (Самарска област, Поволжие)

Сизран е строен като град-крепост, предназначен да охранява териториите източно от Москва и търговските пътища. Указът за построяването му е подписан от малолетния Петър и брат му Иван. Скоро отбранителната функция минава на втори план: през XVIII в. градът се превръща в крупен търговски център на Поволжието.

1668 – Таганрог (Ростовска област, южната част на Европейска Русия)

Таганрог се появява на картата след Втория Азовски поход на Петър (1696), в хода на който руските войски заемат турската крепост Азов. Но тя стои в устието на Дон и не отговаря на нуждите на създадения през 1695 г. от царя Азовски флот: корабите не могат да стигат до нея поради плитководието. Затова на н. Таганий Рог полагат основите на Троицката крепост. Тя става първото руско пристанище на откритото морско крайбрежие и първата военноморска база на Русия.

Екатерина II в кореспонденцията си с Волтер пише, че Петър дори е разглеждал възможността за пренасянето на столицата в новата крепост. Но през 1711 г. според условията на договора с турците крепостта отново е сравнена със земята. Втория си живот Таганрог започва през 1769 година.

1701 – Каменск-Уралски (Свердловска област, Урал)

Той израства от селището Каменски Завод при първия в Урал чугунолеярски завод, основан по указ на Петър I на бреговете на реките Каменка и Исета. Русия влиза в Северната война (1700-1721), има нужда от желязо за обезпечаването на армията с оръдия, и царят обръща внимание на богатите на руди, но неусвоени земи на Урал. Артилерийските оръдия, отлети в Каменския чугунолеярен завод, участват в Битката при Полтава на 27 юни 1709 година.

1702 – Лодейно Поле (Ленинградска област, Северозападна Русия)

Основан с указ на Петър, градът наследява старинните погости, чиито жители отдавна се занимават с корабостроене. Царят оценява местните борови гори и тук започват да строят Олонецката корабостроителница. Тя осигурява кораби за руския флот, който участва в Северната война.

Името на селището идва от равнината Лодейно поле (от думата "лодья" в северното произношение). През 1785 г. Екатерина II дава на селището статут на град. Днес то често е наричано родното място на Балтийския флот.

1703 – Петрозаводск (Република Карелия, северозапад)

Столицата на Република Карелия е на същата възраст като Санкт Петербург. Историята на града води началото си от полагането на първия камък на Шуйския (по-късно наречен Петровси) металургичен и оръжеен завод. Районът е богат на залежи от медна и желязна руда и затова тук е построена фабрика за производство на оръдия, необходими за Северната война. Скоро наблизо възниква малко селище със същото име - Петровски Заводи. Сегашното си име градът получава през 1777 г. по заповед на императрица Екатерина Велика.

1703 – Липецк (Липецка област, Централна Русия, южно от Москва)

По указ на Петър I в тези земи започва строителството на Липския (Липецкия) металургичен завод, както и металургични и оръжейни фабрики. Предприятията доставят желязо на корабостроителниците във Воронеж и снабдяват корабите с оръдия. Едновременно с това се разраства и селището на фабриките на Липецките железници. На 16 септември 1779 г. то е преименувано на Липецк и получава статут на град.

1704 г. – Новая Ладога (Ленинградска област, Северозападна Русия)

Подобно на Лодейно поле, тя възниква като селище при корабостроителницата, построена през 1702 г. по заповед на Петър на мястото на Николо-Медведския манастир. Две години по-късно по заповед на царя е основана Новая Ладога. Името идва от Ладожкото езеро, на чийто бряг е разположен градът.

В действителност Ладога вече съществува в Русия от 753 г. - тя е резиденция на първия новгородски княз Рюрик, затова Петър я преименува на Старая.

1709 – Бийск (Алтайски край, Сибир).

Историята на Бийск започва от Бикатунския острог, основан от Петър Велики при сливането на реките Бия и Катун. Той е предназначен да защитава югоизточните граници на страната и търговските пътища към Китай и Монголия. Година по-късно крепостта е опожарена от Джунгарското ханство. 1718 г. е възстановена на 20 км нагоре по река Бия и преименувана на Бийска крепост.

1716 – Омск (Омска област, Сибир)

Градът израства от Омската крепост, основана от Петровия съратник Иван Бухголц на мястото, където река Ом се влива в река Иртиш, за да защитава южните граници от нападенията на ойратските номади. Той действа в съответствие с указа на Петър Велики за "изграждане на крепости край река Иртиш".

1723 – Перм (Пермски край, Урал)

Историята на Перм води началото си от основаването на Егошихинския завод за мед. Той е основан от сподвижника на царя Василий Татишчев, на когото Петър Велики поръчва да построи заводи за преработка на мед и сребро в Урал. Перм получава статут на град през 1781 година.

1723  – Екатеринбург (Свердловска област, Урал).

Градът възниква Исетския железопреработвателен завод, някога най-голям в Европа. Както и в случая с Перм, за пряк "баща-основател" на града се смята Татишчев, а също и минният инженер Вилхелм дьо Генин. Строителството на фабриката и крепостта започва по заповед на Петър Велики, а градът е наречен на името на съпругата му, императрица Екатерина I.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: