Как монголите за първи път разгромяват руснаците

Нашествието на монголите се превръща в истинско бедствие за Рус. Разгромени от номадите, руските княжества изпадат в политическа и икономическа зависимост от мощната източна империя в продължение на два века и половина.

Опустошителното нахлуване става през периода 1237-1241 година, но за първи път противниците се срещат на бойното поле 14 години по-рано. Как се случва това?

Неканени гости

Битката при Калка

Свободни източници

"Заради греховете наши дойдоха неизвестни народи, безбожни моавити, за които никой не знае точно кои са те и откъде са дошли, и какъв е езикът им, и какво племе са, и от каква вяра", така руски летописец описва появата през 1222 г. в степите край Черно море на войските на най-добрите военачалници на Чингис хан - Субедей и Джебе.

След като преминават през Централна Азия, те достигат Каспийско море, прекосяват Кавказките планини и нахлуват в земите на тюркските номади на половците. Последните преди време са оказали гостоприемство на племето меркити, победено от монголите, и вероятно е трябвало да бъдат наказани за това.

Разединените половецки племена не успяват да окажат достойна съпротива на най-добрите воини на Евразия от онова време и са принудени да потърсят помощ от своите северни съседи, руснаците, с които ту яростно воюват, ту сключват династични бракове и военнополитически съюзи.

В началото на 1223 г. ръководителят на западния племенен съюз на половците хан Котян пристига в двора на галицийския княз Мстислав Удатни, който е негов зет. На набързо организиран събор на князете в Киев той започва упорито да ги убеждава да се противопоставят на монголите.

"И той донесе много подаръци – и коне, и камили, и биволи, и роби и, като се поклони, дарува всички руски князе, като каза: "Днес татарите отнеха нашата земя, а утре ще дойдат и ще вземат вашата, та затова помогнете ни", съобщават хрониките.

Управниците на редица руски земи се опасяват, че в случай на окончателно поражение половците ще се присъединят към монголите, и се съгласяват да дадат отпор на неканените гости.

Пътят към катастрофата

Битката при Калка, 1224

Legion Media

Отрядите на Киевското, Галицко-Волинското, Туровско-Пинското, Черниговското и Смоленското княжество, водени от двадесетима князе, участват в съвместния поход. В началото на април 1223 г. те напредват надолу по Днепър към южните степи и в средата на май се присъединяват към половците в района на остров Хортица.

Броят на съюзническите сили е неизчислим. Според различни източници той варира от 40 000 до 100 000 души. Субедей и Джебе пък имат 20 000-30 000 войници.

Монголите са изправени пред враг, който ги превъзхожда по численост, и се опитват да решат въпроса по мирен път. Посланиците, които пристигат в княжеския лагер, заявяват, че се бият само с половците, но не и с руснаците. По неизвестни причини посланиците са убити, което разбира се номадите приемат като ужасна обида. Войната става неизбежна.

Монголите, които, както пишат арабските историци от онази епоха, имат "лъвско мъжество, търпение на куче, предвидливост на жерав, хитрост на лисица, далечен взор на гарван и хищност на вълк", не влизат веднага в открита битка с врага. Те предпочитат да се оттеглят от Днепър към степта, като примамят руснаците там.

Князете са разделени в мненията си как по-нататък да се води кампанията. Някои подкрепят Мстислав Удатни, който не оценява твърде високо бойните качества на монголите, и е нетърпелив да влезе в бий. Други, водени от княз Мстислав Романович от Киев, призовават за повече предпазливост.

Оттеглящият се Субедей позволява на противника да унищожава малки отряди, като така му позволява да спечели вдъхновяващи победи. В крайна сметка руско-половецката армия напълно е въвлечена в преследването.

Разгром

Княз Мстислав Мстиславич Удатни след битката при Калка

Борис Чориков (CC BY-SA 4.0)

След една седмица в поход съюзниците се приближават до неголямата  река Калка (днес се предполага, че това е в района на Донецк), където на 31 май (според други източници - 16 юни или 16 юли) става решителната битка.

Част от преследвачите преминават на другия бряг и се втурват след монголите, докато останалата войска дори не е започнала прехвърлянето. След като изчаква дистанцията между частите на вражеските войски да достигне няколко десетки километра, Субедей атакува.

Симулирайки отстъпление, тежката кавалерия на монголите рязко се разгръща и удря зашеметените половци. Те са смазани начаса и се обръщат в бягство, внасяйки хаос в редиците на приближаващите руски дружини. "И руските полкове изпаднаха в паника, и битката беше гибелна, заради нашите грехове. И руските князе бяха победени, а такова нещо не се бе случвало от началото на руската земя", съобщава летопис.

Киевският княз, който е от другата страна на реката, не се включва в битката. Той се окопава в лагера, който скоро е обсаден от монголските войски. Други отряди номади по това време продължават да преследват останките от дружините, разпръснати из степта, нанасяйки им страшни щети.

Няколко дни по-късно монголите предлагат на обсадените, които вече са започнали да страдат от жажда, да се предадат, като обещават да ги освободят срещу откуп. Вместо това някои от предалите се киевски воини са убити, а други - пленени. Мстислав Романович с няколко князе и военачалници са натикани под дъските, върху които победителите си устройват правят пир, и умират от неимоверната тежест и задушаване.

Ненаучните уроци

Татарите пируват след битката при Калка (от картина на акад. Н. Кошельов)

Legion Media

Първият въоръжен сблъсък между монголите и руснаците завършва с ужасна катастрофа за последните. Загиват немалко боляри, а от няколкото десетки князе, които участват в него, 12 не се връщат у дома.

Точните загуби на руските войски не могат да бъдат изчислени, но със сигурност се знае, че са огромни. Според летописите едва един на десет воини оцелява.

"И имаше плач и вопъл във всички градове и села", се посочва в "Приказка за битката при Калка" от XIII век. Пренебрежението към номадите, широко разпространено сред руските князе, е заменено от панически страх от тях.

Липсата на единно командване, съгласуваност в действията на дружините, неспособността на князете да се споразумеят помежду си пред общата заплаха стават основните причини за тежкото поражение. От печалните събития обаче не са направени изводи и старите нерешени проблеми отново стават актуални 14 години по-късно, когато започва пълномащабно монголско нашествие в самите руски земи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.