Трима съветски лидери, участвали във Втората световна война

Russia Beyond (Снимка: Sputnik; Свободни източници)
Никита Хрушчов участва в разработването на най-важните военни операции. А на Леонид Брежнев даже му се налага да воюва на бойното поле като картечар.
  1. Никита Хрушчов

Хрушчов пред участници в Сталинградската битка

След като през 1953 г. Никита Хрушчов оглавява страната, той остава начело единадесет години. По времето на неговото управление се случват такива ключови събития като десталинизацията, частичната либерализация на обществения живот – "размразяването", а също така и Карибската криза.

Хрушчов влиза във висшия политически елит на СССР в предвоенните години, като през 1938 г. става пръв секретар на ЦК на КП(б) на Украйна, а през 1939 г. – член на Политбюро (ръководният орган на партията). След нападението на Германия Никита Сергеевич е член на военните съвети на редица фронтове, вкл. на Югозападния, Южния, Воронежкия и Сталинградския.

Военните съвети представляват колегиални ръководни органи, които обсъждат и решават основните въпроси относно организацията на бойните действия, командването, подготовката и снабдяването на войските. Съставът на съветите включва командващ фронта, началник-щаб, политически работници и редица други длъжностни лица.

"Спомням си каква колосална политическа и организационна работа извършваше Н.С. Хрушчов по време на ожесточените боеве в покрайнините на Киев, – припомня си събитията от лятото на 1941 г. маршал Иван Баграмян. – Постоянно или в цеховете на заводите, или на предните позиции, Н.С. Хрушчов, който се ползваше с голямото доверие на жителите на Киев и войските, умело ръководеше действията за постигане на победа."

Тогава обаче победата не се случва. През септември градът пада и голяма съветска група е обкръжена. По-рано Хрушчов и няколко военни лидери предлагат да напуснат Киев и да изградят отбрана по левия бряг на Днепър, но Сталин забранява столицата на Украйна да бъде предадена.

През май 1942 г. Червената армия предприема настъпление край Харков, което завършва с пълна катастрофа и загуба на 270 000 войници. Ролята на Хрушчов в тези събития като член на военния съвет на югозападното направление се оценява по различни начини. Според една версия, когато имало опасност от отцепване и обкръжаване на войските, той се опитал да убеди Сталин да спре операцията, но получил отказ. Според друга самият Никита Сергеевич е бил категорично против спирането на настъплението, докато не е станало твърде късно.

Генерал Семьон Иванов си спомня дейността на Хрушчов по време на битките за Сталинград по следния начин: "Този нисък, пълен мъж с простодушна усмивка винаги оставаше, ако мога така да се изразя, стабилизатор на ситуацията в този кръг от военни лидери, които ръководеха войските в Сталинградската битка. Ситуацията беше напрегната, всички работеха буквално до изтощение, така че често се случваха нервни сривове и отношенията се изостряха.

Никита Сергеевич, изглежда, предчустваше настъпването на такива моменти и веднага намираше правилния тон, който да уталожи конфликтите... Той също така правеше много и за организирането на снабдяването на фронтовете с продуктите на сталинградските заводи и фабрики. Той постоянно посещаваше работните колективи, помагаше за бързото решаване на проблемите на взаимодействието между предприятията и всички градски служби."

По време на войната Никита Хрушчов е награден с ордени Кутузов и Суворов. Той посреща победата с чин генерал-лейтенант.

2. Леонид Брежнев

24 юни 1945, Леонид Брежнев и Андрей Бондарев на Червения площад

След като през 1964 г. сваля Хрушчов от политическия Олимп, Леонид Брежнев остава на власт до смъртта си през 1982 г. Дългият период на неговото управление често е наричан "епоха на застой". Характеризира се с относителна стабилност на всички сфери на живота на държавата, доста висок стандарт на живот на нейните граждани и липса на сериозни социални сътресения, но в същото време рязък спад в темпа на икономическо развитие на страната.

Преди избухването на войната Брежнев прави успешна политическа кариера в Днепропетровск. Именно на военнополитически длъжности му предстои да служи в Червената армия, в чиито редици е мобилизиран през юни 1941 година.

Фронтовият кореспондент на вестник "Червена звезда" ("Красная звезда") Павел Трояновски се среща с Леонид Илич през есента на 1942 г. в Северен Кавказ: "Бригадният комисар (приблизително съответстващ на военното звание полковник) Брежнев изпълни не една важна заповед на Военния съвет, и то превъзходно! ... Казаха ми, че другарят Брежнев е бил в предните полкове, които освободиха Ростов на Дон през 1941 г. ... Вие сами знаете колко рядко ни дават военни награди. И така, Леонид Илич Брежнев е сред първите политически работници, удостоени с Ордена на Червеното знаме!"

Най-забележителният епизод във военната биография на Брежнев е битката за Новоросийск през 1943 г. На 4 февруари отряд на морската пехота на 18-а армия, в който Леонид Илич служи като началник на политическия отдел, превзема малък плацдарм на брега на Цемеския залив.

225 дни до пълното освобождение на града съветските войски държат плацдарма, наречен "Малка земя" ("Малая земля"). Десетки пъти Брежнев преминава оттук с войски на десантни кораби и участва във военните действия.

Веднъж на Леонид Брежнев му се налага да замени загинал картечар и да задържи вражеската пехота, докато пристигне помощ. "За мен тогава целият свят се сви до една тясна ивица земя, по която бягаха фашистите. Не помня колко дълго продължи всичко. Само една мисъл владееше цялото ми същество: да ги спра! Струва ми се, че не чувах тътена на битката, нито шума на отрядите, които се носеха около мен. Само в някакъв момент забелязах, че онези врагове, към които не се прицелвах, също падаха: стреляха войниците, които се притекоха да ни спасят", пише Леонид Илич в книгата си "Малка земя".

Брежнев завършва войната с чин генерал-майор. На 24 юни 1945 г. той участва в Парада на победата на Червения площад, преминавайки начело на сборна колона от войски на 4-ти украински фронт, заедно с командващия фронта генерал Андрей Ерьоменко.

3. Юрий Андропов

Участници от подривната организация на Карелия, 01.08.1944

На 12 ноември 1982 г., два дни след смъртта на Леонид Брежнев, председателят на КГБ на СССР Юрий Андропов застава начело на огромната държава. Новият генерален секретар на ЦК на КПСС веднага предприема мащабна борба с корупцията и дълбоки икономически преобразувания в страната, но не успява да завърши започнатото. Вече тежко болен, той почива петнадесет месеца след встъпването си в длъжност.

За разлика от предшественика си, Юрий Владимирович не участва във военните действия. Още през 1936 г. поради диабет и лошо зрение той е премахнат от военния регистър. В бъдеще към тях са добавени сериозни проблеми с бъбреците. Въпреки това Юрий Владимирович успява да допринесе за Победата над нацистка Германия.

През 1940 г. младият партиен работник е изпратен в Карело-Финската ССР, създадена след края на Зимната война срещу Финландия. Част от задачите му е ръководенето на младежкото комунистическо движение на новата република.

След началото на войната и окупацията на значителна част от Карело-Финската ССР от финландски и немски войски, Андропов се занимава с подбор и обучение на младежи за изпращане в партизански отряди, за подривна и разузнавателна работа. Бъдещият държавен глава тогава носи прякора "мохикан".

В заявлението за награждаване на Юрий Владимирович с орден Червено знаме от 23.09.1944 г. му е дадено следното описание:
"По време на Отечествената война другарят Андропов свърши много добра работа за развитието на партизанското движение и създаването на подривен комсомол във временно окупираната територия на Карело-Финската ССР.

През годините 1941-43 с прякото участие на другаря Андропов повече от 400 комсомолци и младежи са обучени и изпратени в партизанските отряди на Карело-Финската република, освен това около 50 отговорни комсомолски работници са изпратени в тила на врага от организаторите на подривния комсомол и агитаторите... За две години за окупираното население на ЦК Комсомолът на Карело-Финската ССР са издадени и подхвърлени голям брой листовки, книги, брошури, вестници."

През 1944 г. Юрий Андропов се завръща в освободената столица на републиката Петрозаводск. Отдава се изцяло на партийна работа, която за по-малко от четиридесет години го извежда до върха на властта в страната.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"