Руският цар избира делтата на р. Нева за изграждането на града. Тази река свързва Ладожкото езеро – второто по големина в Русия, с Балтийско море. През VIII-XIII в. по Нева е минавал воден път "от варягите към гърците" – от Скандинавия към Византия.
От фински "Нева" се превежда като "блато", може би затова са възникнали асоциациите, че градът на Нева е "град върху блато".
Въпреки това от незапомнени времена този район винаги е бил населен и е малко вероятно хората да са се заселили буквално насред блатото. Първо тук са живели угро-финските народи, след това – източните славяни. По-късно тази земя е била собственост ту на руснаци, ту на шведи.
Преходът от ръка в ръка спира по време на Северната война (1700-1721), когато през 1703 г. Петър окончателно завзема територията на бъдещия град. Преди Санкт Петербург на мястото, където р. Охта се влива в Нева, се намира шведският град Ниен и неговата главна крепост Ниеншанц.
След като завладява Ниеншанц, Петър дава земите на Охта за селища за строители. А собствената си крепост – Петропавловската, разполага на стратегическо място на остров Заячи. Той се намира в най-широката зона на устието на Нева и от крепостта е възможно да се контролират фарватерите на двата ѝ най-големи ръкава.
В същото време бреговете на ръкавите на Нева наистина са блатисти, обрасли с тръстика и осока. По време на строителството насипите са изсипани по-високо, подсилени със стълбове и подпори и "облечени" в гранит. Коритата на Нева са разчистени и изправени.
Има блатисти райони и на островите на Санкт Петербург: на о. Василиевски, на о. Крестовски, както и на мястото на Лятната градина и близо до Невски проспект. За да направят дренаж на района, те изкопават канали, засипват малки реки и потоци. Между другото, едно от най-сухите места е съвременният площад "Восстаниe" – недалеч от него расте гъста гора.
Много повече проблеми на столицата от блатата причиняват наводненията. Градът е разположен в Приневската низина. В централните райони на Санкт Петербург височината на надморското равнище е само 1-5 м. Западният вятър от Финския залив ежегодно води до покачване на водите в Нева. Най-опустошителните наводнения са през 1824 г. (водата се покачва до 421 см) и през 1924 г. (до 380 см).
Проблемът е решен едва през XXI век, когато е въведен в експлоатация комплекс от 11 диги с обща дължина 23,4 км. Той се строи повече от три десетилетия, до 2011 година.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви