Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В течение на над век и половина Зимният е главният императорски дворец на Русия. Той става петата монаршеска резиденция, която е построена на това място от 1712 година. Първа стопанка на сградата е Екатерина II.
За съхранение на колекцията ѝ от платна и скулптури към царската резиденция е построена допълнителна сграда, която получава името Ермитаж. Днес това е главният музеен комплекс на Държавния Ермитаж – един от най-големите музеи в света – обединява шест сгради, включително Зимния дворец.
Този дворец е известен преди всичко като най-голямото хранилище на произведения на руското изкуство в света. В основата му стои частната колекция на император Александър III – главният покровител на националната култура за своето време.
По своя разкош това имение може да се конкурира с резиденциите на членовете на императорската фамилия. Това е един от 57-те дворци на едно от най-богатите дворянски семейства в Русия – князете Юсупови. Самата сграда е известна и с това, че в нея е убит Григорий Разпутин – приближеният на последното императорско семейство.
Знаменитият мост на Санкт Петербург, станал символ на града. Централната му двукрила част, вдигната в сезона на белите нощи (можете да го видите седмица преди 21 юни и седмица след това) – е може би най-фотографираният обект на града.
Най-необичайният петербургски мост над Нева е издигнат през 1911 година. Има две централни кули и две арки. Мостът свързва две знакови локации в града – Смолният събор и Охтинският нос, където се е намирала шведската крепост Ниеншанц, разрушена още преди средата на XVIII век.
Този мост през река Фонтанка се състои от три части и не се вдига, но е украсен от композицията "Укротяването на коня от човека", която е съставена от четири бронзови скулптури, дело на Петър Клод. Аничковият мост е любима фотолокация на Невски проспект.
Този храм е построен на мястото на убийството на император Александър II: през 1881 г. един от членовете на терористичната организация "Народна воля" хвърля бомба в краката на монарха. Това шесто по ред покушение над живота му се оказва фатално.
Строителството на храма започва през 1883 г., като е осветен едва през 1907-ма. Външно сградата напомня на храма "Василий Блажени" на Червения площад в Москва. Отвътре стените и сводовете му са покрити с мозайки.
Построеният през 1858 г. Исакиевски събор "наследява" три предишни грама, разположени на това място от 1710 година (да напомним – Петербург е основан през 1703 г.). Издигането на събора отнема 40 години. Височината на сградата е 101,5 метра, а на ниво 43 м над земята се намира колонадата, от която се открива панорамна гледка над града.
Храмът "Възкресение Христово" и Исакиевският събор работят като музеи. През почивните дни и на църковните празници тук се провеждат богослужения, които можете да посетите безплатно.
Катедралният събор, разположен в центъра на Невски проспект, е почитан като паметник на руската воинска слава. Осветен е през 1811 г., година преди победата в Отечествената война от 1812 година. По-късно тук са доставени военните трофеи, а през 1813 г. в лявото крило на събора е погребан и главнокомандващият на руската армия в тази война фелдмаршал Михаил Кутузов. Тук се съхранява една от най-почитаните светини на Руската православна църква – Казанската икона на Божията майка.
Най-парадната крайбрежна улица на Санкт Петербург заема под два километра. По нея са разположени Зимният дворец и сградата на държавния Ермитаж, Лятната градина, Мраморният дворец (филиал на Руския музей) и други забележителни дворци и имения. От крайбрежната улица се открива и гледка към Петропавловската крепост и стрелката на Василевския остров.
Централната част на архитектурния ансамбъл на Стрелките се формира от зданията на Панаира, Зоологическия музей, Музея на почвознанието и площадът със знаменитите Рострални колони: те служели като маяци на пристанището, което се намирало тук до 1885 година. По двете страни от Стрелките са Дворцовият и Панаирният мост.
Най-модната крайбрежна алея на града е разположена на територията на общественото пространство, открито на мястото на първия в Русия кабелен завод. От нея се открива гледка към Вантовия мост през корабния фарватер, Морската гара, както и пристанището и крановете на Канонерския корабостроителен завод.
Севкабел-порт е стопанин на кафенета, ресторанти и дизайнерски магазини. Тук се провеждат още изложби, екскурзии, концерти, фестивали и пазари.
Главният площад на града: тук са разположени Зимният дворец, сградата на Главния щаб ("поделено" между Държавния Ермитаж и военното ведомство), както и други обекти на Ермитажа. В центъра на площада е разположена увенчаната с ангел Александровска колона.
През 1924 г. властите на страната разглеждат възможността да заменят скулптурата на ангела със статуя на починалия в онази година Ленин, но така и не се решават на тази стъпка. Днес на Дворцовия площад се провеждат главните градски масови мероприятия.
Площадът получава името си заради зданието на Сената – висшия орган на държавната власт на Руската империя (днес в сградата се помещава Конституционният съд на Русия). Тук се намира и Медният конник – паметник, посветен на Петър Велики, открит през 1782 година.
През 1925 г. Сенатският площад е преименуван на Площад на декабристите – в чест на членовете на дворянските тайни общества, устроили на това място въстание през декември 1825 година. Столетните опити за държавен преврат с цел сваляне на самодържавието и ликвидиране на крепостното право се отбелязват в СССР особено мащабно. Оригиналното име на площада е върнато през 2008 година.
От времето на Петър Велики на това място, което представлява голяма поляна, устройват паради и прегледи на състава на войските, а по-късно започват да се провеждат и спортни празници. Името Марсово поле е в чест на древноримския бог на войната и му е присвоено едва през 1805 година.
През април 1917 г. тук се появяват и братските могили на убитите по време на Февруалската революция (23-27 февруари 1917 година).
През ноември 1918 г. Марсово поле, което е превърнато в некропол на болшевиките, е преименувано на "площад на жертвите на Революцията": до 1933 г. тук се правят погребения. През 1942 г., по време на блокадата на Ленинград, площадът е отдаден за градини. През 1944 г. му връщат историческото название, а през 1957 г. тук се появява първият на територията на СССР официален "вечен огън", от който след 10 години запалват огъня за Могилата на неизвестния войн в Москва.
Този парк, основан от Петър I през 1704 г., заема малък остров. Първоначално е бил затворена лятна резиденция на монарха, създадена по модела на парка Версай. По заповед на основателя паркът е украсен с мраморни скулптури на италиански майстори (техни копия могат да се видят днес в Лятната градина) и фонтани, загубени поради наводнението през 1777 г. и възстановени едва през XXI век. Лятната градина е открита за първи път за обществеността от императрица Елисавета, дъщерята на Петър, през 1752 година.
На мястото на бивша промишлена зона, наред с пристанище Севкабел, е открито още едно модерно обществено пространство. По петровско време тук сушат дървен материал за строеж на кораби. По-късно е построен затвор, а след това и обекти на военноморското ведомство.
Днес в сградата на морския затвор се помещават бутици и ресторанти, в комендантската къща има детски център, а на централната поляна на острова се провеждат фестивали през лятото и правят ледена пързалка през зимата.
Тази градина се появява на картата на Санкт Петербург по указ на Петър I едновременно с разположената наблизо Лятна градина. Близо е до Михайловския дворец (Руския музей) и "Христос Спасител" и представлява неголям парк с широки алеи и малко езерце.
Една от най-старите ботанически градини в Русия. Нейната колекция започва да се оформя през XVIII в., след като Петър Велики премества столицата в Санкт Петербург и нарежда създаването на Аптекарска градина. Комплексът включва оранжерии, парк с японска градина, музей и разсадник за растения.
Историята на Санкт Петербург започва на Заешкия остров с построяването на тази крепост, която не е участвала в никакви битки. Датата на нейното полагане - 27 май 1703 г. - се смята за деня на основаването на града.
По периметъра на острова е изградена система от укрепления, а вътре в него се намират Петропавловският събор - гробницата на руските императори, действаща от 1724 г., Сметната палата, бившият затвор за политически престъпници, офицерски и инженерни къщи и други сгради. Днес в тях са разположени музейни експозиции. По традиция от 1873 г. всеки ден в 12 ч. от крепостта на Наришкиния бастион се произвежда артилерийски сигнален изстрел.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си