При една от обиколките ми на Червения площад дойде една силно гримирана възрастна дама. Тя слушаше търпеливо по време на екскурзията. В самия край казах, че "ослеяването" на архитекта на храма "Василий Блажени" е само легенда. Тогава дамата най-накрая избухна и обиколката завърши с яростната ѝ реч, че храмът е построен от двама архитекти, Постник и Барма, и царят заповядал и на двамата да избодат очите си. Реших да не споря.
По същия начин днес много хора са сигурни, че цар Петър е подменен в Европа, Петербург е построен върху костите на мъртви селяни, Распутин е бил любовник на императрицата, Хитлер не се е самоубил, а се е скрил в Аржентина и т.н. Защо е толкова трудно да премахнем митовете от масовото съзнание?
Гориво за спорове
Сергей Бобильов/ТАСС
Факт е, че митовете са необичайно издръжливи. Идват нови поколения читатели и отново с ентусиазъм започват да поправят това, което смятат за грешка.
Представете си всяко голямо ПТП с множество участници, или разделянето на семейното имущество между седем наследници, или случай на банкрут на стоманодобивна фабрика. Всеки от заинтересованите участници ще има своя версия, свидетели, адвокати, ще намери доказателства и видеозаписи и всеки ще кривва линията си, преследвайки лична изгода – дори и да знае, че очевидно греши.
Не само ще се появят няколко различни "версии" на случилото се, но и ще бъдат изфабрикувани фалшиви документи, потвърждаващи тези версии, ще говорят подкупени свидетели и може би окончателното решение на съда ще бъде несправедливо, ако е възможно да се подкупи самият съдия.
Но всяко подобно дело със сигурност ще приключи. А споровете за миналото никога не стихват. Справедлив въпрос – но нали има източници, в които всичко е записано, какво има за обсъждане? Проблемът е, че изворите са като безкрайната библиотека на покойния прадядо, откъдето непрекъснато изпадат нови книги, бележки, листчета – и миналото се променя. По-точно представите ни за него се променят.
От средата на XIX в. историците единодушно смятат, че идолът от Збруч, намерен в Украйна през 1848 г., е истински паметник на славянското езичество. Но през 2011 г. украинските археолози Алексей Комар и Наталия Хамайко представят сериозни аргументи в полза на факта, че идолът е дело на местния поет и любител на древността Тимон Заборовски (1799-1828), което обяснява поразителното му несъответствие с други подобни находки.
След публикуването на статията научната общност се раздели на няколко лагера. Дискусията все още продължава. Но е ясно, че миналото ще продължи да се променя и този процес никога няма да свърши. Ще се появяват нови източници и бъдещите историци ще направят нови открития.
Silar (CC BY-SA)
Затова историческите митове ще живеят вечно. Те просто са много удобни. Повече от 150 години се считаше, че идолът от Збруч е истински. Стотици научни трудове, лекции, интерпретации на миналото се основават на този факт. Ако идолът се окаже късна конструкция, всички тези произведения ще станат невалидни. Няма ли да е по-добре просто да оставим този въпрос на мира?
Прости обяснения
"Удобни" са митовете за събития. Често подобни легенди решават с един замах трудни исторически въпроси, които иначе не подлежат на тълкуване.
Да вземем мита за подмяната на цар Петър в Европа по време на Великото посланичество през 1697-1698 година. През март 1698-а в Москва се разгарят вълнения сред стрелците – те са принудени да служат в далечни гарнизони, в изключително трудни условия. Няколко десетки стрелци избягват от служба и идват в Москва, за да се оплачат от глада.
В същото време писмата и заповедите на цар Петър спират да пристигат от Европа. Московските боляри са много напрегнати – умрял ли е царят? Те все още си спомнят сериозните проблеми от началото на 1680-те години, които съпътстват възкачването на Петър и Иван под регентството на София. Болярите се колебаят с решението за брутално потушаване на бунта и разследване – каквото и да се окаже, в случай на смяна на властта, те ще пострадат от същите стрелци.
Скоро кореспонденцията се възобновява – причината за забавянето е безпрецедентно кално свлачище през тази пролет. След това царят се връща в Москва и с несравнима жестокост разследва и наказва стрелците.
А после той се заема със своите реформи, които шокират старото московско общество. Тогава се ражда митът за "подмяната" на царя – той се връща не на себе си! Ядосан, яростен, започва да преобръща целия начин на живот! Толкова удобно е да се обясняват трудностите на реформите и войните с това, че царят не е истински!
Свободни източници
Това е причината за издръжливостта на митовете. Защо да разнищваме тънкостите на историята, интригите и влиянието на властовите групи, икономиката и политиката, по-добре да съкратим пътя си до истината – просто подмениха царя, това е!
Също толкова лесно е да се обяснят нелогичните действия на Николай II през 1905-1917 г. с влиянието на луд мистичен старец, а крахът на опричнината на Иван Грозни – с факта, че царят е просто умопобъркан. Митовете са много удобни и най-важното – красиви. А на хората им е свойствено да обичат красотата и романтичните истории.
Вярно, романтично би било, ако цар Александър наистина е отишъл в гората и се е молил за прошка на греховете си до края на живота си, нали? Нищо, че няма нито едно конкретно потвърждение за това, контрааргументите са маса.
И в крайна сметка звучи ужасно, но все пак красиво, че архитектите на храм "Василий Блажени" са били ослепени точно на Червения площад? Разбира се, много по-лесно е да повярвате в това, отколкото да се потопите в изучаването на документи и факти.
И преразказвайки такива митове, разказвачът веднага печели вниманието на слушателите – митовете винаги са увлекателни и отговарят на основните инстинкти на масите. Следователно, колкото и да обяснявате, че Григорий Распутин никога не е оставал сам с Александра Федоровна, а лично е общувал с царското семейство по-малко от 10 пъти, в общественото съзнание той безкрайно ще бъде в спалнята на императрицата.
Не можем да победим митовете.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви