Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Партизаните на Сидор Ковпак
Леонид Коробов/Sputnik
Един от първите партизански командири по време на войната е Фьодор Павловски, който живее в южната част на Беларус. Той е бивш военен, станал чиновник, и в началото на юли 1941 г. организира тук партизанския отряд "Червеният Октомври" ("Красный Октябрь").
Бойците от отряда неуморно атакуват врага, без да се страхуват понякога да предприемат смели операции срещу него. Една от най-известните от тях е унищожаването на щаба на германска част в село Глуша, което партизаните извършват заедно с част от Червената армия.
"Още преди да се стъмни, партизани, преоблечени като местни селяни, влязоха в Глуша", спомня си един от лидерите на партизанското движение в Беларус, Пьотър Калинин: "Когато се стъмни, те първи откриха огън от засада по германски часови. Гранати полетяха в прозорците на училището, където нощуваха хитлеристите. Това беше сигнал за обща атака. Почти едновременно войниците на Червената армия се втурнаха в селото от едната страна, а партизаните, водени от Ф.И. Павловски – от другата ... Вражески офицери и войници, полуоблечени, изскочиха от къщите си и веднага паднаха под огъня на нашите бойци. Само няколко от тях успяха да се спасят с бягство".
Фьодор Павловски продължава да ръководи различни партизански формирования на територията на Беларус до пълното ѝ освобождение през лятото на 1944 година. След това е призован в Москва и е зачислен в резерва.
През лятото на 1942 г. офицерът от разузнаването Александър Герман ръководи 3-а Ленинградска партизанска бригада, която действа в северозападната част на Съветския съюз. Изключителен командир и талантлив организатор, той бързо увеличава числеността на своето формирование 16 пъти - от 150 до 2300 души.
До есента на 1943 г. партизаните на Герман унищожават 9500 германски войници, организират 44 катастрофи на ешелони с техника, взривяват 31 железопътни моста, разгромяват 17 гарнизона и около 70 околийски администрации на врага.
През нощта на 5 срещу 6 септември 1943-а, по време на наказателна експедиция, бригадата е обкръжена от германците в района до село Житница, близо до Псков. Партизаните отказват да се предадат и въпреки численото превъзходство на противника приемат битката.
Александър Герман е ранен два пъти, но успява да изведе партизаните от обкръжението. Третата рана обаче, получена по време на ожесточената битка, се оказва фатална за него.
"В битка Михаил Дука беше твърд, смел и винаги уверен в победата. Може би именно тази безгранична вяра в победата, в правотата на нашата кауза му помогнаха да извършва дръзки набези и диверсии, в трудни времена да извежда отряда, а след това и бригадата, от най-сложни положения. Вярваше в нас, партизаните. И ние му имахме безкрайно доверие", пише Фьодор Костин, един от бойците на Брянската партизанска бригада, за нейния командир.
В бойния актив на формацията, ръководена от Михаил Дука, са хиляди унищожени вражески войници и офицери, стотици пленници, 17 разгромени вражески гарнизона, около 100 дерайлирани ешелона с боеприпаси, гориво и храна, 57 взривени железопътни и магистрални моста, над 500 унищожени превозни средства и дори един свален самолет.
През 1944 г. Дука е прехвърлен в действащата армия. На 24 април 1945 г. му е поверено командването на 82-ра гвардейска стрелкова дивизия, с която участва в битката за Берлин.
Василий Чуйков, командир на 8-а гвардейска армия, си спомня как бившият партизанин вдъхновява войниците си да преминат река Шпрее: "Когато разузнавачите, които трябваше да преплуват водния рубеж, станаха малко плахи, Дука свали куртката си, свали обувките си и пръв се хвърли в реката. Студената пролетна вода не го спря. След като доплува до отсрещния бряг, той откачи две лодки там и ги извлачи до нашия бряг. Разузнавачите забързаха след командира. Скоро цялата дивизия - кой с лодки, кой плувайки - премина реката".
На парада на Победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г. на Михаил Дука, издигнал се до чин генерал-майор, е поверено да носи символичния ключ на победената столица на нацистка Германия.
Когато германската армия нахлува в Съветския съюз, ветеранът от Първата световна война и Гражданската война Сидор Ковпак вече е на 55 години. Въпреки това той отново взема оръжие и става една от най-известните фигури в партизанското движение в Украйна.
През септември 1941 г. Ковпак ръководи неголям партизански отряд от близо 10 души, укриващ се в Спадщанската гора близо до град Путивъл, в Североизточна Украйна. Само за шест месеца путивълският отряд на Ковпак се разраства до Сумската партизанска формация, наброяваща 1500 бойци.
През лятото на 1943 г. частта на Ковпак получава заповед да извърши мащабен рейд на територията на Западна Украйна, който по-късно става известен като "Карпатския рейд". За три месеца партизаните изминават 2000 км в тила на врага, разгромяват 17 германски гарнизона, дерайлират 19 ешелона, унищожават 51 склада и 52 моста. Освен това изваждат от строй редица електроцентрали и петролни съоръжения.
"Появата ни на подстъпите към Днестър беше толкова неочаквана за германците, че те взеха партизаните за десантчици, спуснати с парашути", спомня си Сидор Артемиевич: "Отрядите на жандармерията се втурнаха по пътищата с коли. Един такъв отряд се натъкна на нас близо до град Скалат. Бяхме спрели тук за еднодневна почивка, разположени на края на гората. Германските жандармеристи решиха, че пред тях е малък отряд съветски парашутисти, разгърнаха се във верига и предприеха "психическа" атака срещу партизанска формация, наброяваща около 2000 бойци. Пуснахме тези младоци на такова разстояние, че да можем да се позабавляваме като видим колко бързо се промени изражението на лицата им, когато целият край на гората изведнъж оживя и лавина от партизани се издигна към врага ... Жандармеристите се изметоха, сякаш отнесени от вятъра".
В края на 1943 г. "дядото", както партизаните наричат Ковпак, е принуден поради заболяване да прехвърли командването на своя заместник Пьотър Вершигора и да напусне територията, контролирана от Червената армия. В чест на своя бивш командир Сумската партизанска формация скоро е преименувана на Първа украинска партизанска дивизия на името на два пъти Героя на Съветския съюз С.А. Ковпак.
През август 1941 г. Дмитрий Медведев, опитен служител на органите за държавна сигурност, оглавява оперативната група "Митя", която действа на територията на Смоленска, Брянска и Могилевска област. Тук той не само провежда около 50 големи операции, но и полага началото на създаването на така наречения партизански край - огромна освободена територия в тила на врага, държана здраво от партизаните.
От юни 1942 г. Медведев става постоянен командир на партизанския отряд със специално предназначение "Победители", спуснат на територията на Западна Украйна. Формированието включва бойци от Отделната мотострелкова бригада със специално предназначение, както и испански антифашисти, заселили се в СССР след поражението на Републиката в Гражданската война в Испания.
Партизаните на Медведев унищожават жива сила и военна инфраструктура на противника, а освен това преследват високопоставени нацистки служители и генерали от Вермахта (в актива на "Победителите" те са 11). През декември 1942 г. група бойци от отряда, ръководени от разузнавача Николай Кузнецов, организират успешна засада на офицери от германския щаб и научават местоположението на щаба на Хитлер на Източния фронт - бункерът "Верволф" се намира близо до град Виница в Централна Украйна.
В началото на 1944 г. "Победителите" помагат на настъпващите части на Червената армия в мащабна битка за контрола върху територията на Украйна на десния бряг на Днепър, а през октомври същата година отрядът е разформирован. След Победата Дмитрий Медведев е изпратен в Литва, където неговият богат опит е полезен в борбата срещу местните противници на съветската власт, известни като "горските братя".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си