Защо Николай II лично канонизира Серафим Саровски?

Връщането към корените

Икона. Началото на ХХ век

Свободни източници

След два века стремеж към европеизация на Руската империя, през 1881 г. след убийството на Александър II на престола идва синът му Александър III. Той смята влиянието на Запада за пагубно и го обвинява за революционните настроения и възникването на терористични групировки. Именно Александър III започва реакционните процеси в Русия. Могъщ като богатир, цярят, който по време на катастрофата на царския влак на своите рамене удържа вагона, докато евакуират от него семейството му, е дълбоко вярващ човек и голям почитател на всичко руско.

По време на управлението му на мода излиза руският стил в архитектурата, започват да се появяват църкви и къщи, подобни на приказните древноруски тереми. Най-известният сред тях е храмът "Възкресение Христово" в Санкт Петербург, построен на мястото на убийството на Александър II. Проектът за църквата е лично утвърден от неутешимия син Александър III.

Защо именно Серафим Саровски?

Портрет приживе (1828)

Свободни източници

Към руските корени се връща и синът му Николай II. Отдавна не е имало управник, който да демонстрира толкова видна религиозност и набожност. Известно е за няколко случая, в които императорът и също толкова набожната императрица се срещат със старци и юродиви, много общуват и със свещеници.

По време на управлението на Николай II са канонизирани повече руски светци, отколкото за целите XVIII и XIX векове. През 1903 г. за 290-годишнината на династията Романови императорът лично настоява за причисляването на Серафим Саровски към светците.

В официалните църковни кръгове идеята за прославянето на стареца възниква още при Александър III, но главният църковен чиновник – обер-прокурор на Светия Синот на Руската православна църка – Константин Победоносцев – е решително против. Серафим още приживе не е обичан от църковното началство за крайната си неофициозност и "особения си подход" към придобиването на Светия Дух. Освен това, например препоръчва на приходящите сами да четат Евангелието (официалната църква настоява, че свещеникът трябва да обяснява съдържанието му на обикновения народ).

Николай II със свитата си по горски път в Саров 19 юли 1903 г.

Държавен архив за кино и фотодокументи, гр. Красногорск/russiainphoto.ru

Неколкократно различни църковници предлагат канонизацията му, събират информация за чудесата, извършени от Серафим, но Синодът отказва да вземе решение. Един ден архимандрит Серафим (Чичагов) получава аудиенция при Николай II и му връчва лично "Летопис на Серафимо-Дивеевския манастир" – книга, в която представя свидетелствата за живота и чудесата на Серафим Саровски от архива на манастира. Императорът е впечатлен и нарежда на Победоносцев да подготви указ за канонизация.

Личен мотив

Серафим Саровски с житие, икона от началото на ХХ век

Свободни източници

Народната любов и почит към Серафим са невероятно големи. В Дивеевския манастир, основан от стареца, хиляди поклонници идват да се поклонят на мощите му. Ето защо за императора канонизацията е и жест на добра воля към обикновените хора, до които иска да бъде по-близо.

И все пак, според свидетелствата на съвременници, Николай е имал лични мотиви да канонизира Серафим Саровски. Една след друга на царя се раждат четири дъщери. Семейството отчаяно чака момче, наследник на руския престол. Набожната императрица Александра е посъветвана да се моли именно на Серафим.

Председателят на Комитета на министрите Сергей Вите е убеден, че именно императрицата е настоявала за канонизирането на стареца: "Казват, че са били сигурни, че саровският светец ще даде на Русия, след четирите велики княгини, наследник."

Саровски тържества

"Саровски тържества". Членове на императорското семейство носят светиня с мощите на Серафим Саровски 18 юли 1903 г.

Карл Була/russiainphoto.ru

По повод канонизацията на Серафим в неговата Саровска обител се провеждат пищни тържества, на които присъстват лично императорът и съпругата му, както и няколко други членове на царското семейство.

Романови отиват с влак до Арзамас, а след това с карета стигат до Саров. Императорът посещава скита, в който е живял старецът, както и тържествената панихида за стареца Серафим в катедралата "Успение Богородично", където са пренесени тленните останки на светеца. По време на процесията той лично носи ковчега с мощите на носилка. В дневника си Николай II оставя възторжени бележки за този ден: "Впечатлението беше невероятно: да видиш как хората и особено болните, инвалидите и нещастните се отнасят към процесията. Беше много тържествен момент, когато започна прославянето, а след това и полагането на мощите".

"Саровски тържества". Членове на императорското семейство и техния антураж близо до павилиона на Тамбовското благородство 18 юли 1903 г.

Ателие на Карл Була/russiainphoto.ru

Стремежите на Николай не са напразни. Година по-късно, през 1904 г., императрица Александра ражда царевич Алексей, с което окончателно се убеждава в правилността на решението и става още по-вярваща в свети Серафим.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.