Как са канени чужденци в Русия?

От края на XV в., когато Великото московско княжество започва да се формира като суверенна държава, има все повече и повече чужденци от Европа и те трябва по някакъв начин да бъдат взети под внимание и най-важното – защитени. Като не познават езика, а и най-важното – руските обичаи, чужденците могат да станат жертва на разбойници.

Те все пак отиват в Рус по търговски въпроси, носят пари и ценности със себе си. А през XVII-XVIII в., в руската пустош, те лесно могат да бъдат убити за хубави панталони или ботуши. Така че държавата е пряко заинтересована да гарантира, че чужденците в страната са в безопасност. В противен случай те биха спрели да пътуват, търговията и бизнес дейността – да изчезнат.

Също така е изгодно да се обърне внимание на чужденците: митата, вземани от европейските търговци в Русия, са три до четири пъти по-високи от данъците за "собствените" търговци. Освен това руснаците като цяло са много заинтересовани от търговията, обмена на научни знания, западноевропейската култура и изкуство.

През XVI-XVII в., въпреки войните и политическите кризи, военни, лекари, занаятчии и оръжейници пътуват до Московия от Европа. От XVI в. на чужденци, влизащи в Русия, започват да се издават пътнически грамоти с царския червен восъчен печат. Необходимо е да се приемат в посланически приказ и едва след това е възможно да се търгува или да се предоставят услуги.

От 1649 г. руската държава започва да следи отблизо собствения си народ: в "Съборния кодекс" ("Соборное уложение") има цяла глава "За грамотите за пътуване до други държави". Сега всеки, който пътува "за търговия или някакво свое дело в други държави", трябва да докладва това: в градовете – на воеводата, а в Москва – на самия суверен (в неговата канцелария) и да получи грамота за пътуване.

Пътуването без грамота е престъпление, което подлежи на разследване – дали човекът замисля предателство. В случай на разкриване на държавна измяна, нарушителят подлежи на смъртно наказание. Ако се установи, че е пътувал без злонамереност, тогава го бичуват с камшик – тежко наказание, след което човек може да остане инвалид.

Кръщението като натурализация

Пътните грамоти се появяват едва през XVI в.. Но и преди това е възможно да се разграничат нашите от чуждите вътре в страната. На първо място по отношение на езика, но и по отношение на религията. Било е обичайно всеки православен, независимо дали е грък или жител на Балканите, да се счита за "свой" на базата на религията.

Повечето чужденци са католици, лютерани и протестанти, дори живеещи в Русия, искат да запазят вярата и ритуалите си, затова се заселват в специални селища. Такива в Москва са Старая и Новая Немецкие слободы, в които се заселват "немците" – не само германците, но въобще всички, говорещи чужди (главно европейски) езици.

Разбира се, не е необходимо да се кръщават, но властите оставят защитата срещу руската ксенофобия на съвестта на самите чужденци, сякаш ги насърчават да бъдат кръстени.

В предпетровските времена няма официална процедура за натурализация, но вместо нея е имало именно кръщение в православието. Като общо правило, на кръстените в руската вяра е позволено да носят руски дрехи и да напускат чуждото си селище, без да се страхуват да бъдат набити.

Имената им са променяни на православни (често подобно на предишното), могат да се оженят за рускиня и постепенно се асимилират с населението на Московска Рус.

С какви права живеят чужденците в Руската империя?

Петър Велики през 1702 г. улеснява чужденците да влизат в Русия. Той нарежда всички, които преминават руската граница, за да се присъединят към руската армия, да бъдат снабдени със сменяеми коне и транспорт.

Отделно се посочва: "Пристигащите офицери да не бъдат по никакъв начин възпрепятствани или безпокоени, а напротив, трябва да им се осигури всякаква доброволна готовност за услуги". Гарантирана им е пълната свобода на религията – не е необходимо да приемат православието, за да започнат служба.

За съденето на чужденците е създадена Тайна колегия на Военния съвет – за да не бъдат съдени по руските закони. Петър гарантира, че на чужденците ще бъде позволено да напуснат службата, когато пожелаят, и специално споменава, че "търговците и художниците, които възнамеряват да влязат в Русия, трябва да бъдат посрещнати с цялото благоразположение".

След като побеждава Швеция в Северната война, Петър взема много чуждестранни пленници, не всички от които са готови да се върнат в родината си. Затова през 1721 г. той за първи път дава възможност за встъпване в руско поданичество не чрез кръщение, а чрез доброволно полагане на клетва.

През 1747 г. те приемат единен текст на клетвата: "Аз, долупосоченият, бивш поданик на [еди-кой си суверен], обещавам и се кълна пред Всемогъщия Бог, че искам да бъда верен, добър и покорен слуга и завинаги подчинен с моята фамилия, да не ходя никъде в чужбина и да не влизам в чужда служба." Остава такава през целия XVIII век.

Павел I премахва думата "слуга" от текста на клетвата, но в същото време нарежда всички чужденци да бъдат поставени под таен надзор. И от 1807 г. на чужденци, които не са приели руско поданичество, е забранено да членуват в търговски гилдии – т.е. те не могат да станат големи предприемачи. Може просто да търгуват, да работят, да предоставят услуги.

И от 1826 г. Николай I напълно опростява встъпването в поданичество – сега клетвата може да се положи в провинциалните органи на управление по местоживеене и не е необходимо да се ходи в столицата за това. Но дълго време, до 1864 г., натурализираните чужденци не са равни по права с поданиците "по рождение".

И какво става с кръщението в православието по време на натурализацията? Остава задължително само за лица с кралска кръв, които се омъжват за руски царе.

Затова например София от Анхалт-Цербст е кръстена в православието като Екатерина Алексеевна, защото е съпруга на престолонаследника на руския престол Петър Фьодорович. Бъдещият Петър III също не е руснак – по рождение той е Карл-Петър Улрих, но е кръстен в православието, тъй като наследява руския престол.

Другородците: свои, но не свои

Освен чужденци, в Русия има много жители, които са наричани другородци, поради различната им етническа принадлежност – башкири, киргизи, калмики, самоеди, буряти, якути, чукчи и др.

Русия се опитва да християнизира тези народи, но не успява – някои представители са кръстени в православната вяра, но в по-голямата си част запазват собствената си вяра и традиции. Затова правителството решава да остави местната племенна администрация и обичайното право на другородците.

Освобождавани са от някои такси, военна служба, някои видове наказания и т.н. – всичко, за да ги държат в подчинение и в същото време да не провокират религиозни и етнически конфликти.

В същото време такива другородци като татари, чуваши, марийци, мордовци, удмурти, ижори, карели, вепси, които са живели в централните и западните части на руските земи, от времето на Петър Първи са "вградени" в общата система на управление, плащат данъци и изпълняват повинност. С течение на времето православието се разпространява сред тях много по-широко.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви