Френският дипломат Фоа дьо ла Ньовил пише през 1689 г., че англичанката Евдокия Хамилтън, живееща в Русия, е "единствената жена в тази страна, която не използва белило и никога не си слага руж, затова е доста красива". Докато другите знатни руски жени продължават да изписват веждите си и да избелват лицето си, лейди Хамилтън блести с естествена красота.
Вижте още: Руската лейди Хамилтън: Защо първият руски император екзекутира шотландската си любовница?
Хамилтън е съпруга на Артамон Матвеев, глава на правителството при Алексей Михайлович. Фактът, че тя може да си позволи да не използва козметика и дори да се появи на равна нога в обществото на мъжете, е наистина революционен за онова време.
Hermitage Museum
Лейди Хамилтън е господарката на къщата, в която е отгледана Наталия Наришкина, майката на Петър Велики. По-късно царица Наталия внася много нововъведения в бита – гледа театрални представления, танцува, появява се в открита карета, а не в закрита.
Синът на Наталия Наришкина, цар Петър Алексеевич, не харесва традиционната Московска Рус, включително знатните дами, нагримирани като кукли, непохватни и сковани в дългите си дрехи. Много повече харесва европейските кокетки в рокли с деколте – и Петър въвежда такива рокли с реформите си.
"Женският пол е длъжен да носи немски рокли"
Разбира се, още при бащата на Петър, цар Алексей, и при по-големия му брат, цар Фьодор, европейската мода в облеклото прониква в Русия. Но само в мъжкия костюм. Женското облекло остава строго традиционно и много подобно на мъжкото – много слоеве, рокля с дълга пола, кожуси с косъм отвътре, с кантове на маншетите и яката.
Третяковска галерия
Жените лесно се различават от мъжете само по тежкия си грим – оловното белило се нанася на слоеве и се коригира чрез премахване на слоевете със специална стъргалка. Не само "руските европейци" като лейди Хамилтън или цар Петър не го харесват.
Протойерей Аввакум пише: "Някои жени обезобразяват лицата си и като си сложат и багрила – едни алени, други бели, други сини, са като отвратителния звяр маймуната."
Петър започва своите реформи на руското облекло няколко дни след завръщането си от Великото посолство в Европа и точно по време на наказанията на стрелците. На 29 август 1698 г. е издаден указ "За носенето на немско облекло, за бръсненето на брадите и мустаците".
Защо точно по време на екзекуциите на стрелците – непокорната московска гвардия? Трябва да се приеме, че с това законодателят подчертава – "ние разрушаваме стария ред и забраняваме да му се подражава".
"Можеше да бъде сбъркана със странстваща артистка"
Руски музей
Немското женско облекло в началото на XVIII в. означава открити ръце, леко отворено деколте и част от гърба и, разбира се, прически и украшения за глава. Такъв образ е несъвместим с руската женска козметика от XVII в. – би било твърде скъпо да избелите гърдите и ръцете си. Освен това в плътната козметика е невъзможно да се смеете и танцувате, а това московските девойки никога и не са правили публично преди.
Когато танците се превръщат в обществено забавление и умението да танцуваш става показател за благородство, самото темпо на движение на руската жена се променя. В Московска Рус красавицата трябва да се държи като женски паун – краката ѝ са скрити от дрехи с дълги поли, тя сякаш бавно плува, като цяло остава неподвижна.
Напротив, красавиците от XVIII в. с голи ръце и гърбове са в непрекъснато движение, флиртувайки, смеейки се и танцувайки. Косата, която рускините крият под дрехите си, смятайки я за част от голото си тяло, в новата мода става материал за модни прически, основа за носене на безумни перуки и украшения за глава.
Разбира се, за да уредят всичко това, на руските дами отначало не им достига не само вкус, но и умели шивачи. Чуждестранните шивачи и модни дизайнери през 1710-те и 1720-те едва започват да учат руските шивачи и кроячи как да изготвят новите фасони. Затова дори първите лица на държавата в Европа изглеждат куриозно.
Sofia Coppola/American Zoetrope, 2005
Историкът Ирина Климовицкая в статия за "модните" реформи на Петър цитира думите на маркграфиня Вилхелмина от Байройт, която вижда царя и царицата по време на посещението им в Берлин през 1719 година.
"Роклята, с която беше облечена, по всяка вероятност е купена от магазин на пазара. Беше в старомоден фасон и цялата украсена със сребро и брокат. По облеклото ѝ може да бъде сбъркана с немска странстваща артистка", пише берлинската модерна благородница за руската царица.
"Като истинска рускиня"
Трябва да минат още 20-30 години, преди руските кокони да могат да се конкурират с европейските. До средата на XVIII в. белилата са заменени от мода за естествен тен, който се опитват да поддържат с помощта на лечебни билкови лекарства.
За белота кожата на лицето се измива с прясно мляко, солена вода от кисела краставичка, отвара от метличина. За почистване на кожата, според културолога Оксана Маякова, са използвани продукти на базата на вълча мазнина, мехлеми на базата на яйчен белтък и масла от цъфтящо житно класче.
Руски музей
Екатерина Велика си спомня, че в младостта си страда от акне и пъпки по лицето си, но лекарят ѝ помага: "Той извади малък флакон с талково масло от джоба си и ми каза да сложа една капка в чаша вода и да мокря лицето си с него от време на време, например всяка седмица. Наистина, маслото от талк изчисти лицето ми и след 10 дни можех да се показвам."
Използва се и изсушена бодяга на прах, с която се втрива лицето за свежест.
Но най-известното руско средство за свежест на лицето и кожата, използвано от всички – от селянки до царици, е обтриване със сняг и лед. За селянките е ясно – през дългите студени зими те редовно ходят на баня и се гмуркат в дупката в леда или в снежната преспа.
Но и знатните не остават по-назад. Секретарят на кабинета на Екатерина II Адриан Грибовски казва, че "по време на слагането на шапката императрицата обтрива лицето си с лед".
Ирландката Марта Уилмот, която посещава Русия по времето на Екатерина, пише: "Всяка сутрин ми носят чиния с лед, дебела колкото стъклото на чаша, и аз, като истинска рускиня, търкам бузите си с нея, от което, както ме уверяват, ще имам добър цвят на лицето."
Руски музей
В същото време ружът и пудрата не са пренебрегнати – те просто са направени по европейски рецепти, а не на базата на олово и живак. При Екатерина в Русия работят 4 фабрики за пудра и 5 фабрики за руж, освен това продават чуждестранна козметика. Буркан руж е все още скъп: 80 копейки, когато за 10-12 копейки обикновен човек може да яде обилно в кръчма.
Въпреки това, пише историкът Марина Богданова: "Да се гримираш като прабабите е нещо немислимо и смехотворно за коконите от това време. Козметиката става по-разнообразна – ружът вече се различава в нюанси, от алено до бледо розово – и коконата може да избере правилния тон, от който се нуждае спрямо панделките или роклята си."
До края на XVIII в. книгите и списанията за модата стават популярни в Русия, отначало предимно преводни. В тях може да се намерят рецепти за самостоятелно производство на пудри, кремове, лосиони и руските дами започват активно да използват това.
В началото на XIX в. яркият грим е нещо от миналото, естественият вид се връща на мода, само леко докоснат с пудра, а естественият руж се счита за най-добрия.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви