Как съветската милиция се сражава против немската армия

История
БОРИС ЕГОРОВ
В самото начало на войната на съветските милиционери често им се налага да се сражават с врага като обикновени военнослужещи на Червената армия. Те са зле въоръжени, нямат никаква бойна подготовка, но по нищо не отстъпват на опитните войници на Вермахта.

От началото на навлизането на Вермахта в СССР съветската милиция се сдобива с много сложни и особено важни задачи. Като търсене на немски диверсионно-разузнавателни групи в тила, улавяне на дизертьори и бегълци от фронта, борба с мародерството и разпространението на панически настроения в обществото.

Служителите на вътрешните ведомства не забравят и за преките си отговорности. Въвличането на страната във война води до рязък ръст на престъпността в градовете и селата, с който също трябва да се борят.

Същевременно немалко количество милиционери са мобилизирани в редиците на Червената армия или отиват като доброволци на фронта. Масово ги вземат във войските на НКВД, в чиято структура влиза съветската милиция. Тези вътрешни войски се занимават с охрана на границите, тила, жп линиите, особено важните промишлени предприятия и затворите, а някога дори участват в бойни действия.

Но невинаги милиционерите се сражават с врага в състава на крупни воински формирования след провеждане на бойна подготовка и получаване на надеждно въоръжение. Уви, в боевете срещу опитните войници на Вермахта на защитниците на реда им се налага да влизат едва ли не от работното си бюро, въоръжени едва с пистолет, винтовка и бутилка със запалителна смес.

Първи в боя

Героична съпротива на немската армия в първите часове на войната оказват сътрудниците на отдела на транспортната милиция на жп станция "Брест" в едноименния пограничен град. Освен милиционери, под командването на началника на отдела старши лейтенант Андрей Воробьов се оказват и разнородни групи от 17-и Брестки пограничен отряд и 60-и стрелкови полк на войските на НКВД на СССР по охрана на железопътните съоръжения.

"Беше пълно с народ, взривяваха се снаряди, наоколо имаше пожари, – спомня си милиционерът Никита Ярошик. – Сред пътниците настана паника. Воробьов даде нареждане да се евакуират първо жените и децата. Частта от работници изпрати на перона, за да гарантират реда при заминаването на състава. Този беше последният състав, който успя да поеме на път. Воробьов даде заповед на групата милиционери да вземат всичкото си лично и конфискувано оръжие и патрони и да поемат отбраната край Западния мост".

Милиционерите отразяват няколко вражески атаки, преди да ги изтласкат към гарата. Скоро немците успяват напълно да блокират зданието. На отбраняващите се им се налага да се укриват в подземието, където без храна, вода и боеприпаси успяват още два дни да се бият.

В крайна сметка от обхванатата в пламъци гара вземат решение да щурмуват. На 25 юни бойците пробиват обкръжението и с големи загуби се измъкват от капана. Воробьов незабавно се хвърля към вече превзетия от противника град при семейството си, но собственикът на квартирата веднага съобщава на Гестапо за появата му. Милиционерът е хванат и разстрелян след разпита.

Устояват до края

Шест денонощия, от 13 до 18 юли 1941 г., сборният милиционерски батальон от 250 души под командването на лейтенант Константин Владимиров отбранява северните подстъпи към гр. Могильов в Източна Беларус.

Подразделението е сформирано набързо и е лошо въоръжено, като освен това значителна част от него са курсанти от Минската и Гродненската милиционерска академия. Въпреки това бойците се бият до смърт.

"Батальонът на милицията отби шест атаки на превъзхождащите сили на противника, подкрепяни от артилерийско-минометен огън и авиация, – докладва Владимиров на командването на 17 юли. – Ние унищожихме до 400 хитлеристки войници и офицери. Нашите загуби: паднаха сто и осемнадесет бойци, сержанти и средни командири, от останалите в строя всеки втори е ранен. В хода на седмата атака врагът превзе Старое Пашково. Планирам контраатака с всички налични сили за възстановяване на положението. Свършват ни боеприпасите. Ще издържа десет-дванадесет часа".

Батальонът влиза в последния си бой на 18 юли. Тогава в хода на яростната атака загива командирът на подразделението и почти всички оцелели до момента милиционери. Едва единици успяват да се измъкнат и да се присъединят към частите на Червената армия или към партизанските отряди.

Озлобени от съпротивата на милиционерите, немците забраняват на жителите на околните села да пипат лежащите навсякъде бойци в тъмносини униформи. Налага им се да ги погребват тайно през нощта.

Рамо до рамо с Червената армия

Сътрудниците на органите на вътрешните работи заедно с редовните войски вземат участие в отбраната на Рига, Талин, Лвов, Киев, Днепропетровск и много други градове. В боевете край Кингисеп през август-септември 1941 г. загива почти целият батальон на Нарвския работнически полк, сформиран от сътрудници на естонската милиция.

Девет месеца, от края на октомври 1941-ва до юли 1942-ра, сътрудниците на милицията на обкръжения от немската армия Севастопол се занимават с търсене и ликвидация на вражески диверсионни групи и коректировчици на вражеския артилерийски огън, борят се с бандитизма и мародерството. През последните дни на отбраната на града те, като се изтеглят с остатъците от гарнизона на нос Херсонес, сами вземат участие в уличните боеве. Именно тогава загива и началникът на градската милиция капитан Василий Бузин.

Маршал Василий Чуйков, който изиграва важна роля в отбраната на Сталинград, оценява ролята на защитниците на реда в тези събития така: "Като участник в това невиждано в историята сражение ми се иска да подчертая храбростта, стойкостта, издръжливостта и самообладанието на сътрудниците на сталинградската милиция при отбраната на града. Под непрекъснати бомбардировки, артилерийски и минометен обстрел, те извеждаха и евакуираха отвъд Волга хората, гасяха пожари, охраняваха материалните ценности, имуществото на гражданите, обществения ред. Трудно е да се оцени ролята им при придвижването на войските, дошли на помощ на защитниците на града… В критичните моменти, когато врагът успяваше да се вклини някъде в нашата отбрана, работниците на милицията неведнъж заемаха огневата линия…"

Безвъзвратните загуби сред сътрудниците на органите на вътрешните работи и войските на НКВД за целия период на войната срещу нацистка Германия и съюзниците ѝ се оценяват на 159 000 души.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: