Как ходят до тоалетна в дореволюционна Русия

"Всеки чистач е длъжен да посочи това място на всеки човек, което място обаче трябва да се избягва, тъй като посочените места са предимно неподдържани. По-удобно е да влезете в първия хотел, само не третокачествен, като дадете на портиера или на пазача 5 или 10 копейки бакшиш. Клозетите са общи, доста чисти – на "Илинка" срещу борсата, зад хотел "Новотроицкая", на тясната Певческа линия, в коридорите, където се слиза към сутеренния етаж", пише Владимир Гиляровски в пътеводителя за Москва през 1881 година.

Както виждате, в онези времена е много трудно да се намери обществена тоалетна в Москва. До 1890-те години в градовете няма обществени "отходни места", както са ги наричали тогава.

Золотарни или "поглъщащи" кладенци?

Първите, които оборудват тоалетни в Русия, са, разбира се, царете. Тоалетни има в двореца на Иван Грозни в Коломна, в дворците на Алексей Михайлович в Измайлово и Коломенское. През 1710 г. в двореца Монплезир в Петерхоф за Петър Велики е инсталирана първата тоалетна с отмиване (или "ретирада").

Към края на XVIII век в домовете на благородниците се появяват оборудвани тоалетни. Те са подробно описани от Дайкокуя Кодаю, японски търговец, който е принуден да прекара десет години в Русия (около 1790 г.) и гледа на руския живот със свежия поглед на гост.

"Дори в четири- и пететажните къщи има тоалетни на всеки етаж", описва Дайкокуя ежедневието на Санкт Петербург, който посещава няколко пъти. "Те са разположени в ъгъла на къщата, оградени отвън с дву-трислойна стена, така че оттам да не прониква лоша миризма. В горната част е изградена тръба като комин и през нея излиза лошата миризма". Дайкокуя пише, че височината на дървения мост за сядане в тези тоалетни е около половин метър, и го обяснява по следния начин: "В Русия панталоните се обуват много тясно, така че е неудобно да се кляка, както правят тук".

Той също така отбелязва, че в къщите има нужници с няколко дупки едновременно, а богатите хора имат печки в тоалетните си, за да се топлят. Той цитира таксата за изпразване на помийните ями, където се изсипват всички отпадъци – 25 рубли годишно. По тогавашните стандарти това са много пари, които само богатите могат да си позволят.

Почистването на помийните ями се извършва от екипи на золотарите (асенизатори), които се появяват по Екатерининско време. Те обикалят определени части на града и извозват вонящата утайка във варели – за тази услуга взимат такса, която повечето граждани се опитват да спестят, като изсипват мръсотията си на улицата, в канавките зад оградите – или където си поискат.

Историкът Вера Бокова пише, че по едно време е имало "поглъщащи кладенци". Те са описани от московския театрален режисьор Юрий Бахрушин: "Дупки в земята, които имаха способността да засмукват в почвата всичко, което попадаше в тях. Благодарение на това на собствениците на парцели с такива почвени характеристики си спестяваха разходите за извозване на боклука от имота им. Цялата тази отвратителна мръсотия се изхвърляше в кладенеца и изчезваше. И тогава собственикът не се интересуваше, че по-късно тя попада в подземните извори, които захранваха многобройните кладенци с питейна вода по онова време."

В жилищните сгради стаите с тоалетни се намират на общите стълбища, така че коридорите вонят, особено през лятото. В дворовете на такива сгради над тоалетните ями има кабинки с дъски за живеещите на приземния етаж и в мазетата, както и за пазачите и портиерите.

През втората половина на XIX в. най-скъпите хотели и домовете на богатите вече имат използваните от нас "водни" тоалетни, т.е. тоалетни с изливен отвор и воден затвор (коляно), който не позволява на миризмата да се върне от отводнителния отвор в помещението "ретирада".

Но всичко това е за богатите, които разполагат с удобствата на дома. А какво да кажем за един порядъчен човек, ако му се наложи да отиде до тоалетна на улицата?

Улични тоалетни в царска Русия

"Пътувайте из цяла Западна Европа и няма да видите такива сцени, каквито се случват в Санкт Петербург ежедневно и пред очите на всички. Не си спомняме допреди няколко години да е имало нещо подобно в него. Един джентълмен стои насред улицата и пред очите на всички пътници в преминаващите карети задоволява нуждите си.

В Лондон такъв джентълмен би бил отведен в полицейския участък като извършител на непристойно деяние; но как може да се направи такова нещо на жител на град, в който не съществува необходимата за градския живот необходимост – уриналите? (Това е името на писоарите по онова време, произлизащо от Anlian urinal; понякога се среща и директен превод – "мочевик" или "пикалник" – бел. ред.). Освен това навярно знаем, че ако някой минувач, който разбира от благоприличие, отиде за минута-две край портата на къщата, портиерът ще го изгони на улицата", пише Иван Гончаров през 1864 година. Големият писател е бил петербургчанин, както и всеки друг, и самият той, както признава в едно писмо, понякога е бил принуден "всенародно, на улицата, да открива човешката немощ".

Първата обществена тоалетна, според историка Игор Богданов, се появява в Санкт Петербург през 1871 г. в близост до Михайловския манеж. "В нея има два писоара, два шкафа за вода и малка стая за пазача; тоалетната е била обилно снабдена с вода, загрявана от чугунена печка." Отоплението е било задължително за уличните тоалетни, в противен случай водата замръзвала през зимата.

Скоро са построени още пет улични "къщички" по проект на градския архитект Иван Метц. Те имат отделни помещения за жени и мъже и стая за пазача, оградени са и обградени с дървета и все пак, пише архитект Метц, "мнозина предпочитат да спрат тук, вместо да минат направо през вратите!.. Какво да се прави – и за това е нужно време, и за това са нужни години, за да се свикне с него". Тези тоалетни са безплатни, поддържани от градската управа.

В Москва нещата са още по-мръсни – първите пълноценни обществени ретиради започват да се появяват едва в края на 1890-те години. Преди това са поставяни предимно будки – предимно на пазарите, където да изхождаш публично на улицата е крайно неприлично. Но какво да кажем за останалите улици? Както си спомня московчанинът Николай Давидов, "стоянките на таксиджиите, страноприемниците, кръчмите, обикновени народни пивници и други подобни заведения, и накрая, всички улични ъгли, дори и да са заградени отдолу с дъски, различните кътчета (а те са много!) и покритите порти на къщите... са ядра на развален въздух".

От 1880-те на площадите започват да се правят обществени писоари – прости решетки над изгребни ями, направени в земята и оградени с паравани (като кабинките за преобличане по плажовете). И едва в началото на XX век се появяват масивни каменни обществени тоалетни, включително три подземни – на Театралния, Сухаревския и Пушкинския площади.

Въпреки това основният проблем на обществените места за изхождане по царско време е да се отърват от отпадъците. Дори в Москва и Санкт Петербург, най-населените градове на империята, до края на XIX в. няма канализационна система.

Къде се изсипват отпадъците в Москва и Санкт Петербург?

В Москва започват да изграждат и развиват канализацията едва през 1893 г., когато се появяват Люблинските напоителни полета, където отпадните води се филтрират през почвата. И все пак дълго време старата столица е заобиколена от "пръстен от отпадни води", който историкът Соловьов сравнява с пръстените на Сатурн – защото московските золотари изнасят и изливат отпадъците извън града. Когато наближавали Москва, пътниците във влаковете затваряли прозорците си – миризмата била толкова силна. Золотарите продължават да се движат по улиците на столиците до 1930 година.

В Санкт Петербург, за съжаление, е "по-лесно" – градът е пресечен от реки и канали, където могат да се изливат отпадъците. Както пише историкът Игор Богданов: "По принцип през XVIII-XIX в. отпадъчните води, както и отпадните води на промишлените предприятия, са изхвърляни без пречистване в реките и каналите и отвеждани във Финския залив. Замърсяването на градските водни пътища и запушването на уличните канали принуждава правителството още през 1845 г. да забрани свързването на дворните изгребни ями с уличните канали".

Някои от собствениците на жилища, пише Богданов, използвали градската дъждовна канализация, която съществувала в Санкт Петербург още от XVIII век, за да се отърват от отпадните води, и тази канализация минавала през улиците. В резултат на това кръстовищата на петербургските улици през XIX век понякога се превръщат в струпване на човешки и конски екскременти. От 1860 г. правителството забранява да се изсипват гърнета в "дъждовната канализация", а от 1884 г. отчаяно нарежда поне да се монтират решетки на канализационните тръби, за да се филтрират твърдите отпадъци – но всичко това бива пренебрегвано.

Уви, въпреки всички усилия и няколкото проекта, общата канализация в Санкт Петербург по времето на царете така и не е започната. Една от последиците от това е ужасната епидемия от холера, която започва в Петроград през 1918 година. Пълноценна канализационна система в Санкт Петербург започва да се изгражда едва при съветския режим.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви