Как в СССР хората буквално СИ РАЗМЕНЯТ жилища? 

Как и защо хората си разменят апартаменти

В Съветския съюз по-голямата част от недвижимите имоти принадлежат на държавата; тя решава кой да получи апартаменти и кой не. Няма пазар в обичайния смисъл на думата.

За да получите апартамент, можете да влезете в списъка на чакащите за подобряване на условията на живот: всеки има право на това, ако разполага с по-малко от 9 квадратни метра в семейството си. Чакането на свое жилище обаче отнема средно 6-7 години.

Новоселци при получаване на апартаменти, 1987 г.

Анатолий Семьохин/ТАСС

Друг вариант е и пожизнено отдаване на социален наем. В такова жилище можете да живеете безплатно, но не то не става собственост на обитателя и не може да бъде продадено, дарено или завещано.

Първият етап на либерализация на "пазара" на недвижими имоти в СССР става през 1958 година. Тогава из цялата страна започват да се появяват жилищни кооперативи, чрез които можете да си купите апартамент. Цената на квадратен метър на такова жилище е фиксирана - 6000-8000 рубли, а това са непосилни пари за обикновен съветски човек. Тази сума е разбивана на няколко части (аналогично на съвременната ипотека), но първоначалната вноска си остава твърде голяма за повечето граждани, така че делът на такива апартаменти в СССР е не повече от 10%. И ако някой реши да продава кооперативен апартамент, трябва да поиска одобрението на всички членове на кооперацията, а също и да продаде на фиксирана цена.

Жители на гр. Джамбул

Валерий Сутулов/ТАСС

При тези условия на забрани за свободни сделки с недвижими имоти населението започва да търси обходни пътища. И така хората започва да си разменят апартаменти. Най-разпространеният вид сделки е неравностойната замяна с допълнително плащане, а тя много трудно може да бъде проследявана.

"Всяка неделя на пазара можеше да видиш тълпа от хора с малки хартиени плакати от рода на "Заменям 3-ка за 1+1" и тази тълпа веднага се изпаряваше при появата на милицията", спомня си Татяна, чиято близка приятелка на име Ирина е преминала по трудния път, по който стига посредникът при подобни сделки с недвижими имоти. Хора като Ирина се наричат посредници (маклери) и те са единствените в СССР, които могат да помогнат при размяна на недвижими имоти.

Кой прави възможна размяната

Ленинград.

Сергей СМолски/ТАСС

Посредниците в СССР са полулегални специалисти по размяна на имоти. Само те могат успешно да извършват многоетапните сделки с размяната на апартаменти: често човек не може веднага сам да намери подходящ вариант. Обикновено няколко семейства, а понякога и повече от 10, участват във веригата за размяната и всеки в крайна сметка получава това, от което се нуждае.

Някой обаче трябва да контролира такива сложни схеми и да действа като своеобразен гарант на сделката: така че в един момент установената схема за размяна да не се срине и хората, които са решили да участват в нея, да не останат без пари и без собствено жилище. Въпреки че това не е обичайният акт на покупко-продажба, а наистина размяна на недвижими имоти, тази трудна работа на практика е извън закона.

1988 г.

Александър Овчинников/ТАСС

"По принцип можеше да се продаде чрез фиктивен брак", спомня си Генадий Мешуткин, който е посредник началото на 80-те години, а сега е брокер. "Човекът, който живее в апартамента, се женеше, регистрираше съпругата си, а след това се развеждаше и така нареченият продавач, след като получи парите, се отписваше". Но процесът на размяна на апартаменти чрез брак е дълъг и обстоятелствата могат да се променят както за продаващото семейство, така и за купуващото, затова далеч не всеки е готов да се реши на такава стъпка.

Добрият посредник е ценен и се опитва да държи на репутацията си, тъй като всички връзки в тази полулегална сфера се основават само на препоръки от клиенти и други посредници. Посредниците обаче искат за услугите си много пари по стандартите на СССР - от 200 до 800 руб. за сделка и, естествено, далеч не всеки има такива пари. Тези такси са високи преди всичко заради опасността на работата: за такива дейности човек може да влезе в затвора за три години с конфискация на цялото имущество.

Бюро за размяна на жилища

Москва. 1988 г.

Валерий Христофоров/ТАСС

Първоначално, когато хората искат да участват в размяната на недвижими имоти, те пускат обяви във вестниците, в които пишат, че биха искали да сменят Норилск за Москва или един апартамент в своя град за друг. Необходима е своеобразна конспирация, за да се затрудни проследяването на такива сделки, тъй като подобна измама се наказва със затвор. Едва с развитието на пазара ситуацията започва да се променя към по-добро и впоследствие размените се местят от страниците на вестниците в реалния живот.

По онова време съществуват определени места за срещи на посредници, където те обменят наличната информация, например къде има потенциален клиент, в кои вестници има обяви за обмен на имоти и т.н. На тези места понякога отиват лично и клиенти, за да обсъдят на живо подробностите по сделката, да намерят потенциален участник във веригата на размяната, да изслушат самите посредници и да се договорят с тях за оглед на бъдещия апартамент. Най-популярното място за срещи на посредници (и техните клиенти) по онова време е "Банний переулок" в Москва - там се намира и първото бюро за размяна на жилища.

За да не плащат много пари на посредниците, мнозина отиват в бюрото за размени като на работа и по цели дни разглеждат самоделните табла с обяви.

Обяви за квартири в Тува

Владимир Медведев/ТАСС

"Моята приятелка Ирина заменяше "тройката" на родителите си за два едностайни апартамента – за себе си и за родителите си. Но след раждането на сина ѝ стана ясно, че и тя, и съпругът ѝ работят в предприятия, където не дават жилище, и няма на какво да се надяват. И въпреки че съпругът ѝ печелеше добри пари, те не успяха да спретнат и кооперация. Тогава тя и съпругът ѝ решиха, че ... Ира трябва да спечели пари от размени с "тройката" си. И успя".

"Отначало тя се занимаваше с размени на други хора, понякога във веригата имаше над 20 семейства. По време на тези размени много хора губеха по няколко квадратни метра, а Ира включваше апартамента си и, въпреки че заменяше едностаен апартамент пак за такъв, той беше с няколко метра по-голям. След това се правеше фиктивен развод със съпруга и големият едностаен апартамент се разделяше на две малки стаи, после пак следваше увеличение на квадратурата и т.н. След 10 години тя се сдоби със собствен голям четиристаен апартамент и имаше тридесетина премествания зад гърба си", така Татяна си спомня историята на отдавнашна приятелка.

Въпреки това, когато човек сам търси размяна, възниква опасността да попадне на не най-порядъчни хора:

"Половин година се занимавах с това, като кълвач упорито дълбаех", спомня си писателката Мария Арбатова. "През това време разгледахме много апартаменти, естествено, с много съдби. И имаше контингент, особено по-възрастни хора, които си променяха мнението, защото това ги забавляваше емоционално. Отиваш при човека и започваш да се договаряш с него. Разбрал си се за всичко, а след това той ти се обажда по телефона на следващия ден и казва: "Премислих"."

Какво става с посредниците

Москва, 1988 г.

Станислав Панов/ТАСС

Златната ера на размяната на недвижими имоти с помощта на посредници приключва с разпадането на СССР. През 1991 г. е приет законът "За приватизацията на жилищния фонд", с който започва ерата на частната собственост. Жителите на държавата, които преди това не са притежавали пълноценно нищо, получават правото да се разпореждат с недвижими имоти. Например правото да приватизират държавен апартамент, който са обитавали през цялото това време (наистина някои от тях все още чакат приватизация на жилището си). Други граждани успяват да си купят нов апартамент сами, тъй като се появяват законни начини за това.

Пазарът на прекупвачите бързо изчезва, тъй като хората постепенно започват да усвояват пазарните отношения. Мнозина от тях обаче не напускат пазара на недвижими имоти, а просто се преквалифицират като брокери.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.