Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Жителите на Норилск наричат всички останали региони на Русия "континент", сравнявайки себе си с остров. Факт е, че този индустриален град на 69-ия паралел няма сухопътна връзка с другите населени места в страната. Но най-голямата изненада на гостите на града е железопътната линия, която на пръв поглед не се различава от останалите в Русия.
Електрически влак Норилск-Дудинка, 1984
Виталий Данилченко , Александър Яковлев/ТАССЗа да се построи цял град насред горската тундра, първо е било необходимо да се доставят тук строителни материали, суровини и гориво. Единственият начин да се доставят големи товари е по воден път по река Енисей, като за целта през 1935 г. е построено пристанище в град Дудинка, на 90 км от Норилск.
Изпращането на товари през Карско море би отнело много време и почти веднага е взето решение за изграждане на железопътна линия. Подобно на Норилск и пристанището в Дудинка е построено от затворници от Норилаг.
През 1937 г., когато е открито движението, железницата е с тясно междурелсие. При хубаво време влакът пътува от пристанището до фабриките за 10-12 часа (средно за един ден, тъй като хубавото време не е често срещано). Снежните преспи, ако не се почистят навреме, стават по-високи от човешки бой и за да се преборят с тях, покрай железопътните линии се монтират специални дървени огради. Наричат ги "Потаповски щитове" по името на инженера, който ги е проектирал. Няколко години по-късно Норилската железница преминава към обичайното руско широко междурелсие, което дава възможност да се увеличи скоростта на влаковете. Освен това се планира тя да бъде свързана с друга железница.
Един от последните "големи строителни проекти", замислени от Йосиф Сталин, но така и нереализирани, е Трансполярната железница. Специалисти работят по проекта ѝ от края на 1920-те години, а идеята се появява още при царя. Железопътната линия е трябвало да премине през градовете Чум (Република Коми), Салехард, Надим, Нови Уренгой (Ямал) и Игарка на река Енисей (Красноярски край) – общо 1300 км по арктическите реки и блата.
В бъдеще железницата е трябвало да свърже Баренцово и Охотско море, т.е. буквално всички ключови полярни територии на Русия. Този проект е наречен "Великата северна железница".
По време на непосредственото започване на строителството на Трансполярната железница през 1947 г. Норилската железница вече е в експлоатация. От Дудинка до Игарка са по-малко от 300 км и има планове за свързване на двете линии. Но след смъртта на Сталин през 1953 г. проектът за Трансполярна железница е отменен, а Норилската железница остава "островна" железница.
За да накарат посетителите на Норилск да разберат, че идват в най-красивия град на Полярния регион, в началото на 1950-те години е построена железопътна гара в стила на сталинския ампир.
Днес на гарата се помещава железопътното подразделение на полярната дивизия на Норникел, а от 2011 г. в бившата чакалня на първия етаж функционира музей.
Отвън са изложени влакове, локомотиви, електрически влакове и дори два самоходни вагона, които са пътували по тези полярни релси. Вътре – колони с корнизи, тежки врати, широки прозорци. Изглежда сякаш всеки момент по високоговорителя ще бъде обявен влак и човек може да тръгне, да речем, за Красноярск или дори за Москва.
Железопътната гара на практика не се използва по предназначение. Въпреки това самият град се разраства и активно се застроява. Железопътната линия е електрифицирана, а през 1961 г. е открито пътническото движение. Перонът е разположен точно в центъра на Норилск, на площад "Октябърская". Билети се продават в малък дървен павилион.
ЖП станция на "Октябърски площад"
Архивна снимкаЕлектрическият влак свързва Норилск с Талнах, Кайеркан и летището в Аликел.
Най-отдалечената точка е град Дудинка.
Както ни разказват местните жители, електрическото влакче отнема много време – около 4 часа. Въпреки че с автомобил се пътува два пъти по-бързо, железопътната връзка е много търсена. Тогава малко хора имат коли и пътят често е покрит със сняг, а почистването на железопътното трасе е приоритет.
След разпадането на СССР пътническите превози постепенно намаляват, те са скъпи и нерентабилни. Да, и почистването на магистралата става по-добро. Последният пътнически влак пристига в Дудинка през 1998 година.
Понастоящем Норилската железница се използва само за товарни превози между предприятията на завода и пристанището на Дудинка. Без нея е невъзможно да се осигури целогодишната работа на заводите.
Заедно с разклоненията дължината на тази железница е 333 км. Товарните влакове се движат всеки ден при всякакви метеорологични условия.
Поддържането на железопътната линия в нормално работно състояние в Норилск е задача със звездна величина. Необходимо е постоянно да се проверява дали релсовият път не се "разстила" поради вечната замръзналост, той трябва да е 1524 мм по цялата дължина. Днес в това помага, разбира се, специалното релсово оборудване.
Никъде другаде по света на 69-ия паралел не е имало и все още няма такива железници. На север от Норилск се намира само железопътната линия на полуостров Ямал, която води до Карско море. Тя е открита през 2010 г. и осигурява работата в газовото находище.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си