Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Русия е на трето място в света по дължина на железопътните линии. Следователно не е изненадващо, че мнозинството руснаци възприемат железопътната услуга като стандарт, дори когато няма нищо друго. Но оказва се, че дори в Русия има много обширни територии, които изобщо не са обхванати от железопътен транспорт.
Планински Алтай е една от най-популярните туристически дестинации в Русия. Пътешествениците са привлечени от планини, езера и гори. Само че до тук можете да стигнете или със самолет през единственото летище в Горно-Алтайск, или с автотранспорт. По-голямата част от републиката е заета от природни резервати със сложен планински релеф и бързи реки. А населението тук е сравнително малко, само 210 000 души. Най-близката жп гара се намира в град Бийск в съседния Алтайски край (Алтайският край и Република Алтай са различни региони).
И все пак плановете за свързване на Бийск и Горно-Алтайск с железопътен транспорт датират още от началото на XX век. Това са само 120 км път, което по стандартите на Сибир изобщо не е разстояние. Само че първа пречка става Първата световна война, след това Гражданската война, а после проектът е напълно отложен за по-добри времена. Линията е одобрена едва през 80-те години на миналия век, но времето не стига да започне изпълнението – Съветският съюз се разпада. Днес отново е създадена работна група по този проект, но строителството все още не е започнало.
Тува е друга малка република в южната част на Сибир. Населението ѝ е около 340 000 души, като една трета от тях живеят в столицата, град Кизил. Тук има летище и шосета, а пък плановете за жп линии се появяват едва през 2010-те години. Всичко е заради сложния пейзаж – планини и тайга – което прави разходите за строителство твърде високи. Плановете включват изграждането на жп линия от гара Курагино (южно от Красноярския край, клон на Южносибирската железница) до Кизил. Такава линия не само ще свърже двата региона, но и ще помогне за разработването на находища на въглища в Тува и ще създаде хиляди работни места. Проектът е отложен за 2026 година.
По-голямата част от този регион на Русия се намира изцяло отвъд Арктическия кръг. Половината от населението – 23 000 души – живее в град Нарян-Мар. Останалите са в малките градове. Тук разбира се природата е невероятно красива: районът се мие от няколко морета на Северния ледовит океан, има тундра и хълмове. А освен това и богати запаси от петрол и газ. Само че поради сложната география Ненецкият автономен окръг до неотдавна се е свързвал с "континента" само с въздушен транспорт, а през краткия летен сезон – и с речен. Дори автомобилните пътища са слабо развити. И това е единственият регион в европейската част на Русия, където няма железопътна линия. Най-близката гара е Усинск в Република Коми, на 350 км от Нарян-Мар.
По принцип до Чукотка се стига само със самолет. На 50 000 души се падат 11 летища. Основният междуградски транспорт са хеликоптерите или малките самолети. Асфалтирани пътища има само около населените места, само че да отидеш от едно селище до друго можеш да пътуваш или по въздуха, или по зимен път. Причината е много трудният терен и ниската рентабилност.
Магаданската област се намира на юг от Чукотка и също е откъсната от "голямата земя". Само 135 000 души живеят на огромна територия (и 90 000 в столицата Магадан) и изграждането на железница тук е напълно нерентабилно. Тъй като регионът има излаз на Охотско море, всичко необходимо се доставя по вода.
Нека да отбележим все пак, че в средата на XX в. в района е имало железопътни линии. Това са теснолинейки за извозване на дървен материал и въглища, но всички те са демонтирани в края на 1950-те години.
Има проект за изграждане на модерна железопътна линия през Магадан: тя трябва да стане разклонение на Байкало-Амурската магистрала. Но засега всичко това е в далечна перспектива.
Полуостров Камчатка е отдалечен регион в Далечния изток, до който може да се стигне само със самолет или кораб. Въпреки това през 1970-те години се появява грандиозен проект за железопътната линия Ленско-Камчатка с дължина 5000 километра. Тя е трябвало да свърже станцията Уст-Кут в Иркутска област и столицата на Камчатка Петропавловск-Камчатски. Обсъждането на проекта е възобновено през 2010 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си