"Обича - не обича, ще плюе - ще целуне, към сърцето ще го притисне - по дяволите ще го прати". Почти всеки е изричал тези думи, докато къса листенцата на лайката. Дали сме разбирали, че правим най-простото любовно гадаене на цветя?
Ритуалите с лайка са известни още в древен Египет, където това цвете е признато за божествено. Лайка е изобразена на сандалите на Тутанкамон, а с нейното масло са поръсвали телата на фараоните преди погребение.
Но това е само един пример. В Централна и Близка Азия цветята винаги са играели голяма роля в религиозните ритуали и ежедневните празненства. Именно оттам тази мода идва в Европа, но вече през XVIII век.
Лейди Мери Уъртли-Монтагю от Чарлз Ервас, след 1716
National Gallery of IrelandПрез 1716-1718 г. лейди Мери Уъртли-Монтагю, английска аристократка и поетеса, живее в Истанбул със съпруга си, британския посланик в Османската империя. Писмата ѝ до дома са публикувани в Лондон през 1763 г. и веднага стават много популярни. Европейското общество от онези времена е очаровано от Османската империя - тази мода се нарича тюркери. И на тази вълна става известен "езикът на цветята", описан в писмата на лейди Монтегю.
"Няма такава багра, такива цветя, плевели, плодове, треви, няма камък, няма птиче перо без съответстващ им стих, и вие можете да се карате, да вдигате шум, да изпращате писма, изразяващи страст, приятелство, учтивост, или да си разменяте новини, без да изцапате пръстите си", пише лейди Монтегю, говорейки за турската женска игра "селам", по време на която благородни дами си изпращат предмети с римувани имена - вид бавно буриме (вид стихотворение, съставено по предварително зададени рими и теми – бел. ред.).
"Селам, или Езикът на цветята" Санкт Петербург, 1830
Свободни източнициВ тази игра на цветята се придават множество символични значения. Британците са привлечени именно от възможността за шифроване на послания. В затвореното и благопристойното английско общество хората обожават тайните кодове и шифри, които позволяват да се общува по забранени теми, без да се привлича вниманието, и да се флиртува, без да се каже нито дума.
Веднага след публикуването на писмата на лейди Монтегю, в Европа започват да се появяват "речници на цветята", които обясняват метафоричните значения на различните видове цветя. В Русия тези речници първо са преведени от чужди езици, а значенията им са копирани ръчно в албуми.
Дмитрий Ознобишин
Свободни източнициПрез 1830 г. известният поет Дмитрий Ознобишин издава книгата "Селам, или езикът на цветята". В предговора той пише, че в основата ѝ е преводът на книга "Езикът на цветята" от 1823-а, написана на немски. От този момент нататък руските дами и господа вече имат собствен речник и могат да правят букети-послания.
"Селам, или Езикът на цветята" Санкт Петербург, 1830
Фонды ГМП. Библиотека за руска поезия "И.Н. Розанов"Дмитрий Ознобишин описва в книгата си много значения на цветята. Ние сме избрали най-разбираемите и образни сред тях.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си