Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Тази история е като приказка. Източният принц вижда скромната девойка сираче и се влюбва от пръв поглед. Той нарушава многовековни традиции, жени се за нея, като не се бои от гнева на баща си - краля, и дори я взема със себе си.
Важна роля в тази романтична история играе... последният руски цар – Николай II. Още бъдещ наследник на престола, в началото на 1890-те години той тръгва на голямо пътешествие до страните от Изтока (в Япония едва не го убиват), като посещава и Сиам, днешен Тайланд.
Чулалонгкорн с Николай II по време на първата си голяма обиколка в Петерхоф, Санкт Петербург, 1897 г.
Public domainПрез 1897 г. сиамският крал също посещавата вече императора Николай. Владетелите установяват официални дипломатически отношения между страните. И Николай дори предлага на крал Рама да изпрати един от синовете си на обучение в Русия. Така следващата година в Петербург пристига вторият и любим син на краля - Чакрабон. Той вече е учил в Англия и дори малко знае руски. Николай II поема всички разходи по обучението на принца, разпределя го в императорския Пажески корпус, където учат децата на елита, и го приема да живее в Зимния дворец.
Принц Чакрабонгсе Бхуванат
Public domainЧакрабон учи прилежно и получава блестящо военно образование, а след края на учебната 1901 г. влиза в гвардейския полк. Заедно с ученето, той успява и да се весели, играе карти и пие вино. Впрочем картите, виното и жените скоро му омръзват и по покана на свой руски приятел започва да посещава дома на негови роднини. Дворянка, вдовица на полковник, устройва вечеря, на която се събира интелигентната младеж. На една такава вечеря скучаещият Чакрабон вижда бледата и червенокоса Екатерина Десницкая и не може повече да я забрави.
Екатерина израства в Киев, остава сираче още в юношеска възраст – тя е само на 16 години, когато майка ѝ умира. Баща си дори и не помни – той умира, когато тя е на 2 години. Постигнал е всичко сам – получава образование, работи като юрист и в съда, а в края на живота си заема нелош пост – той е член на Киевската окръжна съдбна палата, като за това получава дворянска титла. За него това е втори брак, а от първия има пет деца. Майката вече има две деца от първия брак и ражда от втория си мъж само Екатерина и един син Иван.
Иван отива да учи в Петербургския университет и когато през 1903 г. майка му умира, Екатерина отива при него и започва курс за милосърдна сестра. Първата световна война, в която сестрите извършват истински подвизи, все още предстои, а към момента подобно занимание е рядкост за млада девойка. Екатерина тъкмо се кани да отиде като милосърдна сестра в Руско-японската война, когато среща сиамския принц. Макар и да се тревожи за нея, той я чака да се върне.
Подробностите около тази невероятна история знаем благодарение на книгата "Катя и принцът на Сиам", написана от внучката на принца и Екатерина – Нариса Чакрабон, в съавторство с леля си – писателката Айлин Хънтър. Те проучват семейния архив, писмата и дневниците на Екатерина и Чакрабон и ни потапят в историята.
Когато Екатерина се връща от войната, Чакрабон настойчиво я ухажва и тя се влюбва в него. Той решава да се ожени за нея, въпреки че разбира, че семейството му няма да одобри този избор – бяла чужденка няма да бъде приета.
Принцът не разкрива намеренията си дори на Николай II, защото се бои, че руският цар просто няма да пусне момичето да замине. "Така че те напускат Русия сами и тайно", пише внучката на Чакрабон.
Екатерина споделя на брат си: "Да се обичаме, разбираме и уважаваме повече от това е невъзможно". Брат ѝ благославя брака, но кара Чакрабон да му обещае, че ще се оженят по християнска традиция. Така принцът води невестата си в Константинопол, където самият той приема православието и се венчават.
Морганатичната съпруга на Чакрабон не е приета от сиамския крал. Така и по време на пътешествия Екатерина е нежелана на приеми и срещи. Дори когато пак отиват в Русия, Николай II устройва прием, но Екатерина не е поканена.
В Сиам Чакрабон активно помага на баща си и го консултира по военните въпроси, на които се е научил в Русия (и дори провежда няколко реформи в армията по руски образец). А руската му жена е принудена да си стои в двореца. Не искат да я виждат в двора или където и да било. Обаче Екатерина не се отчайва: тя обзавежда дома, занимава се с домакинството и прилежно учи тайландски език – единственото, което може да и помогне да влезе в семейството. След това кралската майка съобщава за положителните качеста на снаха си и изразява желание пред Чакрабон руската съпруга да носи сиамско облекло, а след това отива да я навести.
Кралят за първи път се среща с момичето едва когато синът ѝ от Чакрабон – Чула, е вече на две години. Скоро кралят умира и на престола се възкачва по-големият брат на Чакрабон – едва тогава бракът на принца с чужденката е признат, а Екатерина получава титлата херцогиня.
По време на Първата световна война Чакрабон още повече задълбава във военните въпроси, а Екатерина се тревожи за родината си, особено когато през 1917 г. от Русия идват тревожни вести за революция и Гражданска война. Отношенията на съпрузите се усложняват, защото Чакрабон, който дотогава е моногамен, решава да последва сиамската традация и да си вземе втора жена. Екатерина не може да търпи това унижение. Тя иска развод и отива в Китай при брат си Иван, който е избягал от гражданската война. През 1920 г. Чакрабон настива и умира, така и не успява да се ожени за втори път.
В Китай Екатрина се омъжва за американец и отиват да живеят в Париж. Синът ѝ Чула остава в кралското семейство в Сиам. След това, също като баща му, го изпращат да учи в Англия. И той, също като баща си, се жени против волята на семейството си за англичанката Елизабет Хънтър, увлича се по мотоспорта и остава в Англия. Става историк и пише няколко книги за сиамската кралска династия Чакри (която и сега управлява Тайланд).
Дърщеря му Нариса живее в два града – Банкок и Лондон, прекарва много време в тайландския двор, свободно говори тайландски и английски, но не успява да научи перфектно руски език, спреженията и склоненията са ѝ трудни. Въпреки това тя много пътешества из Русия и дори минава по известната Транссибирска железница, където успява да обсъди с шафнера Толстой и Достоевски.
Тя се вижда с руската си баба само веднъж, когато е още малка. Синът на Нариса, Хюго, е известен музикант.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си