Няма да повярвате какви джаджи е имало в СССР

"Мираж" – безжични слушалки

Приставката за звуков съпровод "Мираж" работи по следния начин: в гнездото на телевизора се поставя теленият пръстен на антената с надпис "Допълнителен високоговорител". Този пръстен става предавател на радиовълни. Всеки съветски ученик би могъл да извърши тази операция. В самата приставка е монтиран приемник – сигналът се приема в радиус от около 20 метра. Кутийката с тегло 200 грама се захранва от батерия волт и половина, а звуковият сигнал от нея отива към слушалките. Да, по кабел, но между приставката и телевизора кабели няма.

Приставката "Мираж" е първата джаджа в СССР с "вакуумна" слушалка, която се поставя в ушната мида. Устройството е предназначено да може да се гледа телевизия, въпреки околния шум. В съветските апартаменти това понякога е просто необходимо – в епохата на комуналките няколко души едновременно могат да живеят в една стая, да учат домашни, да правят гимнастика и да готвят.

"Мираж" се произвежда в Ивано-Франковск, Украйна, от 1975 г. до края на 80-те, но тази джаджа е много рядка в СССР. Повечето граждани дори не са я виждали.

Детски жични дуплексни телефони

Те имат различни имена: "Перекличка-М" (произвеждани в Ленинград от 1985 г.) или "Дружок" (произвеждан в Нижни Новгород от 1981 г.). Последното устройство е направено под формата на две сладки кученца. Телефоните се захранват от батерийка "Крона" в единия от тях.

Основният недостатък е жицата, дълга само 10 метра. Възможно е да се говори по такива телефони, докато сте в различни стаи на един и същ апартамент – или в най-добрия случай, като прокарате кабела през прозореца, с долния или горния етаж, но не повече.

Детски уоки-токита

Уоки-токитата (walkie-talkie), или двупосочните радиостанции, са достъпни за американските потребители от 50-те години на миналия век. В СССР те се появяват едва в самия край на 80-те – началото на 90-те години. Наричат ги "детски уоки-токита" – "Сигма", "Дует", "Радиус". А уоки-токито "Колибри" е предназначено за комуникация не чрез глас, а чрез морзов код. Обхватът на такива дуплексни радиостанции не надвишава 50-70 метра.

"Ну, погоди!" – преносима игра с LCD екран

Почти всеки съветски ученик, започвайки от втората половина на 80-те години, буквално бълнува тази игра и мечтае да я притежава. Тя е копирана, без лиценз, разбира се, от устройството Nintendo Game & Watch Egg, което се произвежда от 1980 до 1991 година.

Идеята на играта е една и съща. И в двата случая – вълкът лови в шапка или кошница яйца, които падат върху него от четири кокошки, разположени в ъглите на екрана. За всяко уловено яйце играчът получава по една точка. Първоначално яйцата се търкалят бавно, но постепенно темпото на играта се ускорява. Ако яйцето падне на земята, животът на играча се намалява с един "живот", а общо те са три. Както и в оригиналната игра на Nintendo Game & Watch, играчката има часовник и будилник.

Сред руските деца, които активно играят на "Ну, погоди!" и през 1990-те години, се разпространява легенда, че ако победят и стигнат до края на играта (999 точки), ще им "покажат анимационно филмче". Уви, след 999 точки резултатът се нулира и играта просто продължава отначало.

Най-невероятна е модификацията на играта, която се произвежда от 1991 г. в орловското предприятие "Научний прибор". Нарича се "Алтаир" и има вграден портативен дозиметър.

Електровикторини

Вероятно най-простите електрически джаджи за деца по онова време са "електровикторините". Те се появяват в средата на 50-те години на миналия век и се произвеждат до края на 1980-те.

Дизайнът на тези играчки е различен, но идеята е същата: играчът трябва да отговори на въпроса, като пъхне електронна писалка в правилната дупка, след което светва диодно фенерче. Елементарна механика, която очарова много деца. Въпросите могат да се променят чрез поставяне на различни карти от комплекта, включен в картонения лист или тялото на електровикторината.

Темите на викторините са най-различни: география, физика, диви и домашни животни, космос, пътни знаци. Популярна е електровикторината Check wour answer ("Проверете своя отговор") и тя помага да се учат английски думи и граматика.

Електрическа машинка за почистване на грамофонни плочи

СССР има огромна индустрия за грамофонни плочи. На тях се издава не само музика, но и детски приказки, аудио книги и много други. Една от най-екзотичните съветски джаджи е електрическата машинка за почистване на плочи Elektra-001, която се произвежда в Рязанския радиозавод от 1990 година.

Тя трябва да се свърже към мрежата, да се постави на плочата и да се включи грамофонът. За 20 секунди "Електра-001" почиства едната страна на плочата и премахва статичното електричество. Устройството тежи 250 грама. Тази вещ всъщност не е много полезна, защото свързващият кабел може да се закачи за ръба на плочата и така устройството да падне върху повърхността на винила. Всички съветски меломани предпочитат да почистват винила с кадифена кърпа, защото плочите са твърде ценно нещо.

"Цветомузика"

Първият в света цветомузикален апарат е създаден по идея на руския композитор Александър Скрябин за изпълнение на произведението му "Прометей" (1910 г.). През 60-те и 70-те години на миналия век съветският учен Булат Галеев започва да създава светомузикални устройства. В Казан той ръководи специалното конструкторско бюро на Казанския авиационен институт, наречено "Прометей" в чест на произведението на Скрябин. На негова основа Галеев разработва много цветомузикални устройства.

Принципът на работа на такова устройство е следният. То "прочита" честотите на музиката, която звучи, и в зависимост от усилването на отделните честоти подава пропорционален импулс към лампите с нажежаема жичка. В резултат променящите се цветове са синхронизирани с ритъма на музиката.

Според Роман Крилов, изследовател на явлението цветомузика в СССР, през 1960-те и 1970-те години в Съюза са произведени около 80 различни модела цветомузикални устройства. Те често се произвеждат от непровифилни военни фабрики и на практика се продават "от човек на човек", наричани "конверсионни експериментални партии".

Всичко се разпродава на мига. В съветската страна почти няма клубове и барове, където хората да отидат да пият и да слушат музика. Цветомузиката прави възможно организирането на малко шоу направо у дома и това е много популярно. Освен това цветомузиката придава на всяко парти интересна естетика с нотка "вносно". А в научнопопулярните списания може дори да се намерят схеми, според които най-простото цветомузикално устройство може да бъде направено самостоятелно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви