Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Самият княз Владимир, който покръства Русия през 988-а, същата година открива придворно училище за "даровити чеда" - деца от знатни семейства. Те изучават "изкуства" - различни дисциплини, които включват чужди езици, включително латински - езикът на европейската дипломация. Сред учениците има и потомци на чуждестранни семейства, които живеят в двора на княза и общуването определено е на различни езици. А синът на Владимир, Ярослав Мъдри, основава първото училище за преводи в киевския храм "Света София".
"Книжовните" чужди езици - гръцки, латински и други писмени чужди езици - обикновено се преподават в църковните институции. "Латинската азбука не е бира в голяма купа!", казват в района на Смоленск и Псков още през XIII век, когато политическите и търговски отношения между Русия и Европа се развиват бързо, което пък доказа, че много хора наистина учат латински по онова време. В Смоленск има дори светско училище, където се изучава латински език.
Но търговците, наемниците, кочияшите и занаятчиите разбира се не учат в църкви и манастири, а правят това сами в живота и работата си. Учители стават тези, които вече владеят езика. Както и сега, "репетиторът" - монах, писар, образован воин-дружинник , опитен търговец - се посещава редовно и му се плаща за обучението.
Изследователят Роман Жанара пише, че "сведенията за методите на обучение са много оскъдни". Когато даден език се учи в чужбина, той е преподаван по "директен метод" - учене на думи и изрази директно от носителите на езика в процеса на живота и общуването. Когато се учи у дома, текстовете се превеждат и научават наизуст.
В онези дни обаче изискванията за владеене на чужди езици са по-ниски - например при превод стилистиката обикновено не се спазва, както и композицията на оригиналните изречения, като се предава само смисъла на казаното. И разбира се огромен брой хора владеят само устно чужд език - могат да се изразяват свободно, без да знаят да четат и пишат. Определено те са своего рода неграмотни и не оставят писмени източници.
Папски посланици при Иван Грозни, 1884
Свободни източнициТова е основният език на международната официална дипломация чак до XVIII век. На латински са писани договори, харти, търговски споразумения между руските земи и европейските княжества и държави. На латински общуват дипломати и техният персонал в официална обстановка.
Службите в католическата църква също се изнасят на латински. Всички руски православни духовници, които общуват с европейските си колеги, знаят латински.
Освен това латинският е основният език на обучение в университетите в Чехия и германските държави до 1780-те години. Почти всички руски младежи, които изучават различни науки в Европа, са длъжни да говорят и пишат на латински. Латинският през VIII в. остава международният език на науката - например великият просветител Михайло Ломоносов се гордее със знанията си по латински език.
Монаси-преписвачи на книги
Свободни източнициОт древни времена населението на руските земи поддържа контакти с Византия - което означава, че трябва да общуват на гръцки. Преди да овладеят славянския език, първите православни свещеници, пристигнали в Русия, водят службите на гръцки език. Но Библията е преведена на църковнославянски още през IX век и службите в руските земи скоро започват да се водят на него. Гръцкият при все това продължава да се използва за общуване с "гърците", както в Рус са наричани всички жители на Византия.
Търговци, монаси, наемници, дипломати и писари - това е кръгът от хора, пътували от Рус до Византия и обратно. Те вероятно да не са владеели класическия писмен или говорим гръцки, но със сигурност са общували устно на разговорния гръцки - димотики. През X-XI в. образованият елит на обществото на древна Рус или говори гръцки, или има преводачи, тъй като комуникацията с Византия е много интензивна.
Впоследствие писменият гръцки е първият чужд език, който се усвоява от всеки, който постъпва в духовенството. С навлизането на класическото образование в Русия (края на XVIII век) гръцкият език става задължителен за филолози, лингвисти и историци. В същото време обаче не се преподава в Лицея в Царское село. Като цяло гръцкият никога не е бил широко популярен сред руското население.
Немска слобода
Александър БенуаНовгородските посадници (лидерите на града) и търговците владеят немски, шведски, полски. Те постоянно общуват с носители на тези езици. Известно е, че шведски и германски търговци изпращат синовете си да живеят и да научат тънкостите на търговията в Новгород, а след като се изучат, те продължават да търгуват пълноценно. Предполага се, че млади руски търговци и чиновници са живеели в чужбина, за да учат.
Немски език говорят занаятчии, дошли от княжествата на Централна Германия - оръжейници, висококвалифицирани майстори, граждански и военни инженери, както и просто военен персонал - те масово постъпват на служба при руските князе и царе от XV-XVI век. Старата и Новата германска слобода (селище – бел. ред.) в Москва, където често гостува младият цар Петър, са нещо като отделен германски град на Яуза. Там по улиците се чува немска реч (наред с английска и холандска в не по-малка степен).
През XVIII в. немският език все още е широко разпространен в научните и военните среди, тъй като тези общности непрекъснато се попълват от германци, които идват да служат в Русия, но вече второто и третото поколение започват да говорят руски. С нова сила руснаците започват да учат немски едва през XIX век - той се разпространява сред интелигенцията, която иска да чете в оригинал Кант, Фихте, Маркс и Хегел. Много руски революционери, които имат връзки сред социалистите на Германия и Швейцария, говорят немски.
Франция по време на управлението на Луи XIV (1638-1715) става главният военен и политически арбитър на цяла Европа, а Ращатският мирен договор, сключен през 1714-а, става първият международен документ, написан на френски език. От началото на XVIII в. владеенето на френски вече става задължително за всеки дипломат.
Разбира се французите, като носители на велика култура, служат като гувернанти и възпитатели на деца на благородници в цяла Европа, включително и в Русия. А след Френската революция Русия става убежище за хиляди френски монархисти, които се присъединяват към редиците на руската армия и администрацията на държавните служби. Освен това в края на XVIII в. дамската и мъжката мода започват да се развиват бързо в Русия и в страната пристигат много френски фризьори, стилисти, шивачи и готвачи.
Френският също става езикът на висшето общество - и цялото висше руско дворянство говори френски, а равнището на владеенето на този език става универсална "визитна картичка". Дори беден благородник, който говори свободно френски, може да бъде приет във висшите кръгове благодарение на знанията си.
Френският помага да се скрие съдържанието на разговорите от слугите и другите представители на по-ниското съсловие. На френски се води цялата лична кореспонденция, на френски са писани мемоари; на френски са писани и любовни бележки и стихове в албуми. Повратната точка във франкофонията настъпва едва след Отечествената война от 1812-а, но френският остава един от основните езици на образованото общество почти до революцията.
Иван Грозни показва съкровищата си на Джером Горсей
Александър ЛитовченкоАнглийски търговци, оръжейници и занаятчии започват да се появяват в Рус през XVI век. Тогава дипломатът и благородник Джером Хорси сътрудничи с московския двор повече от 20 години и живее дълго време в Русия.
Английският обаче не е широко разпространен. Когато в края на XVIII в. металургът и оръжейник Чарлз Гаскойн пристига по покана на Екатерина II в Русия, за да управлява карелските металургични заводи, той общува на английски само в собствения си кръг и до края на живота си използва преводач за всеки разговор с руските си подчинени.
Но всичко се променя, след като Русия и Британската империя стават съюзници във войната срещу Наполеон.
През XVIII в. руските любители на британската литература знаят английски, но още по времето на Пушкин владеенето на този език става признак за блестящо образован човек. Самият Пушкин научава английски, за да чете Байрон в оригинал. След войната книгите на английски език се увеличават и учителят по английски разбира се е много по-ценен от учителя по френски. От първата половина на XIX в. английският започва да се преподава в университетите в Москва, Санкт Петербург и Казан, а пътуванията до Англия стават задължителни за образованите младежи дворяни.
Баскаки
Сергей ИвановВ Москва навремето е изградена цяла слобода на преводачи - Толмачевская (толмач в превод от древноруски е устен преводач). Намира се в Замоскворечие – именно тази част на града става убежище на много "татари" - т.е. различни тюркоезични търговци, занаятчии и различни други хора. Слободите Татар и Толмачев са създадени тук през XIV век, от времето, когато се установяват отношения със Златната орда.
Първите "татарски" (в кавички, защото има много различни етнически групи, но в Рус всички се наричат общо "татари") военни и търговци, пътувайки до Рус, вземат със себе си своите преводачи. Те се заселват в Замоскворечие или близо до него, защото точно преди да се премине река Москва са установени станове и лагери на южните търговци. Така се формира Толмачевската слобода - жива борса и школа за превод от руски на "татарски" и обратно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си