Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Млад, енергичен работник, постоянно усъвършенства знанията си и опита. Твърда и упорита в постигане на целта. Праволинейна и смела. Интересувате се живо от военноморското дело... Взискателна, ползва се с авторитет сред другарите по служба и сред подчинените", така контраадмирал Фотий Крилов говори за първата жена водолаз в Съветския съюз - Нина Василиевна Соколова.
Първото си професионално гмуркане Соколова прави през 1938 г. по време на строителството на пристанището в Сочи. Като хидроинженер тя е изпратена там да ръководи група водолази.
Тогава професията водолаз се смята за чисто мъжка. Предполагало се е, че Нина Василиевна през цялото време ще бъде на брега. Само че този план нея не я устройва.
Соколова настоява да ѝ дадат водолазен костюм (водолазно оборудване с три болта или просто "триболтовка"), за да може лично да следи работата под вода. Задачата не е лесна: той тежи над 80 кг, а самата 26-годишна девойка - само около 50 кг.
В крайна сметка Соколова не само се справя със задачата, но и заобичва с цялото си сърце водолазното дело.
Упорита и целеустремена, Нина Василиевна успява да влезе в курсове за професионални водолази. За целта тя трябва да стигне до самите върхове на властта - разрешението е дадено лично от председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин.
За девойката е създаден специален водолазен костюм, който обаче си остава доста тежък. През 1939-а, докато ръководи изграждането на кей в град Полярни на брега на Баренцово море, тя редовно се гмурка в студената вода.
По време на тази строителни дейности Соколова едва не загива. "Тя трябвало да скочи от кърмата в лодката. Студено било, а тя бе облечена в полушубка и валенки, потънала под водата. Бързо я извадили, но е можела да замръзне. С една дума, кръщение. Дали ѝ да пийне спирт", спомня си Марина, дъщерята на Нина Василиевна.
Пътят на живота на Ладога
Александър Бродский/SputnikКогато Вермахтът нахлува в СССР през лятото на 1941-а, Нина Соколова е хидроинженер в отдела за подводна работа в спасителната служба на Балтийския флот в Ленинград. На 8 септември градът е обкръжен от врага.
Блокиран от германски и финландски войски, Ленинград е свързан с "континента" само по воден път през Ладожкото езеро. Именно по този "Път на живота" в града се пращат храни и боеприпаси, а населението е евакуирано от града.
Доставка по Ладога
Борис Кудояров/SputnikРаботата на водолазите при тези условия се оказва жизненоважна. Именно те прокарват телефонен кабел по дъното на езерото и успешно вдигат зърно от потънали шлепове.
През пролетта на 1942 г. Соколова предлага идеята да се положи тръбопровод по дъното на Ладожкото езеро за снабдяване на Ленинград с гориво. В многострадалния град остават запаси само за малко повече от три месеца.
Никой в света по това време няма опит в изграждането на такива подводни тръбопроводи. Въпреки това Кремъл одобрява идеята на Нина Василиевна.
Соколова участва в проучването на дъното и намирането на оптималния маршрут за полагане на тръби. Налага се дори да бъде взривена потънала баржа, която препречва пътя на бъдещия газопровод.
Полагането е извършено буквално под носа на врага, под непрекъснат обстрел и бомбардировки. Освен това и времето попречва - още в първия ден на Ладога излиза буря, вълните откъсват и отнасят километрова част от тръбата.
На 16 юни 1942 г. след 43 дни изграждане тръбопроводът е пуснат в експлоатация. Дължината му е 29 километра, 21 от които са под вода на дълбочина 35 метра.
Капацитетът на тръбопровода е около 350 тона гориво на ден. Общо той доставя на Ленинград над 40 000 тона бензин.
През лятото и есента на 1942 г. Нина Василиевна участва в полагането на високоволтов кабел за осигуряване на електричество на обсадения град, който става известен като "Кабелът на живота". По време на работа тя е контузена и ранена в крака и рамото.
След края на войната инженер-подполковник от флота Соколова участва във възстановяването на повредени мостове и пристанищна инфраструктура в Ленинград и Талин. По-късно тя се посвещава на преподавателска дейност.
Сред наградите на Нина Василиевна са два ордена "Червена звезда", ордени "Отечествена война" I и II степен, медали "За отбраната на Ленинград" и "За военни заслуги". Общо през живота си тя прекарва 644 часа или почти 27 дни под вода.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
