Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През втората половина на XVII в. Русия преживява едно от най-жестоките и кървави въстания в своята история. Десетки хиляди казаци и селяни потопяват южната част на страната в състояние на хаос и терор. Те превземат и ограбват градове, избиват помешчици и бесят царски офицери.
Начело на бунтовниците застава донският казак Степан (Стенка) Разин. За едни той се превръща в национален герой и защитник на бедните и онеправданите, а за други – в предател, разбойник и мерзавец.
Предполага се, че Разин е роден през 1630 година. Благодарение на личните си качества и късмета си успява да се превърне в един от най-изтъкнатите казашки атамани още преди да навърши тридесет години.
"Външният му вид беше величествен, стойката му – благородна, а изражението – гордо; беше висок, лицето му – скулесто. Имаше силата да вдъхва страх и любов едновременно. Всичко, което нареждаше, се изпълняваше без въпроси и без оплаквания", – така пише за Разин холандският пътешественик Ян Стрейс, лично познат с атамана.
По това време властта на царя на Дон е много слаба и казаците се радват на известна свобода във вътрешната и външната си политика. Въпреки това Москва редовно включва казаците във военните си кампании. В тях участва и Степан Разин, който се сражава срещу турците и кримските татари.
По-големият брат на Стенка – Иван, също се сражава за царя. През 1665 г. той е член на армията на царския воевода княз Юрий Долгоруков, която се сражава на територията на Полско-литовската общност.
В един момент Иван и група негови другари решават, че срокът им на служба при царя е изтекъл. Опитват се да напуснат местоположението на армията и да се върнат на Дон, но са заловени и екзекутирани за дезертьорство. Това Степан Разин не може да прости на Московското царство.
Едно лично провинение обаче не е достатъчно, за да разбуни народа срещу болярите и царската власт. Тези, които се присъединяват към Разин, имат свои собствени недоволства срещу Москва.
Животът на руските селяни през втората половина на XVII в. е изключително труден. Те трябва да преживеят изтощителни войни срещу шведите и поляците, най-голямата чумна епидемия на века и глад, причинен от лош урожай. На всичкото отгоре приетият през 1649 г. кодекс от закони (Соборное уожение) окончателно заробва селяните, като на практика ги превръща в собственост на помешчиците.
В търсене на свобода и по-добър живот селяните бягат на Дон. Въпреки това и там не ги чака живот по мед и масло. Всички добри земи са разпределени между богатите, т.нар. домашни казаци, а останалите остават да се присъединят към бедното казачество – голутвата.
В крайна сметка за отчаяните остава само една възможност – разбойничество и грабеж.
Обикновено Москва гледа през пръсти, ако казаците от време на време правят кратки разбойнически набези на териториите на съседните държави. Но Разин, който стои начело на сформираната банда, решава да граби всички, включително и поданиците на царя.
През 1667 г. той предприема поход "за зипуни" (т.е. за плячка) по Волга, където блокира важни за държавата търговски пътища. Атаманът напада търговските кервани и дава на стражата от стрелци (пехотинци, въоръжени с пушки или мускети) да избират дали да се присъединят към него или да бъдат убити. Водачите на стрелците в памет на брат си той екзекутира незабавно.
Армията на Разин непрекъснато расте за сметка на любителите на бързата печалба. Скоро той и неговият флот от 30 струги (руски ветроходни и гребни кораби) навлизат в Каспийско море и започват системно и успешно ограбване на персийското крайбрежие.
Цар Алексей Михайлович е ужасен от перспективата за пълномащабна война срещу Персия. Той незабавно информира шах Сюлейман I Сефи чрез посланици, че няма нищо общо с тези разбойнически набези.
На Разин се противопоставя персийският флот, който той напълно унищожава в битката при остров Свиной през юли 1669 година. Има сведения, че синът и дъщерята на персийския морски командир Мамед хан са пленени от атамана. Според легендата по-късно Стенка в пиянска лудост я удавил във Волга.
През август 1669 г. Разин се завръща на Дон с богата плячка, след като благополучно избягва сблъсък с царските войски. Атаманът е в залеза на славата си и броят на привържениците му постоянно нараства за сметка на казаците, избягалите селяни и дори стрелците. Всички биват приемани безразборно.
През пролетта на следващата година започва нов поход на Стенка към Волга. Само че сега той започва да се движи не на юг, а на север към центъра на руската държава.
Двадесетхилядната атаманска армия превзема град след град, извършвайки насилия, грабежи и кланета на боляри, офицери, чиновници и богати градски жители. Разин премахва царската власт, като я заменя с "казашка свобода".
"За делото, братя! Сега отмъстете на тираните, които досега са ви държали в плен, по-лош от турците или езичниците", казва той на тези, които се присъединяват към него. "Дойдох да дам на всички ви свобода и избавление, вие ще бъдете мои братя и мои деца".
Въстаниците напредват непрекъснато, като превземат такива големи центрове като Астрахан, Царицин (бъдещият Сталинград, сега Волгоград), Саратов и Самара. Някои градове дори не се налага да бъдат щурмувани – стрелците убиват началниците им и отварят портите пред атамана.
Разин дори се опитва да придаде на въстанието си легитимност. Той активно разпространява слуха, че в неговата войска са царският син Алексей Алексеевич (който по това време вече е починал) и опозореният патриарх Никон, който всъщност по това време е в изгнание в Кирило-Белозерския манастир.
През есента на 1670 г. въстаниците се приближават до Синбирск (по-късно Симбирск, днес – Уляновск), където са разбити от войската на воеводата Юрий Барятински. Раненият атаман успява да избяга на Дон и се укрива с останалите си привърженици в град Кагалницки, където възнамерява да възстанови силите си.
Междувременно казашките подофицери, които не се присъединяват към въстанието, разбират, че цар Алексей Михайлович може да им държи сметка за извършените от Разин обири и грабежи. Затова те щурмуват убежището на Разин и залавят атамана, като веднага го предават на Москва.
Стенка е отведен в столицата, където е подложен на продължителни и мъчителни изтезания. На 16 юни 1671 г. той е публично разчленен, с вътрешностите му са хранени кучета, а части от тялото са нанизани на копия и изложени на публично място. За да не се осмеляват и други да поемат по неговия път.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си