Висок ръст и физическа сила, изключителен талант в областта на науките и любов към руския език – тези черти са присъщи както на цар Петър, така и на руския енциклопедист Михаил Ломоносов. Това е достатъчно, за да се роди мит в народната памет: Ломоносов е син на Петър Велики. Той учил в Европа като баща си, обичал германците като баща си... И, разбира се, благодарение на покровителството на баща си получил работа като студент в Славянско-гръцко-латинската академия в Москва.
Авторът на мита е архангелски моряк, капитан Василий Павлович Корелски. През 1950-те години той публикува във вестник "Съветски рибар" свои спомени, в които твърди: видял е документ, от който следвало, че Ломоносов е син на Петър.
Твърди се, че през 1932 г. по-големият му брат показал на Корелски документ – бележка, която бил намерил на таван. В бележката се казвало, че през януари-февруари 1711 г., когато царят почивал в село Уст-Тосно, на 35 км от Санкт Петербург, му довели за плътски удоволствия едно момиче Елена Сивкова, сираче. Посредник в набавянето е Лука Ломоносов, началник на Двинското земство. След като цар Петър си тръгва, Елена забременява и Лука я омъжва за своя роднина Василий Ломоносов, в чието семейство се ражда Михаил. Василий Корелски твърди, че самият Петър е наредил да нарекат сина му Михаил.
Василий Павлович Корелски
Архивна снимкаОсвен спомените на Василий Корелски, публикувани в отделна книга през 1996 г. в Архангелск, няма никакви потвърждения или източници за тази легенда. Корелски твърди, че самата записка на източника е била унищожена. Въпреки това, поради любовта към сензациите, легендата започва да се тиражира.
Да се опровергае възможността за зачатието на великия учен Петър през 1711 г. в Тосно е лесно. Според много запазени документи за движението на цар Петър, владетелят прекарва цялата есен на 1710 г. и началото на 1711 г. в Санкт Петербург. На 20 ноември 1710 г. по време на Северната война с Швеция и Турция обявява война на Русия. През февруари-март 1711 г. Петър пътува между Петербург и Москва, откъдето на 17 март заедно с Екатерина Алексеевна заминава за Прутския поход. На север от Петербург в този период царят просто не ходи.
Освен това, ако Ломоносов наистина е бил таен потомък на царя, защо царят не го е покровителствал? Ломоносов е трябвало сам да се учи в Русия и в чужбина, а след това самостоятелно да си извоюва "място под слънцето" в научната среда на Санкт Петербург. Животът му съвсем не е бил безгрижен.
От друга страна, Ломоносов вероятно е имал влиятелни покровители. Още през 1728 г., три години преди заминаването си за Москва, младият Ломоносов се запознава с архимандрита на Соловецкия манастир Варсонофий. А когато Ломоносов пристига в Москва, веднага получава аудиенция при ректора на Славянско-гръцко-латинската академия, архимандрит Герман (Копцевич) от Заиконоспаския манастир. Впоследствие именно той определя Ломоносов като един от най-способните студенти за обучение в Петербургската академия на науките.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си