Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 20 ноември 1935 г. за първи път в съветската история петима военни командири на Червената армия (Семьон Будьони, Климент Ворошилов, Александър Егоров, Михаил Тухачевски и Василий Блюхер) са удостоени с най-високото военно звание по това време - маршал на Съветския съюз.
Всички те стават маршали по едно и също време, но в народното съзнание Климент Ворошилов е смятан за първия. "И първият маршал ще ни поведе в битката!" - се пее за него в една популярна съветска песен.
Ворошилов има много по-голямо влияние от другите военни командири. Той не само заема поста народен комисар (министър) на отбраната, но още от Гражданската война е близък приятел на самия Сталин. Съветският лидер високо оценява работата и личната лоялност на Климент Ефремович.
Михаил Тухачевски е на 42 години по времето, когато му е присъдено най-високото военно звание, което го прави най-младия маршал на Съветския съюз.
Формално има и по-млади маршали. Александър Голованов става маршал на авиацията на 39-годишна възраст, а Иван Пересипкин - маршал на свързочниците на същата възраст. Тези звания на маршали на родове войски или специални сили обаче съответстват на общото военно звание армейски генерал.
Във Франция сержант Родион Малиновски се озовава през пролетта на 1916 година. Той пристига там в състава на Руския експедиционен корпус, изпратен от император Николай II в помощ на съюзника. След революционните събития от 1917 г. корпусът е разформирован.
Малиновски продължава да се сражава с германците на Западния фронт в редиците на "Руския почетен легион". Това формирование влиза в състава на 1-ва мароканска дивизия, която е част от така наречената френска "Африканска армия". Обикновено дислоцирана в Алжир, Мароко и Тунис, тя е привличана за бойни операции в Европа.
Бъдещият маршал се проявява ярко по време на пробива на укрепената "Хинденбургска линия" през есента на 1918 г., за което е награден с френския Военен кръст със сребърна звезда. След края на войната се завръща в Русия.
През 1918 г., когато в Русия тече Гражданската война, Леонид Говоров живее в малкото градче Елабуга край Казан. Той е учил в артилерийско училище и е служил за кратко в руската императорска армия, от която е демобилизиран с чин прапоршчик.
През септември Говоров се присъединява към белите, чиито войски окупират града. Самият Леонид Александрович по-късно твърди, че е бил мобилизиран.
Почти година бъдещият маршал се сражава в състава на 8-а Камска стрелкова дивизия на Западната отделна армия, където командва артилерийска батарея. Със заповед от 13 юли 1919 г. върховният главнокомандващ адмирал Александър Колчак го повишава в подпоручик.
Когато обаче през ноември-декември 1919 г. белите войски в източната част на страната претърпяват тежко поражение и започват да се изтеглят зад Урал, Говоров решава да премине на страната на червените.
"Аз съм най-нещастният маршал на Съветския съюз. В Русия ме смятаха за поляк, а в Полша - за руснак", оплаква се роденият във Варшава Константин Рокосовски, син на полски работник и руска учителка, който става един от най-добрите командири през Втората световна война.
След победата маршалът командва Северната група съветски войски, разположени в Полша. През октомври 1949 г. по искане на президента на Полската народна република Болеслав Берут и с разрешението на съветското ръководство, Рокосовски заема поста министър на националната отбрана. През същата година е повишен в ранг маршал на Полша.
Маршалът на Съветския съюз Семьон Тимошенко през 1945 г. категорично се противопоставя на брака на дъщеря си Екатерина със сина на Йосиф Сталин - Василий. Той е сигурен, че подобен съюз ще донесе само неприятности.
Василий се характеризира със склонност към пиене и безразборен начин на живот, а освен това все още не се е развел с първата си съпруга. Въпреки това дъщерята на маршала пренебрегва забраната и в нарушение на всички формалности се омъжва за любимия си.
Йосиф Сталин одобрява избора на сина си, но, както показват по-късните събития, Тимошенко е бил прав. Съвместният живот на съпрузите много бързо се превръща в истински кошмар, изпълнен с изневери, пиянство, скандали и посягане. Само след няколко години Василий и Екатерина се разделят.
Семьон Будьони е един от главните герои на Гражданската война в Русия. Кавалеристът командва Първа кавалерийска армия, която се превръща в най-мощната и славна военна единица във въоръжените сили на младата съветска република.
Думата "Будьоновец" се свързва с храброст и мъжество, а зимната украса на главата на военнослужещите, която има формата на шлем на древен руски воин, неофициално е наречена "Будьоновка".
След края на Втората световна война Будьони заема длъжността заместник-министър на селското стопанство на СССР по въпросите на коневъдството и конезаводството и написва повече от 70 труда на тази тема. Под негова редакция е публикуван монументалният петтомник "История на коня". През 1948 г. в Съветския съюз се развъжда порода коне, наречена "Будьоновска" в чест на маршала.
Сутринта на 2 май 1945 г. остатъците от берлинския гарнизон се предават на войските на 1-ви Беларуски фронт на маршал Георгий Жуков. Тежката и кръвопролитна битка за столицата на Третия райх завършва с победа на СССР. Но превземането на "леговището на нацисткия звяр" не довежда до незабавен край на войната.
Ръководството на Третия райх, което поема властта след самоубийството на Хитлер, все още разполага с 900-хилядна група на територията на Чехословакия, която се опитва да си проправи път на запад и да се предаде на Съюзниците.
Войските на 1-ви Украински фронт на маршал Иван Конев изиграват основна роля в повалянето на врага. По време на Пражката настъпателна операция (от 6 до 11 май) остатъците от групите армии "Център" и "Юг" са окончателно разгромени, почти 860 000 германски войници са пленени, а територията на Чехословакия е напълно освободена.
В мемоарите си "Четиридесет и пета" Конев пише: "Когато отивам на Олшанското гробище в Прага, където е положен прахът на нашите войници и офицери, загинали в дните на Пражката операция, с тъжно чувство чета върху украсените с цветя надгробни плочи датата "9 май". По същество войната вече е свършила, а тези мъже са загинали тук, в покрайнините на Прага, когато страната ни вече е празнувала победа, загинали са в последните сражения с врага, безстрашно довеждайки до край започнатото дело."
Участието във войната срещу нацистка Германия се оказва за маршал Григорий Кулик поредица от резонансни провали. "С горчиво чувство си спомням за този човек, - пише в спомените си маршал Александър Василевски. - В началото на войната той неуспешно изпълняваше задачите на Ставката в Западното направление, след това също толкова лошо командваше една от армиите край Ленинград. Поради отрицателните си лични качества той не беше уважаван от войниците и не беше в състояние да ръководи организирано действията на войските."
През есента на 1941 г. Кулик като представител на щаба на Върховното командване е изпратен в Керч и Ростов на Дон със заповед да ги задържи с всички сили. И двата града обаче са загубени.
В резултат на това на 19 февруари 1942 г. Кулик е понижен в чин генерал-майор. Той продължава да участва в ограничени военни операции, но не може да постигне видими резултати. Командирът е възстановен във военно звание маршал едва посмъртно през 1957 година.
Да станеш Герой на Съветския съюз в епохата на СССР е най-голямата чест. Мнозина са удостоявани с нея два и дори три пъти, но само двама души са успели да станат четирикратни Герои.
Първият от тях е най-добрият командир на Червената армия през Втората световна война - маршал Георгий Жуков. Вторият е държавният глава Леонид Брежнев, който е удостоен с маршалско звание през 1976 година.
Освен това Брежнев става най-възрастният маршал на Съветския съюз към момента на присъждане на званието. По това време той е на 69 години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
