Къде и кога възниква руската държавност?

Стара Ладога е село в Ленинградска област, разположено на брега на река Волхов, на 120 км от Санкт Петербург. Днес в него живеят по-малко от 2000 души, но през Средновековието то е било голям многонационален град, който е търгувал с Централна Азия и Северна Европа. Археологическите разкопки показват, че Ладога е основана не по-късно от 753 година. Това означава, че през 2023 г. той е на поне 1270 години.

Именно на Ладога се приписва статутът на първата столица на Русия. Всичко това, защото според някои летописи тук започва да управлява родоначалникът на първата династия руски владетели Рюрик, когото славянските племена призовават от северните земи, за да управлява.

Откъде е дошъл Рюрик?

"През 862 г. са изгонили викингите отвъд морето, не им дали дан и започнали да се владеят сами. И не е имало истина между тях, и се е надигнал един род срещу друг, и е имало между тях раздори, и са се борили помежду си. И тогава си казаха: да потърсим княз, който да ни владее и да ни съди по право" - разказва "Сказание за изминалите години", един от ключовите руски летописи, създаден вероятно в началото на XII век.

Според този документ братята варяги Рюрик, Синей и Трувор откликнали на призива на източнославянското племе славяни и съседните им фино-угорски племена - чуди и мери - и управлявали три града. И ако всички източници са единодушни, че Синей е отишъл в Белоозеро (днешна Вологодска област), а Трувор - в Изборск (днешна Псковска област), то версиите за пребиваването на Рюрик се различават.

Въпросът е, че оригиналът на "Сказание за отминалите години" не се е запазил. До наши дни са достигнали пет списъка от XIV-XVI в. - по-късни репродукции на документа, които не са негови строги копия. С други думи, през късното средновековие е имало няколко издания на хрониката.

По един от списъците през 862 г. Рюрик наистина се е установил в Ладога, а през 864 г., след смъртта на двамата братя, е приел еднолична власт, преместил се е на езерото Илмен и е основал селище. По-късно в близост до него израства Новгород.

Друга гледна точка твърди, че Рюрик веднага се е установил на територията на Новгород. Поддръжниците ѝ се позовават на това, че в средата на IX в. Ладога не е била укрепено търговско селище и следователно не е могъл да го избере за своя резиденция. Освен това около 860 г., в навечерието на призоваването на варягите, в Ладога е имало силен пожар, вероятно възникнал в резултат на разприте. 

Версията за началото на управлението на Рюрик в Ладога може да е възникнала през XI-XII в. на фона на политическите ѝ отношения с Новгород: ладожката градска общност се стреми да се изолира и да формира собствена власт.

"Ладожаните издигат огледална историческа концепция, в рамките на която Новгород, уж основан от ладожкия княз, се оказва предградие на Ладога, - пише историкът Максим Жих. - Формирането на историческа памет, в която Ладога е мислена като столица, като независим град в миналото, а също и като най-стар спрямо Новгород, е трябвало да помогне на ладожаните да постигнат независимост за своя град в настоящето".

Имало ли го е изобщо Рюрик?

Съществуването на фигурата на самия Рюрик също подлежи на съмнение. Онези, които смятат, че той наистина е съществувал, се опират на средновековни летописни списъци, които са съставени, както се смята, 150-200 години след управлението на Рюрик.

Въпросът за неговия произход също е активно изследван. Викингите в летописите са назовани като шведи, норвежци, готиландци и англичани. Всички, с изключение на последните, се отнасят към скандинавците или норманите. Към тях отнасят Рюрик привържениците на норманската теория, формирана през XVIII век. Името му, както се смята, се среща от прагерманския език, предшественик на скандинавските езици.

Отбелязва се също, че името "Рюрик" е съзвучно с името на Рьорик Датски или Ютландски - васал на франкските крале в средата на IX век. По този начин споменавания за "руския" Рюрик не се срещат в западните източници, а близостта във времето на живот на Рюрик и Рьорик навежда някои изследователи на идеята, че става дума за една и съща личност.

Съществуват версии, че Рюрик - представител на варягите-руси произхожда от Ободритите - съюз на славянски племена, живели по южните брегове на Балтийско море. Такава гледна точка е защитавана от ученият-енциклопедист от XVIII век Михаил Ломоносов. Той презира самата идея, че държавността на руския народ е донесена от скандинавците.

През XVI в. при Рюрик са открити римско-пруски корени: родословието му е проследено от римския император Август. По този начин към потомците на Рюрик великите московски князе трябва да се отнасят като към наследници на Август, а следователно и като към царско семейство.

"Към Късното средновековие личността на Рюрик придобива ключово значение за самовъзприемането на управляващата династия. Впоследствие, през XVII в., именно с портрета на Рюрик ще започне прочутият "Титулярник" на великите князе и царе на руската държава. В този "Титулярник" ще бъдат представени портретите на най-изявените владетели за цялата история на руската държава. Рюрик ще бъде първият там" - отбелязва историкът Аркадий Тарасов.

Това означава, че Русия се е появила с пристигането на Рюрик на власт?

Вероятно е безсмислено да се спори за първата столица на Русия, ако държавата като такава през епохата на Рюрик все още не е съществувала. Но и по този въпрос мненията се разминават.

Като условна дата на образуване на староруската държава съвременните историци посочват 882 г., когато родственикът на Рюрик Олег обединява под властта си завзетия от него Новгород и Киев.

Позицията на Московската историческа школа е, че в тесен смисъл Русия се формира едва през XIV-XV в. при Иван III - великия московски княз, който започва да събира руските княжества около Москва. Иван III слага край на васалната зависимост на руските земи от Златната орда, утвърждава кодекс от закони, развива бюрократичните черти на държавата, въвежда символа на върховната власт - герба с изображение на двуглав орел - и приема титлата цар на цяла Русия.

Междувременно през 1862 г., при император Александър II, във Велики Новгород е открит паметникът "Хилядолетие на Русия", посветен на годишнината от призоваването на варягите. Специално място в композицията му заема Рюрик - основателят на държавата.

Годината 862 е официално призната за начало на руския държавен живот от Николай I, бащата на Александър II. Неговият син празнува кръглата дата и инициира голямо театрално откриване на паметника, преследвайки няколко свои политически цели.

Първо, за да се подчертае приемствеността на властта: барелефите на паметника изобразяват ключови владетели. Второ, за да се подчертае, че управлението на Русия е започнало с "приятелска сделка" между властта и народа (т.е. Рюрик и племената, които са го призовавали) - и все още се държи на нея. И накрая, откриването на паметника в Новгород е напомняне за "първите свободи", на които са се радвали жителите на средновековната Новгородска република. През 1862 г. за властите е важно да направят този паралел в контекста на либералните "Велики реформи" на Александър II.

Очевидно е, че през вековете акцентите в летописите и в интерпретацията на руската история са поставяни въз основа на необходимостта да се защитят актуални политически тези. И макар да няма еднозначни отговори на въпросите за произхода на руската държавност, за Рюрик е фиксиран признатият статут на "прародител" на Русия, а призоваването на варягите се превръща във важен етап от историята на руската държава.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви