Това решение става неговата огромна грешка. В рамките на няколко години Петър Велики завладява шведската Ингерманландия и през 1703 г. основава там Санкт Петербург. По този начин той показва на врага, че Русия няма да мръдне от бреговете на Балтийско море.
Шведите бързо осъзнават заплахата, която Санкт Петербург представлява за тяхното владение на крайбрежието на Финския залив. През 1704 г. техните войски атакуват града от суша и море, но командващият отбраната оберкомандир Роберт (Роман) Брус отблъсква нападението.
През 1705 г. врагът предприема по-сериозен щурм. Войските на генерал Георг Майдел окупират остров Каменни, на две крачки отвъд който е Петропавловската крепост – историческото ядро на града. Те обаче така и не успяват да напреднат повече.
Три години по-късно Санкт Петербург е безуспешно атакуван от 12 000-ната армия на генерал Георг Либекер. На 9 септември руските войски на Фьодор Апраксин разгромяват врага в покрайнините на града в битка край Нева.
Скоро след поражението на Карл XII при Полтава на 8 юли 1709 г. Русия започва да завладява балтийските държави и Финландия. Шведите вече не се интересуват от превземането на Санкт Петербург, където през 1712 г. Петър Велики мести столицата на държавата си.
Градът все още фигурира в шведските военни планове по време на войните от 1741-1743 и 1788-1790 година. В крайна сметка обаче врагът не може дори да се доближи до него – добре защитената столица на Руската империя вече не е в обсега им.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си