Как Русия освобождава Европа от Наполеон (КАРТИНИ)

Отстъплението на Наполеон от Москва

Адолф Нортен

"Ние напуснахме Русия и сега тръгваме по чужди земи, но не за да ги завземем, а за да ги спасим... Досега сме се сражавали за спокойствието на нашето Отечество, сега ще се сражаваме за спокойствието на цяла Европа", – така офицерът Василий Норов пише за началото на Задграничния поход на руската армия през януари 1813 година.

По това време от някогашната "Велика армия" на Наполеон, нахлула в Руската империя през юни 1812 г., са останали само жалки остатъци. Изоставяйки ги на съдбата им, императорът заминава за Париж, за да събере нови сили.

Преминаването на руската армия през Неман през декември 1812 г.

Павел Демидов

Руснаците са решени да се възползват от тежкото положение на Бонапарт и да сложат край на господството му в Европа. "Рейн, Алпите и Пиренеите са естествените граници на Франция; всичко останало не трябва да се включва в империята на Наполеон или да остава под негово пряко влияние", твърди Карл Неселроде, държавен секретар на цар Александър I и бъдещ външен министър на империята.

На първо място, Александър I възнамерява да привлече на своя страна официалните съюзници на Франция – Прусия и Австрия. След като са победени от Наполеон в предишни военни кампании, тези държави са принудени да действат в съответствие с неговата политика и дори да предоставят свои войски за кампания в Русия.

Свободният корпус Люцов в действие

Richard Knötel

На 28 февруари при Калиш Руската империя и Прусия сключват военен съюз и още на 4 март техните войски съвместно изтласкват френския гарнизон от Берлин. "Колко сърдечни ръкостискания и прегръдки, колко сълзи от най-искрена радост, колко възклицания: "Слава Богу, отново сме свободни!", пише тогава едно германско списание. 

Военната кампания протича много успешно за съюзническите войски. Те напредват почти безпрепятствено през германските земи. Нещо повече, още през януари руската армия напълно окупира Великото варшавско херцогство, създадено от Наполеон през 1807 г. върху земи, отнети от Прусия и Австрия.

Богдан Вилевалде

Ситуацията се променя със завръщането на френския император на бойното поле. Той все пак успява да набере нова армия. През май 1813 г. в битките при Люцен и Баутцен той нанася чувствителни поражения на съюзниците.

Вследствие на това страните се споразумяват за примирие с продължителност няколко месеца. Сраженията временно се прекратяват и дори започват мирни преговори в Прага с австрийско посредничество.

Rijksmuseum

Съюзниците искат от Наполеон да се освободи от френското военно и политическо присъствие в Италия и Холандия, да разпусне Рейнския съюз на германските държави, зависими от Франция, да приеме ликвидирането на Варшавското херцогство и да възстанови Бурбонската династия на испанския престол.

Исканията се струват прекомерни на императора. Войната избухва отново и сега заедно с Русия и Прусия срещу французите воюва и Австрийската империя.

Битката при Кулм 17-18 август 1813 г.

Александър Коцебу

Кампанията от лятото до есента на 1813 г. се провежда за враждуващите страни с променлив успех. Наполеон разгромява съюзническите войски при Дрезден, но последните успяват да разгромят корпуса на генерал Вандам край Кулм, а при Деневиц силно разклащат войските на маршал Ней, които се придвижват към Берлин. 

Решаващата битка на кампанията, както и на цялата шеста антифренска коалиция, е "Битката на народите" при Лайпциг на 16-19 октомври. В нея участват около половин милион души: от една страна – французите и техните италиански и германски съюзници, от друга – руснаците, прусаците, австрийците и присъединилите се към тях шведи, които възнамеряват да отнемат Норвегия от приятелски настроените към Наполеон датчани.

Битката при Вахаутските височини

Владимир Мошков

"Огънят е ужасен! Куршуми и гранати падат като градушка. Други минути напомнят Бородино, – пише адютантът на генерал Николай Раевски Константин Батюшков. – За мен бяха страшни минути, особено онези, когато генералът ме изпращаше със заповеди ту на тази, ту на онази страна, ту при прусаците, ту при австрийците, а аз се движех сам по купчините тела на мъртви и умиращи... Никога през живота си не съм виждал и дълго време няма да видя по-страшно от това бойно поле".

В разгара на битката военни контингенти от кралствата Саксония и Вюртемберг дезертират към антифренската коалиция. Този ход е една от основните причини за поражението на Наполеон, който в крайна сметка губи до 80 000 войници. Загубите на съюзниците се оценяват на 54 000 души.

Казашки набег срещу Наполеон след битката при Бриен. Литография от 19 век.

Свободни източници

След Лайпциг Наполеон трябва да се оттегли на територията на Франция. Под ударите на коалицията, която освен Саксония и Вюртемберг включва и Бавария, попада Рейнският съюз. През декември руските войски освобождават Нидерландия.

През януари на френска земя вече се водят боеве. В битката при Бриен на 29 януари Бонапарт едва не е заклан от казаците, които пробиват, – императорът трябва да се отбранява със сабя.

Епизод от кампанията на Франция

Хорас Верне

С всички сили Наполеон се опитва да разпали "пламъците на народната война". "Изтребете всички до един войници от коалиционната армия и ви обещавам щастливо царуване", гласи тайната му заповед до жителите на окупираните области.

Принуждаването на френските граждани да се бият обаче не дава резултат. Съюзниците се опитват да избегнат насилието над местното население и по всякакъв начин подчертават, че не воюват с хората, а единствено с Наполеон. 

Влизане на руски войски в Париж през 1814 г.

Алексей Кившенко

Императорът все пак успява да нанесе болезнени удари на врага – през февруари коалиционните сили са разгромени при Вошан и при Монтрьо. Въпреки това предимството на съюзниците в хора и оръжия по това време вече е смазващо.

На 30 март се провежда щурмът на Париж. Ключова роля в превземането на френската столица изиграват руските войски, които по време на битката губят над шест хиляди души. На следващия ден цар Александър I тържествено влиза в града.

Абдикацията на Наполеон

Франсоа Бушо

Наполеон, който се намира на няколкостотин километра с малобройната си армия, няма време да се притече на помощ на гарнизона. Осъзнал, че каузата е загубена, той абдикира на 6 април 1814 година.

Ерата на френското господство в Европа е приключила. Русия, Австрия и Прусия сключват Свещения съюз и се ангажират да работят заедно за поддържане на мира и баланса на силите на континента, за предотвратяване на революции, сваляне на управляващи династии и преразглеждане на националните граници.

Въпреки че новият международен ред просъществува само няколко десетилетия, той е истински подарък за изтощените от непрестанните войни европейци.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.