Първите "панелки" са необичайни, архитектите експериментират. Например "ажурният дом" от 1940 г. на Ленинградския проспект в Москва. Макар и сива, сградата има изящни решетки, скриващи претрупаните балкони. В квартал "Черьомушки" пък в дворовете има фонтани.
Но масовото строителство започва в края на 1950-те години, по времето на генералния секретар Никита Хрушчов. Началото на неговото управление преминава под мотото "борба с излишествата", а тези "хрушчовки" се противопоставят на "сталинския ампир".
Поради технологията на онова време панелите са боядисвани на място, а не в заводи. Качествените ярки цветове са в недостиг. Затова блоковете са предимно еднообразни и бледи: сиви, понякога бели, понякога бежови.
Но строителството става толкова масово, че позволява на милиони хора да се сдобият с отделни жилища. Представете си само, че живеете със семейството си в общинско жилище или в барака без удобства, а сега имате собствен апартамент, при това безплатно.
Но има и изключения. В Далечния север на Русия (Салехард, Анадир, Норилск) всички сгради, включително и панелните, са боядисани в ярки цветове. Така те се опитват да компенсират липсата на слънце и растителност в тези далечни земи. А днес върху тези блокове рисуват и огромни графити (мурали) на северна тематика.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си