Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
След Втората световна война Йосиф Сталин решава да извърши грандиозна реконструкция на Москва. За да направи столица "за показ", той замисля един от най-мащабните архитектурни проекти на своето време с изграждането на първите небостъргачи. Поради това те са наречени "небостъргачите на Сталин". Те целят да олицетворяват триумфа и величието на страната. На Сталин дори се приписват следните думи: "Отиват наши в Америка, после се връщат и ахкат – ах, какви огромни сгради! Нека сега да ходят в Москва, да видят какви сгради имаме ние, нека ахкат"
Въпреки че "висотките" на Сталин са сравнявани преди всичко с американските небостъргачи, те са направени в собствен уникален архитектурен стил, или по-скоро – смесица от всякакви стилове, наречена по-късно "Сталински ампир". Монументалност и богата украса са основните му характеристики. Прочетете повече за това какво представлява сталинският ампир.
Всички високи сгради на Сталин са започнати в един и същи ден – през 1947 г., по случай 800-годишнината на Москва. Но са завършени в различни години. Според плана е трябвало да има осем небостъргача – по един за всеки век от историята на града. Но са завършени седем, а осмият – в Зарядие – се налага да бъде демонтиран.
Всички небостъргачи са разположени в различни части на Москва, но в относителния център, така че се виждат от почти всяка точка на града.
Още от самото начало небостъргачите имат различно предназначение – в тях има жилищни сгради, министерства, университети, хотели и дори... метро! И понеже външният вид на "сталинките" наистина си прилича, на пръв поглед само местните жители могат да ги различат една от друга.
Високият 235 метра небостъргач на Воробьови гори е най-високият от всички. Първоначално сградата е била отредена за главния университет на страната – МГУ, което я прави малък град за десет хиляди души. Комплексът се превръща в първия съветски кампус. На територията му има цялата необходима инфраструктура – учебни зали, общежития, библиотеки, поща, магазин, столова, плувен басейн, телеграф и др. При желание студентите изобщо могат да не напускат кампуса до края на учебната година.
Тъй като всички високи сгради са замислени като символи на величието, не са пестени средства за декорацията им. Сградата на Московския държавен университет с нейните колони, мазилки и мозайки струва на бюджета 2 милиарда 631 милиона 200 хиляди съветски рубли – приблизително същата сума, каквато струва един малък град от 5-етажни панелки за 40 000 жители.
Вярно ли е, че небостъргачът е построен от затворници, защо не всички факултети са искали да се преместят там след откриването и как се влиза в него днес – вижте ТУК.
Този небостъргач не може да бъде сбъркан с никой друг, защото прозорците му са с изглед към Кремъл. А още по-поразителна е историята на появата му: високата сграда е построена от затворници от ГУЛАГ, а до 1953 г. затворническият лагер се е намирал точно на строителната площадка, на 900 м от Кремъл. За да не може никой да избяга, целият район е ограден с триметрова ограда с пет реда бодлива тел и половинметрова предупредителна зона.
"Висотката" е елитна жилищна сграда "за свои" – казват, че това е била логиката зад раздаването на ключовете. В нея по онова време живеят чиновници от органите на властта, ядрени физици, военни и, за да се повиши престижът на зданието, творческата интелигенция. Благодарение на последните този небостъргач става най-кинематографираният и се появява в култови филми и телевизионни сериали.
Прочетете ТУК какви филми са снимани там, кои знаменитости са живели в сградата и защо не всички изгарят от желание да живеят там.
Сградата на Министерството на външните работи някога е била технологично чудо. Небостъргачът е построен не от долу нагоре, а от горе надолу: бетонирането на рамката започва от горните етажи, на височина 172 метра и докато бетонът се втвърдява, се спуска етаж по етаж. Това позволява строителството да се извършва в историческия квартал при изключително тесни условия.
Този небостъргач е единственият, който няма звезда. За това има обективна причина. И заради това при следващия лидер на страната сградата е наречена "паметник на глупостта на Сталин". За причината да нарекат така един от най-красивите небостъргачи – научете ТУК.
Това е най-ниският небостъргач от всички – само 139 метра заедно с шпила. Архитектите не рискуват да издигнат повече етажи. Работата е там, че сградата на хотела е построена върху десетметрови чугунени пилони: под нея буквално текат две подземни реки. Поради опасенията, че хотелът ще пропадне, той не е направен толкова тежък.
"Ленинградски" малко се различава от останалите "висотки" по стил. Интериорът му е силно повлиян от средновековната руска архитектура. Например фоайето на асансьора е направено под формата на олтарна ниша, главният вход на небостъргача е в стила на теремно преддверие, а бяло-червено-златното оцветяване на стените също е препратка към староруската архитектура.
Но небостъргачът е критикуван не заради стилистичната си оригиналност. ТУК разказахме как и защо сградата е критикувана след смъртта на Сталин.
Проектът на сградата предполага, че в нея ще има вход към метрото. Нито един от седемте сталински небостъргача не приема подобно "предизвикателство".
Небостъргачът на улица "Красние ворота" е отреден за жилищни апартаменти и административен блок, а собственият му вход към метрото трябва да бъде неговата "забележителност". Строителите обаче се сблъскват с проблем. Обикновено първо се изграждат всички подземни помещения (включително и фоайето на метрото), а след това се издига горната част на зданието. Но съветското ръководство не иска да губи необходимите 1,5 години и се решава на невероятен експеримент – да построи небостъргача и метрото едновременно.
За целта земята е трябва да бъде замразена, а сградата да бъде издигната под наклон, подобно на "наклонената кула в Пиза". Прочетете повече за това приключение тук.
Жилищната сграда на пл. "Кудринская" известно време е смятана за най-луксозната в Москва. Сградата е завършена през 1954 г., след смъртта на Сталин, и негласно е наречена "Домът на авиаторите": по-голямата част от наемателите са авиоконструктори, пилоти и директори на авиационната индустрия.
Мраморни колони във фоайето, витражи, дъбов паркет в апартаментите – всичко подчертава специалния статут на обитателите. Има и луксозен "Гастроном № 15" – най-големият хранителен магазин в страната, където винаги има налични иначе дефицитните стоки.
Но сградата е особено ценена заради това, че разполагала със собствен... бункер! Повече за това какво е имало в него можете да научите ТУК.
През 1953 г. на нейно място не е бил Кутузовски проспект, а казарми и блата – районът се е смятал за покрайнините на Москва. Сталин обаче планира да построи тук образцов квартал и решава да започне развитието му с най-помпозната сграда – небостъргач.
Хотелът е открит през 1957 г. и по това време става най-големият в Европа. Разполага е с 1026 стаи и почти всички услуги, необходими на чуждестранния турист. Да, в по-голямата си част този хотел е предназначен за чужденци. Само избрани съветски граждани са имали възможност да отседнат в него.
Именно тук отсядат рок музикантите Бон Джоуви, Cinderella, Mötley Crüe и Ози Озбърн, когато са идват в СССР през 1989 г. за Московския международен фестивал на мира.
Преживяването от престоя в прочутия съветски хотел обаче е специфично. Прочетете за това как чуждестранните знаменитости отсядат в него и как е организирано всичко – ТУК.
Осмият небостъргач е трябвало да бъде в Зарядие, близо до стените на Кремъл, като заради него дори е разрушен един средновековен московски квартал. Той е отреден за административни нужди.
Освен това височината на небостъргача в проекта продължава да се увеличава: в резултат на това той нараства от 26 на 37 етажа. Но заедно с броя на етажите продължава да расте и прогнозната стойност. Именно тя попречва на построяването на сградата. Архитектите просто нямат време да одобрят окончателната сума от главния идеолог на целия проект – Сталин умира. Вече са успели да построят нещо, но без пари не могат да отидат по-далеч от рамките на 14 етажа.
Когато идва време да се одобри окончателната оценка на новото ръководство, тя е замразена – заради значителни преразходи.
След това основите на сградата са демонтирани, а върху тях е построен кино-концертен комплекс "Русия". Него вече го няма, а на негово място се намира паркът "Зарядие".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си