Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Троицкият манастир, разположен на 70 км от Москва, е основан от преподобния Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Той създава принципно нов тип монашество, а манастирът му се превръща в духовен център на древна Рус. А една от главните руски светини - иконата "Троица" на Андрей Рубльов - е нарисувана специално за този манастир.
Днес Лаврата е най-големият руски манастир и не е затворена дори по съветско време, властите я оставят като своеобразна "витрина" на руското православие за чужденците. През 1993 г. архитектурният ансамбъл на Троице-Сергиевия манастир е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Освен това Троице-Сергиевата лавра е една от най-посещаваните забележителности в Русия (след Червения площад, Петерхоф и Казанския Кремъл). Всяка година тук идват около 2 милиона души!
В края на XVIII в. в село Дивеево (сега Нижегородска област) на монахиня Александра се явява Богородица и нарежда да основе тук манастир. Така се появява Дивеевската женска монашеска общност, чийто патрон става Серафим Саровски, който в бъдеще се превръща в един от най-почитаните руски светци. След смъртта му манастирът става известен като Серафимо-Дивеевски.
По времето на СССР манастирът е затворен, но сестрите продължават да водят монашески начин на живот и организират тайни служби. През 1988 г. манастирът започва да се възражда и тук са пренесени мощите на Серафим Саровски, които дълги години се съхраняват в Музея на атеизма.
За да посетят манастира и да се поклонят на мощите на Серафим Саровски през 2022 г. идват около 400 000 души.
Малкият остров Кижи в Онежкото езеро е световноизвестен благодарение на комплекса от дървени сгради от XVIII-XIX век. Най-известната сграда на остров Кижи е църквата "Преображение Господне", построена в края на ХѴІІІ - началото на ХѴІІІ век. Многоетажният ѝ покрив е увенчан с 22 купола. Според легендата дърводелецът Нестор построил църквата без нито един пирон, а когато завършил, хвърлил брадвата си в езерото, за да не повтори никой творението му. (Днес обаче в църквата могат да се намерят гвоздеи от по-късни реставрации). Вътре в църквата резбованият иконостас на четири нива е наскоро реставриран.
Съществуват легенди за чудеса, които през XVI в. са извършени тук от бъдещия игумен на Соловецкия манастир и митрополит Филип, още преди да се посвети на вярата. Той е бил наемен работник при местен селянин и дори е ловил есетри от Онежкото езеро, които не се срещат тук. Съществуват и много други легенди за това как бъдещите светци отивали в Соловки и по пътя спирали в Кижи.
Дори съветските власти не посягат на Кижи и веднага оценяват културно-историческото значение на погоста. Още през 1920 г. го поставят под закрилата на държавата като архитектурен паметник. През 1990 г. този Кижки погост е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Кижи е включен и в Държавния списък на особено ценните обекти на културното наследство на народите на Руската федерация.
През 2022 г. той е посетен от повече от 360 000 души, а всяка година броят на туристите и поклонниците на острова само се увеличава, въпреки недостъпността (през лятото е достъпен чрез ферибот, а през зимата - с кораб на въздушна възглавница).
В края на XIV в. ученикът на Сергий Радонежки, монахът Кирил Белозерски, достига пеша до тези северни земи и основава на брега на Сиверското езеро манастир, наречен по-късно в негова чест. Според легендата мястото за основаването му е показано на Кирил от самата Божия майка, а висшите сили няколко пъти го спасявали от смърт. Заради аскетизма и монашеските си подвизи той е причислен към светците в категорията "Монах". А мощите му са едни от най-важните реликви на манастира.
Кирило-Белозерският манастир с мощната си стена е един от най-големите в Русия и в цяла Европа. Тук са запазени църкви от края на XV-XVI в. и е една от най-важните забележителности на Вологодска област.
От 1997 г. комплексът на Кирило-Белозерския музей е включен в държавния списък на особено ценните обекти на културното наследство на народите на Руската федерация. А от 2000 г. филиалът на музея - Ферапонтовският манастир, в който са запазени уникални стенописи на Дионисий от началото на XVI в., става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всяка година 330 000 души посещават Кирило-Белозерския музей и манастир.
Историята на манастира започва през 1473 година. Първият монах се заселва в местните пещери и построява там църква в чест на празника Успение Богородично. С течение на времето в манастира се оформя цяла мрежа от пещери, в които се погребват монасите и мощите им остават нетленни.
Това е един от малкото манастири, които не са закрити по време на съветската епоха, така че много хора, които търсят монашески начин на живот в СССР, се стремят към него. Сред тях има много ветерани от Втората световна война. Йоан (Крестянкин), много почитан старец, живее там около 40 години. Друг от известните обитатели на манастира, сега Псковски митрополит Тихон (Шевкунов), разказва за ежедневието и чудесата на манастира в книгата си "Неосветени светци".
През 2022 г. манастирът на самата граница с Естония е посетен от около 230 000 туристи и поклонници.
Точната дата на основаване на манастира на остров Валаам в Ладожкото езеро е неизвестна, най-вероятно монасите са живели тук още през X век. Според легендата манастирът е бил посетен от самия апостол Андрей Първозвани.
Летописната история на манастира датира от XIV в., но поради нападението на шведите той фактически е изоставен и е възстановен едва по заповед на Петър Велики, когато императорът започва да строи Санкт Петербург и да развива завладените земи.
По време на съветско-финландската война манастирът е повреден, всички монаси са евакуирани, а по време на Втората световна война манастирските сгради са използвани като училище за юноши, а след това като дом за инвалиди. Богослуженията са възобновени през 1989 година.
Валаам винаги е бил популярна дестинация за поклонничество и туризъм. През 1996 г. архипелагът Валаам е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. И въпреки че дотук може да се стигне само с лодка или с моторния кораб "Метеор", всяка година идват до 160 000 туристи и поклонници.
Соловецкият архипелаг в Бяло море става печално известен през XX в. като едно от първите поделения на ГУЛАГ. Затворниците живеят направо в манастирските храмове, на койки, сковани на няколко етажа. Точно тук лагерната охрана организира кланета и разстрели.
След затварянето на затвора в него има училище за юноши и музей, а през 1988 г. отново е създадена църковна енория и започват служби. Оттогава насам манастирът е старателно реставриран.
Обителта има дълга история и големи духовни и монашески подвизи. Началото е поставено от няколко отшелници, които се скитали до далечни острови. Зосима и Саватий Соловецки, които основават манастира през XV в., са причислени към светците. Техните мощи са едни от главните реликви на това място. През ХѴІІ в. манастирът е последната крепост на старообрядците, които близо 20 години се съпротивляват на църковната реформа и държат отбраната зад мощните стени.
През 1992 г. Соловки е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и в Държавния архив на особено ценните културни обекти на Русия. И ако преди пандемията отдалеченият архипелаг е бил посещаван от около 20 000 туристи и поклонници годишно, то през 2022 г. тази цифра достига 60 000. Поради отдалечеността на островите достъпът за туристи е отворен само през топлия сезон.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
