"Голямата игра": Как Русия и Великобритания се борят за Централна Азия (КАРТИНИ)

"Император Павел Първи със свитата си"

Константин Осокин/Държавен исторически музей

Британската империя винаги е полагала особени усилия да защити основния източник на своето богатство и власт - Индия. Лондон реагира незабавно на всяко посегателство върху тази "перла в короната" от страна на някоя от европейските сили.

Така например опитът на руския император Павел I заедно с Наполеон да направят съвместен поход към Индия през 1801 г. британците спират в зачатък. Павел е убит в резултат на заговор, в организирането на който Великобритания играе не по-малка роля.

"Казаци на марш"

Константин Филипов, 1851

По време на руско-персийските конфликти през първата половина на XIX в. Великобритания е неизменно на страната на Техеран: оказва финансова подкрепа, изпраща свои военни съветници в армията на шаха, превъоръжава я и я обучава. Въпреки това Русия излиза победител от войните през 1804-1813 г. и 1826-1828 г., което ѝ позволява да придобие значителни територии в Кавказ.  

През 1830-те години руснаците започват активно да се установяват на източния бряг на Каспийско море и се опитват да навлязат дълбоко в Централна Азия, като през 1839-1840 г. правят неуспешен поход срещу Хивинското ханство. Всички тези действия не остават незабелязани от Лондон.

"Град Газни през 1839"

Lieutenant James Rattray/The British Library

"Изглежда напълно ясно, че рано или късно един казак и един сипай, един човек от Балтика и друг човек от Британските острови ще се срещнат в центъра на Азия", твърди през 1840 г. британският външен министър Хенри Джон Темпъл Палмерстън. "Трябва да се погрижим тази среща да се състои толкова далеч от нашите индийски владения, колкото е удобно и безопасно за нас."

По това време британците вече са водили тежка война срещу Афганистан, която в крайна сметка завършва с неуспех за тях. Една от основните причини за тяхното нахлуване е инициативата на емир Дост Мохамед за установяване на дългосрочно сътрудничество със Санкт Петербург.

"Последният бой на 44-ти пехотен полк при Гандамак"

Уилям Барнс Уолън, 1898

Така двете империи са въвлечени в мащабно геополитическо съперничество за Централна Азия. Те се опитват да се изтласкат взаимно от региона, без да влизат в открит въоръжен конфликт. Използват всички налични методи: дипломатически интриги, шпионаж, подкупване на местни владетели и настройването им срещу противника и др.

По предложение на Артър Конъли, капитан на 6-ти бенгалски лек кавалерийски полк на Източноиндийската компания, това противопоставяне става широко известно като "Голямата игра". За отбелязване е, че самият Конъли става жертва на тази "игра" - на 17 юни 1842 г. на територията на Бухарското емирство той е обвинен в шпионаж и е обезглавен.

"Навлизането на руските войски в Самарканд на 8 юни 1868"

Николай Каразин

Русия разработва планове за нахлуване в Британска Индия в различни посоки, но като цяло към идеята за завладяване на колониите тук се отнасят доста скептично. В същото време в Санкт Петербург смятат, че самото съществуване на подобна заплаха принуждава Лондон да бъде в постоянно напрежение.

"За да бъдем в мир с Англия и да я накараме да уважава гласа на Русия, избягвайки разрив с нас, е необходимо да изведем английските държавници от приятната им заблуда за сигурността на индийските владения, невъзможността [за] Русия да прибегне до нападателни действия срещу Англия, липсата на предприемчивост у нас и достатъчната за нас достъпност на пътищата през Централна Азия", пише генерал Николай Игнатиев през 1863 година.

Гандамак, май 1879 г. Отляво надясно: британският офицер Дженкинс, британският дипломат Каваняри, афганистанският емир Якуб Хан, афганистанският главнокомандващ Дауд Шах, афганистанският министър-председател Хабибула Хан

John Burke/The British Library

През 1868 г. Руската империя значително укрепва позициите си в региона на Централна Азия, като установява протекторат над Кокандското ханство и Бухарското емирство. Всъщност се стига до границата с Афганистан, където британците не възнамеряват да допуснат руснаците.

Лондон потиска всички опити за установяване на какъвто и да е съюз между Русия и Афганистанското емирство. Така скоро след посещението на дипломатическата мисия на генерал Николай Столетов в Кабул през 1877 г. избухва Втората англо-афганска война, в резултат на която афганистанците губят редица територии и част от суверенитета си.

"Битката при Кушка"

Франц Рубо

През 1885 г. англо-руската студена война едва не прераства в гореща. Конфликтът се върти около оазиса Пандждех (днес - град Серхетабад в Туркменистан), който не може да бъде поделен между Русия и Афганистан, който е под британски протекторат.

На 30 март на граничната река Кушка се провежда ожесточена битка между руските и афганистанските войски, в резултат на която последните са победени. В Лондон се чуват призиви за война, но в крайна сметка конфликтът е потушен - Пандждех остава за Русия, а цар Александър III дава гаранции, че в бъдеще няма да се опитва да напада териториалната цялост на Афганистан.

Бягството на Тубтен Гяцо, 13-ия Далай Лама, от британското нашествие.

Свободни източници

През 1890-те години империите започват да си поделят планинската верига Памир. И двете страни изпращат свои военни контингенти в региона, но в крайна сметка въоръженият сблъсък е избегнат. Памир е поделен между Афганистан, Русия и Бухарското емирство, което е под неин контрол.

В началото на XX в. Тибет се превръща в ново поле на съперничество между великите сили. Конфронтацията довежда до военно нахлуване на британски войски в региона през 1903-1904 г. и до сключването на Лхаския договор. Според едно от неговите условия Тибет вече не може да допуска представители на която и да е друга сила да действат на територията му без съгласието на британците.

"Жители на Западен Тибет"

Василий Верешчагин

Докато Русия и Великобритания играят "Голямата игра" помежду си в Азия, мощта на Германската империя бързо нараства в Европа. В крайна сметка потенциалната опасност от нея става очевидна както за Лондон, така и за Санкт Петербург.

През 1907 г. страните сключват конвенция, която има за цел да разреши всички спорни моменти в отношенията между двете сили. Те признават сюзеренните права на империята Цин над Тибет и се съгласяват да не се намесват във вътрешните ѝ работи.

Руски плакат от 1914

Свободни източници

Персия е разделена на зони на влияние. Великобритания се ангажира да зачита руските интереси в северната част на страната, докато Русия признава господството на Лондон в югоизточната част. Създадена е и неутрална зона, в която двете страни получават еднакви търговски и икономически права.

Русия признава британския протекторат над Афганистан и получава правото да установи икономически и културни (но не и политически) връзки с емирството. Като цяло страните мълчаливо се съгласяват да разглеждат тази азиатска страна като буфер между Британска Индия и централноазиатските владения на Русия.

"Голямата игра" приключва. Довчерашните противници стават съюзници и се съсредоточават върху укрепването на военнополитическия блок, станал широко известен като Антантата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.