"Наблюдаването на поведението на врага е моята страст. Ще видите – от блиндажа излиза такъв надут фашистки офицер, прави се на важен, с повелителни жестове разпръсква войниците в различни посоки… Но той не знае, че му остават само секунди живот...", пише в мемоарите си съветският снайперист Василий Зайцев.
На сметката на Зайцев има 242 убити вражески войници и офицери. Той не е сред най-ефективните снайперисти на Втората световна война, но определено е най-известният от битката при Сталинград.
Василий Григориевич се научава да стреля точно още като дете. Дядо му е опитен ловец и често взема внука си със себе си в уралската тайга.
Зайцев обаче посреща войната не във взвод снайперисти, а в Тихия океан. Образован и грамотен, той служи във финансово-икономическата част на щаба на една от военните части на флота.
Много моряци се втурват към фронта, за да се бият с врага, и Василий Григориевич не прави изключение. Бъдещият герой от Сталинград пише пет рапорта с молба да го изпратят на война и в крайна сметка през лятото на 1942 г. молбата му е удовлетворена.
"Цели пет години гордо носех калпак, подготвях се за сражения в океанските простори… Но се случи да воювам на сушата", пише Зайцев.
През септември 1942 г. Василий Григориевич се озовава в Сталинград като член на 284-а стрелкова дивизия от 62-а армия на генерал-лейтенант Василий Чуйков. Отначало той участва в уличните сражения като обикновен пехотинец.
Скоро обаче е забелязан талантът му на снайперист. Група бойци е на позиция, когато отпред се появяват двама германци. "Вдигнах пушката си и почти без да се прицелвам, стрелях. Фриц (общо име за германците по време на световните войни – бел. ред.) падна. Няколко секунди по-късно там се появи втори. Повалих и втория", спомня си Зайцев.
Командирът на полка, който става свидетел на тази сцена, веднага заповядва да дадат на Василий Григориевич снайперска пушка с телескопичен мерник.
Зайцев има отлично зрение и слух, желязна издръжливост и хладнокръвие. Бързо се превръща в един от най-добрите снайперисти в Сталинград.
Василий Григориевич непрекъснато усъвършенства уменията си, изучава тактиката на врага, разработва собствени правила и не се страхува да импровизира: "Отиваш на фронтовата линия, маскираш се, лягаш и наблюдаваш, изучаваш местността, правиш карта, поставяш специални знаци на картата".
По залез слънце Зайцев се старае да не работи – слънцето, наклонено към хоризонта, може да се отрази в оптиката и да издаде стрелеца. Сутрешното слънце осветява биноклите на германските офицери, огневите регулатори и мерниците на пушките на вражеските снайперисти.
"Да речем, на разсъмване някъде трепва запалка – снайперистът пали цигара. Забележи тази точка и изчакай: трябва да се появи паяжина от цигарен дим. Ще мине още малко време, а може би и целият ден, и за част от секундата ще се появи каската. Тук да не се прозееш!"
Талантливият стрелец и специалист по снайперско дело сам обучава други снайперисти, които неофициално са наричани "зайци". Броят им се оценява на три дузини души.
Василий Григориевич ги учи да променят позицията си след два-три изстрела, да се маскират внимателно, да правят "измами", за да заблудят врага (например да поставят манекен, облечен във войнишка униформа). Основното, което Зайцев изисква, е да се мисли нестандартно и да се импровизира.
Зайцев разработва тактика за групов лов по "шестици", която успешно използва с учениците си. Тя се състои в това, че една и съща зона от различни посоки ефективно покрива с огън три двойки снайперисти (стрелци и наблюдатели).
Чуйков лично се среща с много снайперисти от своята армия. Той си спомня за срещата си със Зайцев и неговия ученик Виктор Медведев така: "Когато за пръв път срещнах Зайцев и Медведев, бях поразен от тяхната скромност, небързи движения, изключително спокоен характер, внимателен поглед; те можеха дълго време да гледат в една точка, без да мигнат. Ръцете им бяха твърди: когато се ръкуваха, стискаха дланите си като клещи".
По време на сраженията за Сталинград Василий Зайцев ликвидира единадесет вражески снайперисти. "Вече се бях научил бързо да разгадавам "почерка" на нацистките снайперисти, по характера на огъня и маскировката лесно различавах по-опитните стрелци от начинаещите, страхливците от упоритите и решителните", спомня си той.
Особено известен става дуелът между Зайцев и германския майор Кьониг (Конингс), който е извикан в Сталинград, за да унищожи "зайците" и, разбира се, главния "заек". Конфронтацията между двамата майстори е пресъздадена във филма "Враг пред вратата" от 2001 година.
Кадър от "Враг пред портата"
Жан-Жак Анно/Mandalay Pictures; Repérage Films, 2001Самоличността на майор Кьониг поражда въпроси сред изследователите. Според една от версиите под това име може би се е крил началникът на снайперистката школа в Зосен, щандартенфюрерът от СС Хайнц Торвалд.
Кьониг-Торвалд успява да ликвидира няколко съветски снайперисти, след което влиза в схватка със Зайцев. Наблюдателят Николай Куликов успява да измами германеца.
"Куликов внимателно, както може да направи само най-опитният снайперист, започна да повдига каската си, – спомня си Зайцев. – Фашистът стреля. Куликов се повдигна за миг, извика силно и падна... Накрая съветският снайперист, "главният заек", когото преследвах в продължение на четири дни, беше убит! – помислил си е, вероятно, германецът, и измъква половин глава изпод листата, а аз ударих. Главата на нациста се успокои, а телескопичният мерник на пушката му все още блестеше на слънцето."
Веднага щом се стъмва, съветските войски в този участък провеждат нощен десант. В разгара на битката Зайцев и партньорът му изваждат мъртвия майор изпод желязната ламарина, вземат документите му и ги предават на командира на дивизията.
През януари 1943 г. Василий Григориевич е тежко ранен и временно губи зрението си. Способността му да вижда е възстановена в Москва, където Зайцев е транспортиран по спешност.
На 22 февруари същата година за проявена храброст и военна доблест в сраженията с нацистките нашественици младши лейтенант Василий Зайцев е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.
След оздравяването си Василий Григориевич се връща в армията, участва в сражения, подготвя нови "зайци" и пише два учебника по снайперистко изкуство. Посреща победата в болница в Киев.
Зайцев решава да остане в столицата на съветска Украйна и работи тук дълги години на ръководни длъжности в леката промишленост. Умира на 15 декември 1991 г., няколко дни преди разпадането на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си