Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Петър е първият руски цар, който пие не в тесен кръг от приближени, а на събрания и балове, на публични места. Петър от юношеските си години свиква с европейските пиршества в Немската слобода, не смята за срамно да се напие пред гости, включително и чуждестранни, в процеса на веселото пируване. Баща му, Алексей Михайлович, нарежда на болярите си да "напиват чуждите посланици", за да научават дипломатически тайни. А самият Петър Велики празнува с чужденци.
Ето как датският пратеник Юст Юл описва този процес: "Когато отказах да пия, самият цар дойде при мен, погали ме и ме целуна, с едната си ръка обгърна главата ми, с другата държеше чаша близо до устата ми и толкова много ме молеше, каза толкова много нежни думи, че накрая изпих виното. Неведнъж се опитвах да се измъкна незабелязано, два пъти вече бях в лодката си; но преди да успея да потегля, самият цар се спускаше в нея и ме връщаше обратно".
При пускането на кораба "Дербент" на вода на 27 август 1724 г. "Негово величество беше в отлично настроение и затова на новия кораб се пиеше ужасно", пише съвременникът на Петър, немският благородник Фридрих Берххолц. "Цялото общество остана там до 3 часа през нощта; но на императорските принцеси беше позволено да се приберат у дома преди 9 часа вечерта. Когато си тръгваха, дори дамите трябваше да пият много; поради това много от тях утре ще се разболеят, макар че сред тях има и такива, за които чашата хубаво вино съвсем не е чужда. Между мъжете, когато виното започна да оказва своето въздействие, възникнаха различни кавги и не мина без шамари... Всички дами, които противно на заповедта на императора не се явиха на пускането на кораба, сега трябваше да се съберат на него. Тях ги черпеше и принуждаваше да пият много капитан Шереметиев".
Цар Петър може да бъде много страшен, когато е пиян. На 17 март 1703 г. той пише на граф Фьодор Апраксин в Москва: "Не знам как съм си тръгнал от вас: тъй като бях толкова доволен от подаръка на Бахусов, моля всички да ми простят, ако съм причинил някому досада, и особено от тези, които бяха на прощаването; а никой не помни този случай...".
Историкът Александър Шаримов обяснява за каква "досада" говори Петър. По време на пиршество в Москва царят се ядосва на холандския посланик в Русия Хайнрих ван дер Гулст и "изразява раздразнението си с удар с юмрук и няколко удара с меч. Степента на пиршеството обаче е такава, че когато граф Апраксин започва да предава извиненията на ван дер Гулст на царя, той отговаря, че самият той "не помни всичко". За Петър Алексеевич, който започва деня с чаша водка с кисела краставичка и може да пие любимите си унгарски и рейнски вина цяла нощ, подобни случаи не са рядкост.
Съпругата на първия император също обича да пие, а навикът ѝ се влошава след смъртта на Петър Велики. Чуждестранните посланици докладват от Санкт Петербург, че делата в руския двор вървят изключително бавно, защото императрицата "рядко е трезва за ден". Само за две години от нейното управление разходите за данцигска водка и унгарско вино за двора на Екатерина надхвърлят един милион рубли, докато годишните приходи на хазната тогава са не повече от 10 милиона.
Секретарят на саксонското посолство Френсдорф описва сутрешните посещения на княз Александър Меншиков при императрицата, която някога, още преди да се запознае с Петър, е прислужница на самия Меншиков. "Разговорът неизменно започва с въпроса: "Какво бихте искали да пиете?". След това се пресушават няколко чаши водка и кръгът продължава до вечерта; виното се редува с обикновени и чужди "наливки"."
Френският посланик Жак дьо Кампредон пише: "Царицата продължава да се отдава на удоволствия с известни излишъци до степен, която се отразява на здравето ѝ. Всъщност Екатерина надживява съпруга си само с две години - тя умира от белодробен абсцес през 1727 година.
Императрица Анна Йоановна изобщо не пие, а Елизавета Петровна, ако и да употребява алкохол, то е умерено - очевидно споменът за прекомерната страст на баща ѝ към пиенето оказва влияние. Нито Екатерина Велика, нито синът ѝ Павел или внукът ѝ Александър са забелязвани да пият алкохол.
Император Николай I не понася пияниците и не пие за забавление и удоволствие. Въпреки това на царската трапеза се сервират вино, водка и шампанско - за гостите и придворните. През първата половина на XIX в. е прието придворната вечеря да започва със сухи вина и да завършва със студено шампанско. Червеното вино се изважда от избата сутрин, за да се затопли, а бялото вино, което се сервира охладено, се изважда няколко часа преди вечерята. Шампанското се сервира направо от избата, с лед.
Самият цар Николай е почти въздържател. Кралица Виктория пише за Николай след лична среща с него през 1844 г.: "никога не изпива и капка вино и яде изключително малко".
И все пак историкът Леонид Вискочков открива сведения за онези редки моменти, когато Николай е пиел. През 1840 г. на Николай е сервирана бутилка сухо вино за закуска, бутилка Сен-Жулиен (сухо вино от Бордо) за обяд и бутилка светла бира за вечерната трапеза. Възможно е обаче императорът да е поръчал вино за някой от своите гости или приближени, с които е вечерял насаме в царските покои.
Известно е, че царят е вдигал чаши и чаши с шампанско публично, по време на тържествени събития - например на вечеря в чест на гвардейците или по време на реч пред студенти в Санктпетербургския университет.
Понякога той пие и силни напитки - но само "за здраве". Веднъж, по време на зимно пресичане на река Неман, каретата на царя частично пропадa под леда. Царят също се намокря и след това изпива една чашка ром.
Синът на Николай I, император Александър II, няма особена страст към алкохола. В ежедневието си в двора той предпочита шампанското Louis Roederer. Но следващият император, Александър III, има по-голямо влечение към спиртните напитки.
Според Петър Черевин, началник на охраната на царя, "царят обичаше да пие, но "навреме". Той можеше да пие много, без да има признаци на опиянение, освен че беше необичайно духовит - весел и палав, като дете.
Сутрин и следобед беше много предпазлив по отношение на алкохолните напитки, като се стараеше да запази бистър ум за работа, и едва след като изчисти всички редовни занятия до утрешните доклади, си позволяваше да се почерпи подобаващо, според желанието и нуждите си".
Приятелят от младежките години на императора, граф Сергей Шереметиев, си спомня: "Той беше въздържател в пиенето, но можеше да пие много, беше много силен и, изглежда, никога не беше съвсем пиян".
Сред любимите вина на император Александър III са шампанското, както и румънското вино Palugyay (произвежда се и до днес). Но най-много от всичко царят обича мадера. Сред силните напитки царят харесва уиски, ликьор "Кюрасао" (с портокалов вкус) и анасонова водка.
Последният руски император не е въздържател. За разлика от своите предци, Николай II често пие водка. Например през август 1904 г. той записва в дневника си: "След като преминах през всички столови на по-ниските чинове и се заредих с водка, стигнах до офицерското събрание".
Както пише Зимин, "това отчасти е следствие от "представителната работа", тъй като във всяка от многобройните столови императорът е получавал по една немалка чарка, която той, като "истински полковник", е трябвало да обърне безразсъдно". Традиционната чарка на руските военни е около 120 грама.
Царят не пие нито бяло, нито червено вино - пие само шампанско и кара двора да премине на домашно "Абрау-Дюрсо".
Според историка Игор Зимин от другите напитки Николай II е ценял сливовицата от избите на великия княз Николай Николаевич и портвайна, от които винаги пиел по няколко чашки преди вечеря. През август 1906 г. царят пише: "Прибрах се вкъщи в 8 часа. Николаша ни почерпи с отличен обяд в палатката. Пробвах 6 сорта портвайн и леко ме хвана, от което спах прекрасно".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си