Как се появява руската затворническа музика?

Руските хора винаги са пели в хор - от древни времена. Те пеят, дори когато са оковани и откарани в тъмницата. През 1860 г. в романа "Записки от мъртвия дом" Фьодор Достоевски за първи път запознава четящата публика с руската затворническа песен.

"От казармите се чуваха песни. Пиянството вече преминаваше в зашеметена възбуда и от песните не беше далече до сълзите. Мнозина се разтъпкваха със собствените си балалайки, наметнати с кожуси и със смело изражение дърпаха струните. В специалното отделение дори се събра хор от осмина души. Те пееха кръшно под акомпанимента на балалайки и китари. Чисто народни песни се пееха малко. Повече се пееха така наречените у нас "затворнически" песни", така Достоевски описва живота на престъпници, пратени в Сибир да излежават присъдите си през втората половина на XIX век.

В книгата "Сибир и каторгата" през 1871 г. етнографът Сергей Максимов посочва, че има старинни и "най-нови" арестантски песни. Първите идват от бандитски песни, съчинени от "дръзки хора", гуляещи казаци, по време на завладяването на просторите на Волга и Сибир. Тъй като разбойници са залавяни от властите и често завършват живота си в сибирски затвори (като Омския затвор, където е бил затворен Достоевски), разбойническият фолклор продължава да живее именно в затворническа среда. Много песни през втората половина на XIX век, посочва Максимов, "получихме не от първа ръка (от затворите), а може би дори от десета (от стари села, от свободни сибирски кореняци)".

Любимата песен на Илич

До края на XIX в. "арестантските", "затворническите" песни са популярни не само в криминалните, но и в революционните среди. Максим Кравчински посочва в "Историята на руския шансон", че дори Ленин е имал любима "арестантска песен".

Тя се казва "Измъчван от тежка неволя" и е посветена на паметта на самарския студент Павел Чернишев, когото арестуват за въвличане на народа в революционната борба (студентската организация за разпространение на революционните идеи сред народа се нарича "Хождение в народ" – бел. ред.). След две години в ареста той се разболява от туберкулоза и умира, а неговото погребение в Петербург през 1876-а се превръща в огромна антиправителствена демонстрация.

Измъчван от тежка неволя,

Ти срещна славна смърт.

В борбата за народното дело

Ти славно погина.

Тази песен е написана от народоволеца (член на тайната политическа организация "Народна воля") Григорий Матчет в годината на смъртта на Чернишев и става популярна сред народа.

Горки и затворническата песен

През 1902 г. затворническа песен за първи път прозвучава от голяма сцена – това става на 18 декември в Московския художествен театър на премиерата на пиесата на Максим Горки "На дъното".

Пиесата е посветена на живота на обитателите на приют за бездомни и накрая те пеят песента "Слънцето изгрява и залязва". Това е една от най-известните затворнически песни по онова време. Успехът на пиесата е невероятен, а образът на скитника, "дрипавия", както казват тогава, намира трайно място на сцените на пътуващи комедийни трупи и кабарета - навсякъде, където се пеят популярни песни.

През 1903 г. "кралят на репортерите" Влас Дорошевич публикува знаменития си труд за сахалинския каторга, която включва отделна глава "Песни на каторгата". В нея има такива думи: "Окованите от скука пееха песента на сибирските бродяги "Милосърдни"... Ама що за пеене беше това! Сякаш опяват някого, сякаш погребална песен се носи от затвора за оковани. Сякаш този затвор пееше някаква упокойна песен, гледайки в тъмнината с решетъчните си прозорци, упокойна песен за хората, погребани живи в него".

А след това идва революцията от 1905-а, след която разрешават "затворнически" песни да бъдат публикувани в сборници. През 1908 г. музикантът и етнограф Вилхелм Хартевелд публикува книгата "Песни на каторгата. Песни на сибирски каторжници, бегълци и скитници" и каторжническите песни се разпространяват сред народа - сега всеки, който е музикално грамотен, вече може да ги изпълнява. Самият Хартевелд изпълнява тези песни, а записите са издадени на грамофонни плочи.

През 1909 г. Хартевелд вече изпълнява затворнически песни в залата на Московското благородно събрание. Но опитът през 1910 г. да се направи открито представление на сцената на Ермитажния театър се проваля – московският градоначалник лично забранява концерта.

Никой обаче не може да спре звездите на естрадата да изпълняват тези песни в своите програми. "Слънцето изгрява и залязва", пее Фьодор Шаляпин.

Известните куплетисти Сергей Соколски (Ершов) и Станислав Сарматов се представят в образа на "дрипавия" босяк, а в цяла Русия се създават дуети, квартети и хорове от "истински сибирски бродяги". Писателят Николай Носов си спомня: "Песните, изпълнени от квартет "сибирски бродяги", бяха много в унисон с епохата. Те отразяваха обществените настроения от предреволюционните години".

Максим Кравчински пише, че от 1906 до 1914 г. само в Москва и Петербург са издадени над 100 различни сборника с бандитски, просяшки, каторжнически, скитнически и затворнически песни.

Междувременно в руските провинции, разположени отвъд "чертата на уседналост" (там, където на евреите е разрешено постоянно пребиваване), се ражда нов криминален фолклор.

Ограничени откъм права и икономически възможности, много евреи се присъединяват към криминалните среди. Одеса е особено богата на еврейски престъпници. Евреите донасят в криминалната среда музиката си - клезмер, която, след като се смесва с руските затворнически песни, ражда нов жанр - "апашката" песен, която процъфтява вече в Съветския съюз.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви