Какво да очакваме от евентуална среща на Путин с Обама

Ако допреди няколко дни Кремъл и Белият дом усилено твърдяха, че евентуална среща на държавните им глави в рамките на Генералната асамблея на ООН е невъзможна, то сега двете страни вече не демонстрират подобна увереност, пише в анализ Геворг Мирзаян за руското онлайн издание www.expert.ru.

Ако допреди няколко дни Кремъл и Белият дом усилено твърдяха, че евентуална среща на държавните им глави в рамките на Генералната асамблея на ООН е невъзможна, то сега двете страни вече не демонстрират подобна увереност, пише в анализ Геворг Мирзаян за руското онлайн издание www.expert.ru.

«Президентът [Владимир] Путин винаги е отворен за диалог, още повече със своя колега [Барак] Обама“, заяви говорителят на руския лидер Дмитрий Песков малко преди започналата в сряда (16 септември) в Ню Йорк асамблея. Американският му колега Джош Ърнест пък вече чертае условията, при които Обама би звъннал на Путин. „Когато нашият екип и, най-важното, нашият президент решат, че разговорът с президента Путин би отговарял на интересите ни, то той би вдигнал слушалката и би установил контакт“, поясни говорителят. И ако се вярва на думите му, то Обама трябва вече да е позвънил в Москва. Нормализирането на отношенията с Русия отговаря на американските интереси – конфликтът между страните вече отиде твърде далеч, а в света има твърде много проблеми, които трябва да се решават съвместно. Но проблемът е, че към момента тази нормализация е твърде трудно осъществима.

Грузия, Сирия и дори Украйна са не толкова проблеми, колкото последици

от проблема с руско-американските отношения. Основният проблем е липсата на готовност за диалог и атмосфера на доверие между двете страни.

А на практика дори на пръв поглед Русия и САЩ имат какво да обсъдят и за какво да се договорят. Евентуалният дневен ред е изключително широк – от общите глобални въпроси, свързани със запазването на режима на неразпространение на ядрено оръжие, до реформата на близкоизточните системи за сигурности във връзка с променения статут на Иран и източноазиатските във връзка с ръста на Китай, та чак до изработването на правила на играта за постсъветското пространство. Но изглежда страните не могат да пристъпят към реализация на този дневен ред. И като че ли инициаторите на бойкота са по-скоро американците.

Политиците във Вашингтон разбират, че

Времето на американското господство си е отишло

Те имат имиджови проблеми заради поведението си в редица ситуации на световната политическа сцена, а Москва може да им помогне да решат някои от тях. Затова обаче е необходимо да се мисли не само стратегически (с което САЩ винаги са имали проблем), но и на Русия да започне да се гледа като на партньор за преговори. Равноправен партньор, а не губещият от Студената война. Американците трябва да признаят факта, че Русия има външнополитически интереси и сфери на влияние, да ги уважават или поне да демонстрират уважение. По всичко личи обаче, че Вашингтон не е готов за подобна революция във външната си политика.

Според някои експерти

Състоянието на конфликт е нормално за руско-американските отношения

И те може би имат право, но този конфликт трябва да е лек, без изостряния, контролируем и основан на взаимно разбиране за определени червени линии, които страните не бива да пресичат. Сега има опасност този конфликт да излезе от контрол и да се развива на спираловидно, на автопилот. И от тази гледна точка евентуална среща между Путин и Обама е необходима. Да, ще им е трудно да постигнат съгласие за сериозен пробив; още по-трудно ще им бъде да се договорят за нов рестарт на отношенията. Но поне могат да очертаят червените линии и да се разберат те да бъдат спазвани. Така ще посеят зрънцето на доверие, което след известно време ще покълне и ще позволи на Москва и Вашингтон да решават сериозни въпроси. Като партньори.

"Российская газета". Всички права запазени.