Света гора: Руският президент на поклонение в една друга Европа

EPA / Vostock-Photo
На 28 май 2016 г. руският президент Владимир Путин посети Атон – едно от най-светите места на православното християнство. Той бе там в рамките на официално посещение в Гърция.

В наши дни не се случва често държавни глави да правят официални поклонения. Такъв случай обаче имаше миналата събота, когато руският президент Владимир Путин пристигна в Атон. Тази автономна монашеска област, разположена на изолиран полуостров в Североизточна Гърция, е наричана от православните християни по цял свят „Света гора“ и „градината на Божията Майка“ и е непресъхващ извор на духовни блага и древни монашески традиции.

Това не бе първото посещение на Путин в Атон. През 2005 г., след два неуспешни опита, той стана първият руски държавен глава, стъпил на това място, където някога руските царе са се състезавали с османските султани чрез покровителствани от тях фигури на местна почва. Нито пък е единственият международен сановник, идвал тук – британският Принц Чарлз вероятно е най-известният чест посетител.

Въпреки това, за първи път руският държавен глава и главата на Руската православна църква Патриарх Кирил бяха там заедно. Това бе кулминацията на мащабна кампания по случай 1000-годишнината от руското присъствие на Атон. Юбилеят се отбелязва тази година с десетки изложби, конференции и църковни служби, които изтъкват ролята на съвременна Русия в православната християнска цивилизация.

Документ от 1016 г. носи подписа на Герасим – игумена на „манастира на русите“. Това название се смята за доказателство, че по онова време монасите от средновековната държава Киевска Рус, приели християнството едва 28 години по-рано, вече са имали установено присъствие в този византийски център на монашеството. Още по-сигурно е, че през следващите десетилетия и векове – като се започне от Киевския манастир на скалите, атонските монаси с различен етнически произход са имали огромно въздействие върху развитието на християнството в североизточните славянски земи, където в наши дни се простират Русия, Украйна и Беларус.

Най-тачената икона на Москва, която пази входа на Червения площад – идва именно от Атон. Параклисът, където се държи иконата, е издигнат от Съветите и реставриран през 1990-те. По онова време гръцки монаси донасят в Русия копие на иконата. От 14 в. насам на юг чак до Бяло море и на север до Сибир се строят манастири, които имитират принципите на Атон.

Междувременно традицията на пасторална грижа от страна на монасите с пророческа дарба, известни като „старци“, също идва от Атон и добива важност в Русия през 19 и 20 век.

Руските царе и благородници правят щедри дарения, а напливът на хиляди руски поклонници и монаси в манастира на югоизток от Солун поддържа руското присъствие живо. В ранните десетилетия на 1900-те години руските монаси са повече от гръцките, сръбските, румънските и българските, докато съветският атеизъм не свежда руското присъствие почти до нулата. Тази история е важна за Русия, за Путин и за неговото президентство.

„Много уважаваме Гърция като цяло и особено Атон“, каза Путин при предишното си посещение през 2005 година. „И ако Русия е най-голямата православна сила, Гърция и Атон са нейните източници. Помним това и го ценим дълбоко“.

В подготовка за тазгодишния юбилей руската държава и частни донори, много от които са част от неофициален клуб от редовни поклонници в Атон, инвестираха милиони евро в реконструирането на руския манастир „Св. Панталеймон“ и неговата дъщерна общност на полуострова. Воден от 100-годишен игумен, „Свети Панталеймон“ е един от 20-те манастира под опеката на Вселенския патриарх, чието седалище е в Истанбул.

Тези 20 манастира образуват уникалната мултиетническа монашеска общност със свой ръководен орган и управител. Там действат собствени правила, като например забраната да стъпват жени, и тези правила са в сила още от едиктите на византийските императори. Те се пазят от Конституцията на Гърция, както и от специални клаузи в договора за присъединяването на страната в ЕС.

Всеки поклонник в Атон ще го опише като уникално място, където човек има лична връзка с Бог. Руският президент и патриарх със сигурност имат собствени духовни изживявания, свързани с това място. И все пак важното за обществото като цяло са политическите послания, които донесе тази визита – за света и за руското общество у дома.

Когато Путин и патриарх Кирил разгледаха извършените неотдавна реставрационни и обновителни дейности в исторически руските сгради в този микрокосмос на непокорното семейство от национални православни църкви (където руснаците и гърците се конкурират за надмощие), и когато се помолиха заедно по време на специална служба на руските светци, живели на Атон, те подчертаха руската позиция сред наследниците на Византия.

Това е наследство, което при всички положения е европейско, но със сигурност не е западно. Те подчертаха и факта, че църквата и държавата в днешна Русия са заедно, следвайки византийския модел на „симфония“ – близко сътрудничество между божествените и земните сили – обратно на западното схващане за разделение между църквата и държавата.

Монасите на Атон са прословути със своя краен консерватизъм в социалните и семейни дела; опозицията си по отношение на връзките със западното християнство; и силно изразената си критична позиция към доминираната от САЩ глобализация и одържавяване. Те са известни с това също толкова, колкото са прочути и със своя аскетизъм, духовни висоти и благодетелите на християнската любов.

Посещавайки автономната общност, която не се подчинява на доминиращите в Европа либерални ценности на равенство между половете, човешки права и свобода на движението, руският президент и патриарх отдадоха почит на „другата Европа“ на традиционните християнски ценности – като антипод на ценностите от Възраждането – които сякаш бяха отнесени от ветровете на модерността.

И Путин, и патриарх Кирил многократно са заявявали, че са против хегемонията на западния либерализъм, демонстрирана най-остро с приемането на закони за гей браковете, и че биха искали Русия да стане естествен център на западните социални консерватори. За да направи това изказване отново на приятелска европейска почва в момент, в който Русия и ЕС изживяват най-ниското ниво на отношенията си поради кризата в Украйна, едно хилядолетие на общо руско и украинско присъствие в тази уникална част от Европа е великолепен повод.

"Российская газета". Всички права запазени.