Авторът не посочва по какви критерии е класирал ракетите в своя Топ-10, затова определени позиции могат да предизвикат противоречия. Следва да се допълни обаче, че не всички от снарядите са прилагани в реални бойни условия, което също затруднява съпоставянето. Затова, очевидно, база за сравнение са обявените производствени характеристики – като целеви диапазон, маса на бойната част, скорост на движение и пр.
В класацията са представени общо 7 държави. Шведската ракета RBS-15 Mk3 например заема 10-та позиция: тя се изстрелва само от кораби, обсегът ѝ е 200 км, скоростта – 0,8 Маха, с маса на бойната част – до 200 кг. Осмо място заема турската крилата ракета с голям обсег SOM. Тя е проектирана за изстрелване от въздух, земя и вода – радиусът ѝ на поражение също е 200 км, но масата на бойната част е 230 кг, а скоростта на полета – 0,9 Маха.
В Топ-10 влизат и две американски ракети, френската Storm Shadow / SCALP Naval, китайската YingJi-18 ("Орел-18" по руската система), съвместната руско-индийска разработка BRAHMOS и три изцяло руски продукции - П-800 "Оникс", 3М-54 "Калибър" и стратегическата крилата ракета Х-101.
Последните две изброени се използват активно от руските Въздушно-космически сили (ВКС) и Военноморския флот в борбата срещу терористите в Сирия, като доказват своята ефективност в боевете и по право си печелят първите две места в класацията.