Полъх от миналото: къде отиват мъртвите космически кораби?

Това е най-далечното място на Земята от човечеството. Затънтеното водно каре, известно като Порт Немо (от латински - "Ничие пристанище"), се намира в южната част на Тихия океан, между Южна Америка и Нова Зеландия. Известно е още като "океански полюс на недостъпност" и служи като световно гробище за космически кораби.

Космическите кораби са "погребани" тук на дълбочина 4 км, без шанс за водолазите да ги наблюдават. Първо, гробището обхваща площ от 17 милиона квадратни километра с останки от космически кораби, пръснати на стотици километри. Второ, тази отдалечена зона е затворена за навигация.

Колкото и парадоксално да изглежда, някои апарати в космоса могат да се окажат много по-близо до това гробище, отколкото най-близкото селище на Земята. Например, Международната космическа станция в орбита понякога е само на 400 км от Порт Немо, докато "съседните" Великденски острови са на повече от 2600 км.

Първият космически кораб потъва във водния си гроб тук през 1971 г., а оттогава гробището е "приютило" още над 260 кораба. Най-голям принос за попълването му има Русия (Съветски съюз), която е изпратила тук 140 космически кораба, включително известната космическа станция "Мир".

Между другото гробището е "подслонило" останките на пет товарни кораба на Европейската космическа агенция, шест японски товарни кораба HTV и ракета SpaceX.

Как става "погребението"?

"Погребението" на излезлите от употреба космически кораби е напълно контролирано, за да се избегнат всякакви съпътстващи щети. Космическите кораби никога не се полагат цели в Тихия океан.

Космическият кораб излиза от орбита и траекторията на падането му се изчислява така, че той да отиде в океанския полюс на недостъпност. Малките космически кораби никога не преживяват навлизането в земната атмосфера и изгарят, а пък по-големите станции се разпадат и останките им завършват пътя си в Порт Немо.

При все това понякога стават непланирани и потенциално опасни инциденти. През 1979 г. останките от първата и единствена американска космическа станция Skylab не успяват да достигнат целта си и се разбиват в западната част на Австралия, където части от станцията са изложени в някои местни музеи.

Съветската станция "Салют-7" преживява друг инцидент. През 1991 г. част от останките ѝ падат на територията на Аржентина (всичките шест предшественици на "Салют" достигнат крайната си цел). По щастлива случайност и в двата случая няма жертви.

Важен гост

Гробището чака важен гост в близко бъдеще.

Според астронома д-р Дейвид Уайтхаус Международната космическа станция (МКС) ще бъде изведена от експлоатация през следващото десетилетие и внимателно свалена в океанския полюс на недостъпността. Спускането на МКС, която тежи 450 тона (четири пъти повече от "Мир"), ще бъде "зрелищна гледка", твърди Уайтхаус.

За съжаление една друга активна космическа станция няма да получи подобаващо "погребение" в Порто Немо. Китайската национална космическа администрация (CNSA) е загубила контакт с космическата станция Tiangong-1, а мястото, където тя може да падне, вероятно ще е далеч от гробището в южната част на Тихия океан. Къде точно ще се разбие ще се разбере само няколко часа преди тя да навлезе в атмосферата.

Представете си, че е възможно космосът да се пренесе на Земята! Един руски фотограф определено може да направи това.