"Перестройка" се превръща в последната игра, разработена в СССР. Пускат я през 1990 г., а на следващата година страната се разпада. Играта се радва на огромна популярност както в СССР, така и извън пределите му. Даже и днес се намират нейни версии, разработени за iPhone или Android.
Играта е отражение на бурния период на създаването ѝ. На екрана под DOS се появява съветският лидер Михаил Горбачов – бащата на перестройката, на фона на рушащите се стени на Кремъл. За още по-голям руски привкус действието се развива на фона на първите тонове от народната песен "Дубинушка".
Демократи-жаби срещу бюрократи-буболечки
Главният герой – потребителят, прилича на малка зелена жаба. Всъщност обаче това не е жаба, а демократ. Жабоподобният демократ скача от една водна лилия на друга и се опитва да достигне по-горни нива. Лилиите постоянно се движат и не са никак прости: те са въплъщение на непрекъснато променящите се закони и разпоредби в късната съветска система.
Движенията на зеленото същество не са безсмислени. По пътя си демократът събира точки, символизиращи хранителни стоки (в края на 1980-те в СССР царува тотален дефицит) и валутни сделки (при Горбачов чуждестранната валута намира път към Русия). Бонусите правят демократа-жаба по-силен. Има и лоши точки за демократите – прогресивно данъчно облагане, което намалява "благосъстоянието" му. Демократите си имат и врагове – бюрократите. Тези червени буболечки се мъчат да унищожат реформаторски-настроеното същество, чиято цел е да ги избягва и да стигне до горния десен ъгъл, за да премине на следващото ниво.
"Ча-ча-ча" и "ням-ням"
Играта, макар и простичка, става изключително популярна и е инсталирана на милиони компютри. "Перестройка" е дело на Никита Скрипкин – служител в кооперация – нова форма на икономическа дейност, въведена с реформите на Михаил Горбачов. Самата игра е вдъхновена от японско телевизионно шоу, в което хората хвърлят парчета дърво във водата на езерото, след което скачат върху тях и се опитват първи да го прекосят.
Според Скрипкин песента и останалите звуци на компютърната игра отличават "Перестройка" от другите игри не само в Русия, но и отвъд пределите ѝ. "За първи път компютърна игра "пееше" и "говореше" с човешки глас", казва програмистът. Освен "Дубинушка", героите в играта издават ярки звуци като "ням-ням" (когато играчът увеличава "благополучието" си) и "ча-ча-ча" (танцът на бюрократите накрая, ако играчът загуби). Един от разработчиците успява да превърне запис на гласа на жена си в тези звуци и да ги вгради в играта.
Скрипкин си спомня, че когато "Перестройка" била готова, те я занесли в един от множеството съветски научно-изследователски институти. "Работата замря още на следващия ден. Отвсякъде се чуваше "ням-ням" и "ча-ча-ча". Подобно нещо се случи в много институти и агенции, които разполагаха с компютри". Приятел на Скрипкин му казал, че играта станала изключително популярна и в САЩ.
Стойност за индустрията с компютърните игри
Както признават разработчиците на "Перестройка", те не печелят от играта, но тя засилва репутацията им. Неслучайно порталът old-games.com отбелязва, че играта има историческа стойност за цялата индустрия. Кооперативът се превръща във фирма, която все още е важен играч на руския пазар на компютърни игри.
На гребена на вълната на успеха на "Перестройка" през 1991 г. се появява нейно продължение – "Отбраната на Белия дом". То е вдъхновено от неуспешния опит за държавен преврат през 1991 г., когато демократично-настроени хора отбраняват сградата на правителството на Борис Елцин, известна като "Белия дом", от опитите за окупация, организирани от консервативната съветска върхушка. "Перестройка" преживява нещо като възраждане през 1995 г., когато е пусната отново за компютри, работещи под Windows.