На пазара има безжични зарядни устройства за мобилни телефони: тази технология за зареждане на батериите съществува от няколко десетилетия. Методът обаче не може да се използва за пейсмейкърите, от които зависи животът на много хора. Ако батерията се повреди, се налага да бъде подменено цялото устройство. За повечето пациенти със сърдечни заболявания това означава нова операция на всеки 8-10 години.
В института "Курчатов" – водещият руски научно-изследователски институт в областта на ядрената енергия, учени работят по метод за производство на електричество от глюкозата в човешката кръв. Те вярват, че така пейсмейкърите ще могат да работят вечно.
Според Павел Готовцев от института "Курчатов" човешката кръв и други физиологични течности съдържат глюкоза. "Електричеството се произвежда чрез директна химическа трансформация", обяснява Готовцев.
За да се усъвършенства новата технология, учените са създали модел на кръвоносната система в лабораторията с вграден малък (с размер около 5 см) биогоривен елемент.
Успяват да получат електрически ток от 15 до 40 микровата. "Това е достатъчно за съвременните пейсмейкъри и човек няма да изпитва никакъв дискомфорт", обяснява Готовцев.
Биогоривните елементи се правят от биосъвместими материали с цел минимизиране на рисковете от евентуално отхвърляне. Целта е пациентът да бъде опериран само веднъж и пейсмейкърът да остане в тялото му доживот. Изследването ще позволи да се разработят и други устройства за имплантиране, нуждаещи се от постоянно електроподаване.
Много учени по света работят по решение за пейсмейкърите. Екип от Университета "Британска Колумбия" във Ванкувър, Канада, създаде горивна клетка, която може да генерира електричество от плазмата в човешката кръв. Учени от университета във Фудан, Китай, пък измислиха решение, генериращо електричество от движението на кръвта. То представлява дълго влакно с дебелина по-малко от 1 мм.
Досега обаче повечето учени се изправят пред един и същи проблем: решенията им не генерират достатъчно електричество, за да може да се захрани пейсмейкърът.
Екипът от "Курчатов" планира да тества новата технология върху животни. Ако методът мине предклиничните изпитания успешно, той ще бъде въведен в клиничната практика, но това е бавен процес: може би на хората ще им се наложи да чакат 10 години, за да започнат да го използват.