"Уралвагонзавод" (руският монополист на пазара на танковата техника) известно време работи над модернизацията на танкове Т-80 – преди това компанията подписа договор с военното министерство за доставка на обновени машини.
И така на 15 март 2018 г. ведомството получи образци на Т-80, готови за служба в най-студените региони на страната в Крайния Север. С началото на усвояването на Арктика на руската армия ѝ се наложи да защитава границите от нова страна. Вместо да инвестира милиарди за създаването на нова техника и да изтощава бюджета с различни разходи, ръководството на страната реши да заложи на модернизацията на вече съществуващата "спяща" техника.
Основата на руската армия се състои именно от танкови войски – в момента в Русия има около 18 200 танка от различни модели.
Какво модернизират?
Конструкторите успяха да поправят ключовия недостатък на танка Т-80 – неговият висок разход. В най-сложните участъци горивният разход превишава този на дизеловия модел Т-72 с 2 до 4 пъти. Сега разходът на танка може да бъде намален до нивата на Т-72, благодарение на синхронната система за стартиране на двигателя и генераторите на силовите установки. Казано по-просто, конструкторите направиха възможно двигателят да работи на празен ход. Двигателят на Т-80 работи на пълни обороти както при максимална скорост, така и при спряло положение.
Във военната терминология, която се използва от офицерите и войниците, този танк се нарича още "реактивен" или "танк-ракета". Причината е, че той се захранва с газови турбини, каквито се използват в самолетите и хеликоптерите и които издават характерен звук.
Оръдието на танка се сдоби със съвременни термовизьори и лазерни системи, за да се повиши ефективността му в боя при всяко време на деня и нощта. Също така машината е покрита с допълнителен пласт активна защита, а кабината на екипажа е пригодена за температури до -40С.
125-мм оръдие не е променено, както и картечниците с големи калибри, монтирани на купола.
Какъв е Т-80 в началото?
Т-80 се появява на бял свят в средата на 1970-те години и става първият танк в света, който вместо обичайния дизелов двигател има газотурбинна установка – двигател, подобен на този, използван от самолетите. Благодарение на него звукът от движещият се Т-80 напомня рева на изтребител, ускоряващ по пистата.
Подобно бронирано чудовище с газотурбинни двигатели има множество плюсове в сравнение със съвременниците си – за разлика от дизелите, той е готов да работи едва 3 минути, след като се запали, а не след 30, както е при Т-72.
С едно зареждане Т-80 може да изминава до 440 км. При това новата установка дава на 40-тонния танк преимущество в скоростта и маневреността. Още тогава Т-80 става първият руски танк, който може да преминава пресечени местности със скорост от 70 км/ч. Днес с такива възможности може да се похвали само новата "Армата".
С каква цел е създаден Т-80?
По време на Студената война надпреварата във въоръжаването засяга и скоростните танкове, разглеждани в качеството им на оръжие за "първия удар". Всички 4 хил. машини Т-80 са разположени на западната граница на Съветския съюз – в ГДР и Източна Европа. Така, в случай на въоръжен конфликт, те могат да преминат в Европа и за няколко дни да достигнат Ла-Манша.
А тъй като стоманените гиганти се "хранят" с всякакъв бензин, то проблемът с горивото военните планират да разрешават "на място" – на европейските бензиностанции, заводи и пр.
Но от началото на перестройката и разпада на СССР през 1991 г. нуждата от такава високоскоростна армия, както и плановете за хипотетични бойни операции в Европа, просто се изпаряват. В резултат на това танковете Т-80 се оказват в хангари, където тихо затъват в ръжда. И така до неотдавна.