Пет иновации, създадени от чужденци в Русия

Технологии
БОРИС ЕГОРОВ
По време на дългия курс на руската история десетки чужденци идват в страната и дават значителен принос за науката. Някои от проектите дори прекосяват границите и печелят глобално признание.

Замразена оцетна киселина

Роденият в Германия Йохан Тобиас Лоуиц се мести в Руската империя когато е на 11 години. Там той става един от водещите химици през XVIII век. Сред основните му изобретения е адсорбцията на въглен, която спомага за премахването на миризмата и вкуса от водата с помощта на активен въглен. В допълнение Лоуиц прави забележителни пробиви в изследването на кристализацията. Той намира начин да получи замразена оцетна киселина, която днес се използва широко в съвременната химия, парфюмерията и фармацевтичната промишленост.

Аритмометър на Однер

Шведският инженер Вилгодт Теофил Однер прекарва по-голямата част от живота си, живеейки и работейки в Санкт Петербург. През 1873 г. той изобретява така наречения "Аритмометър на Однер", един от най-успешните видове механични калкулатори, създавани някога. Производството на "Аритмометъра на Однер" продължава в руската империя до 1917 г., когато фабриката е национализирана от съветското правителство. След това потомството на Вилгодт Однер мести производството си в Швеция, докато в Съветския съюз до края на 1970-те години на миналия век "Аритмометърът на Однер" се произвежда под марката "Феликс".

"Кузнецов" НК-12 турбовитлов двигател

Когато Втората световна война приключва, стотици германски технически специалисти са депортирани в САЩ и СССР, където се възползват от местната военна индустрия. Една такава група е ръководена от австрийския инженер Фердинанд Брандер, който работи за Junkers по време на войната. В сътрудничество със съветските си колеги екипът от германски инженери създава най-мощния турбовитлов двигател, създаван някога – НК-12. Този двигател и неговите модификации се използват широко днес наред с другото и за най-големите в света турбовитлови самолети, стратегическите бомбардировачи Ан-22 и Ту-95.

ЗИЛ-3 трикамерен хладилник

В началото на 1960-те години на миналия век "бащата на индустриалния дизайн" Реймънд Лоуи е поканен в Съветския съюз да работи по няколко проекта. Предложено му е да създаде дизайн за широк спектър от неща, включително локомотив, два хидроплана, трактор, ловна пушка, ръчни часовници и други проекти. Лоуи особено се интересува от създаването на нов автомобил "Москвич". За тази цел той дори кани младия концептуален художник Сид Мийд, който по-късно става известен с "Пришълците" и "Блейд Рънър". За съжаление нито дизайнът на "Москвич", нито другите концепции на Лоуи се оказват в полза на съветската страна, с изключение на един – неговият дизайн за хладилника ЗИЛ, един от първите съветски трикамерни хладилници.

Самолет ВВА-14

Италианският учен и дизайнер на самолети Роберто Бартини е отдаден комунист и емигрира в Съветския съюз през 1922 година. Оттогава, с изключение на някои трудни периоди, включително арестуването му през 1938 г., той посвещава живота си на развитието на съветската авиационна индустрия. Неговият ВВА-14, например, е експериментален амфибиен самолет с вертикално излитане, който съчетава бомбардировач и бомбардировач с торпеда. Той е предшественик на известните съветски превозни средства, наричани екраноплани. Съветският ракетен инженер Сергей Корольов навремето казва за италианския учен: "Без Бартини нямаше да имаме "Спутник" (първият изкуствен спътник на Земята)".

А защо не разгледате и тези 12 руски изобретения, променили света?