"Само един поглед към този танк е достатъчен, за да те побият тръпки", отбелязва авторът на текста, като посочва първо ходовата му част, състояща се от четири гъсенични вериги.
Танкът е разработен в Кировския завод в Ленинград през 1957 година. Работният процес тогава е съсредоточен върху създаването на тежки танкове, които да се прославят през Втората световна война. Шестдесет тонният "Обект 279" е проектиран с цел да атакува и пробива установените вражески линии. Той е предназначен за недостъпни за по-лека бронирана техника терени, което обяснява и необходимостта от допълнителни двойки гъсенични вериги.
Неговият дизайн подобрява танковата ефективност на неравен терен и позволява преодоляването на естествени препятствия, като влажни зони, дълбок сняг и полета с отсечени дървета, съобщава се в текста.
Овалното тяло на танка, приличащо на летяща чиния, е характерно и за западните конструкции от онези години. Смятало се, че тази форма би могла да предотврати преобръщане на машината при ударна вълна от ядрена експлозия. До това решение прибягват много инженери по света.
Всъщност "Обект 279" изглежда странно само на пръв поглед
Американският журналист описва въоръжението и защитата на танка като впечатляващи - 130-мм полуавтоматично оръдие, инфрачервени локализатори и радарен далекомер, които са основната заплаха за вражеските танкове. Защитата на предната му броня е дебела почти 20 сантиметра, но дори тя не успява да го предпази от ударите на политическите решения.
В края на 1950-те години Никита Хрушчов стига до извода, че Третата световна война ще бъде много по-различна от Втората световна. Той предвижда конфликт, в който на бойното поле ще доминират ядрени бомби и високотехнологични оръжия като противотанковите ракети, поради което прекратява редица военни проекти от Втората световна война, а също и разбработката на тежки танкове.
"Дали "Обект 279" щеше да бъде ефективен на бойното поле?", пита авторът на текста, публикуван в американското списание The National Interest, като все пак отбелязва, че въпросът за приложимостта на тази сложна конструкция остава отворен.
"Със сигурност обаче никой американски танков екип нямаше да се зарадва при среща със съветското чудовище", завършва Майкъл Пек.